Биографични данни 1 част

              2 КАЛЕНДАРНИ ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

                               Корекция 26 май 2014г

Църковната нова година започва от 1 септември              

        1 септември: Нова година-църковна или начало на индикта

        СИМЕОНОВДЕН

        1 септември: РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО/Малка богородица/:

На този ден сусамци посещават събора на Света Богородица до черквичката с аязмото, близо до днешните оранжерии в Минерални бани. Там има параклис, вътре с кладенец. На сбора мало и голямо се стреми да пие от водата на светия кладенец, за здраве и да му помага Св.Богородица. До обяд водата му свършва, въпреки това, някои чакат навирането му, да пийнат, макар и глътка от Богородичната вода. В страни от параклиса има скала с овален отвор. Богомолци и тук идват и се провират през тази дупка за здраве, най –много провират децата. На този събор нямаше месали и софри. Бабите носеха по нещо в торби и престилки за ядене на младите. Хора обаче се виеха и сергии имаше много.

Света дева Мария е родена от баща Давид и майка Анна от царския род на Давида. Нямали деца, помолили се на бога и се врекли роденото да бъде посветено на Бога. Бог чул молбата им и ги дарил с момиченце Кръстили го Мариям. Като пораснало на 3 години дали го да служи на Бога в големия храм в Йерусалим. Мария дала богу обещание да не се омъжва, да пребъде в девственост и целомъдрие. .

1 септември СИМЕОНОВДЕН

        ГОСПОДЮВА ЦЪРКВА: Тя се прави в понеделник преди Кръстовден по махали и за цялото село в църковния двор. Купува се или се подарява от чорбаджии овца или овен.От него се прави курбан. Жените носят колаци, носят канчета,лъжици, паници. Трапезата е на земята на постлани черги и месали. Попът или стар човек кади  казаните с гозбата и хляба. На Господювата църква се раздава само за Господа. Не се раздава за душите на умрелите.

        МАХЛЕНСКА ЦЪРКВИЧКА: Тя се прави по махали на улицата и винаги в събота-за здравето на децата. Започва привечер и завършва по тъмно. Жените носят кокошка, квасен хляб, блага баница и др.неща. Насят се още вълна и памук, които се подаряват за здравето на децата. Прекадява се и си раздават по между си. Хранят се на обща трапеза.

14 септември КРЪСТОВДЕН.

В 326 г. по настояване на светата царица Елена, на Константин Велики-император на Рим, започнало издирване на кръста на който бил разпънат Иисус Христос. Кръстът бил намерен, близо до Голгота. Изровен и отново въздигнат там и благословен от Йерусалимския патриарх Макарии, в присъствието на царица Елена и хилядно множество хора. От този кръст царица Елена изпратила парче дърво в Цариград, а една малка частица от него била заровена в Кръстова гора   

БОЖИ ДУХ /БОЖ ДУХ/: Прави се черкуване по махали,първата събота преди Петковден, с прясна пита и хлебчета, манджи с кокошка.. След залез слънце жените се събират на определена улица-кръстовище. Разстилат месали, слагат донесеното, прекадяват, след това взаимно си раздават, като казват “Вземи за божи дух”.

        1 Октомври: ПОКРОВ НА ПРЕСВЯТА БОГОРОДИЦА.

        Същият ден: ПРЕПОДОБНИЙ ЙОАН КУКУЗЕЛ. Знаменит певец и композитор – българин, живял през 12 в.. Учи в придворната школа в Цариград. Заради дарованието му е назначен за пръв певец в царския двор. Притеснен от  суетата  на столицата той бяга тайно в Атон в лаврата на преподобни    Анастасий. Приет е като непознат прост човек. Назначават го пастир. След време в него откриват големия талант и го подстригват в монашество. Прекарва живота си в съзерцание, молитви и пост.Получава златна монета от Божията Майка, която и днес е прикачена към чудотворната икона на Св.Богородица в Лаврата. Канонизиран е  за светец и се почита на 1 октомври.

        14 октомври: ПЕТКОВДЕН

ПРЕПОДОБНА  ПАРАСКЕВА ПЕТКА ТЪРНОВСКА:

Българка родена в Тракия. Продала имота си и се преселила в Йорданската пустиня. Там водела равноангелски живот – в пост и молитви, хранела се с треви, веднъж дневно. Завърнала се в родното си място старица. След две години починала. Тялото и станало нетленно. С пресветите и мощи станали много изцеления: слепи прогледнали, хроми проходили, болни оздравявали. В 1258 г цар Иван Асен наредил мощите и да бъдат пренесени в Търново. Поставени били в храма “Преподобни Петка” При влизането на турците мощите и били пренесени във Видин. След 3 години паднал и Видин, затова мощите били пренесени в Сърбия. В 1521 г под турска власт пада и Сърбия. Мощите били пренесени в Цариград. По късно там са продадени на Ио воевода, който ги заплатил. Сега мощите на св. Петка се намират в гр Яш- Румъния

        Петковден в Сусам се почита от всички стопани. Той е празник за всяко семейство. На този ден се пущат кочовете до овцете. Овчарят отива на една поляна, разнася купчинки солени трици,объркани със слама. Овцете се държат ва страна. Стопанката носи баница,орехи, ябълки, ушав бонбони. Пущат се овцете да се накърмят. В това време стопанката хвърля край овцете орехи, ябълки и бонбони. Децата ги събират с голяма радост,смях и боричкания. След това се прави трапеза. Красиво е на полето, като гледаш наоколо, как на няколко поляни, децата от махалата събират тези лакомства, а полето напълнено с десетки, десетки сурии овце.

        19 Октомври: СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ. Най великият и прославен български чудотворец, светец живял в 9 век, родом от с. Крина - Дупнишко. Прекарал живота се в Рила планина в пост и молитви. Написал завет на своите ученици. Бог прославил тялото му в нетление и в чудотворна сила – извор на изцеление и чудеса.

        Рилският манастир е най-голямата духовна крепост на българщината, на народното ни съзнание и език. Наша най –голяма  църковна и национална светиня, посещавана от стотици хилади поклонници

        В миналите години, посещаван от сусамци е манастирът “Св.Неделя”, известен като Араповският манастир. Намира се по средата на пътя между Първомай и Асеновград. Прочут е с лековитата си вода за очи. Сега е реставриран и благоустроен, посещава се по-малко от сусамци.

        Най посещаваният манастир от сусамци и в миналото и сега е Бачковският манастир. Посещаван е семейно с волски коли, каруци с магарета и пеша. Обикновено с преспиване  в манастира за здраве. Той също е светиня за населението от нашия край./Йордан Христозов.Спомен, Л.а.а./

        26 Октомври: ДИМИТРОВДЕН:

СВ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК  Димитрий:

и хвърлен в тъмница. Посечен е с меч на 26 Х 306 г. Роден е в 111 век в Солун от знатен род. На млади години станал управител на града. Бил таен християнин. Римският император Максимилиян му възложил до преследва  християнството, той обаче тайно го разпространявал. Димитрии бил разкрит и хвърлен в тъмница.Посечен е с меч на 26 Х.306 г.

         Димитровден е най-важният празник през октомври: Заедно с Гергьовден те са считат за най-големите стопански празници. На Димитровден ратаите /аргатите/- овчари, говедари, свинари напущат старите си чорбаджии при които са работили цяла година и се пазарят  при нови условия от “касъм до касъм” т.е. за цяла година. В по далечното минало всички ратаи се събирали на площада и са правели “ратайско хоро”. На него не се хващат други хора, на този ден всички ратаи дружно се веселят. Овчарите на този ден 3 пъти стрелят срещу месечината, та вълци да не му нападат овцете.

        В Сусам Димитровден е празник и на занаятчиите.

        8 ноември: АРХАНГЕЛОВДЕН:

Архагел Михаил: Ден на архистратега /военачалника/ Архангел Михаил и другите безплътни сили - ангелите. Вярва се че ангел Михаил взема душите на хората, когато дойде края на живота им.Останалите ангели ни предпазват от различни беди и ни внушават добри мисли и желания. Всеки човек си има ангел хранител, който невидимо го пази от беди и злощастие.

        На този ден се прави голямото архангелско одуше

        14 ноември: ФИЛИПОВДЕН.

Св.апостол Филип – един от 12-те апостоли на Христа, разпънат на кръст с главата надолу, заради Христовата вяра.

        Празнува се в чест на болестите по кокошките. На празника се коли от жена черно петле. Главата,краката и гушата се оставят за лек, закачени на комина- пазели къщата от всякакво зло. С перушината на пилето се кади лехуса жена, деца срещу треска, против болка в главата, за спиране кръв от носа. На деца които се напикават се дава вода в която има взета храна от гушата, закачена на комина

        21 ноември : ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО:

Ден на християнското семейство. Ден в който 3 годишната Мария /Св.Богородица/ влязла в храма в Йерусалим да служи на бога.

        25 ноември: СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ:

Учител и духовен наставник, просветител на българския народ, обучил 3500 ученика – духовни пастири. На негово име са наречени Софийския университет и Духовната академия. Мощите му се намират в църквата “Св.Климент” в Охрид.

        30 ноември: АНДРЕЕВДЕН:

Св. апостол първозвани Андрей, първи Цариградски епископ, проповедник на словото Христово между славяните. Ап.Андрей е брат на ап.Петър. Те двамата са най-приближените до Иисус Христос и са свидетели на неговите дела. Нарича се Първозвани защото пръв е повикан да тръгне след Христос.Проповядвал християнството по славянските зими.

На преклонна възраст се установява в Гърция - гр.Патра.. След негова проповед жителите на града изоставят идолите и приемат християнството.Между тях е и жената на управителя на града. Управителят осъжда ап.Андрей на кръстна смърт: Хиляден народ негодувал. Агаат се уплашил, заповядал да снемат осъдения от кръста. Но докато го снемат ап. Андрей починал. Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Ягаат се самоубил.

        При император Константин /337-361/ мощите на ап. Андрей са пренесени в Цариград в ц.”Св.Апостоли”. По-късно кръстоносците ги пренасят в Италия-гр. Амалта в 1208 г. Там те почиват и сега. А главата на Св.Андрей е в Рим.. През 1964 г. тя е предадена дар на Патреаршеската църква в Цариград.

        Св. Андрей се смята апостол на православните християни: българи, руси, сърби.

След Андреевден, денят нараства, колкото грахово зърно и затова в Сусам му казват още Едреевден.Празнува се в чест на мечката.

        4 декември:  СВ.ВАРВАРА великомъченица.

Тя била едничка дъщеря на богат човек на име Диаскор --вдовец. Пораснала, тя се запознала с християнки и приела христовата вяра. Възмутен баща и е дал на управителя да е възвърне с всички средства към езическите идоли. Варвара останала непреклонна. Подложили е на нечовешки мъчения, но тя не се отказала от Иисус Христос. Осъдили я с друга християнка на име Юлияна на смърт. Баща и сам пожелал да убие дъщеря си, а управителят - Юлияна. Били посечени. В същия момент от мълния били поразени и двамата убийци.. Сега мощите на Св.Варвара почиват в гр.Киев, а една малка частица се намира в софийската църква “Св.Преображение”. в кв.Лозенец.

        В Сусам на този ден всеки гледа да стане рано и да изпревари другите, за да бъде първи в работата.. Особено, обичат да се изпреварват момите. Те стават много рано,замесват пита, изпичат я и тръгват още в тъмно да раздават по къщите. Вярва се, че която мома по рано раздаде и по рано ще се омъжи. На Варвара се мият косите, за да станат по дълги.Раздава се и варена царевица  да преминава  шарката блага и медена.

        5 декември: СВ.САВА:

Той е бил пустинник отдаден на пост и молитви.. След много годни прекарани в Палестинската пустиня, след смъртта на богатата си майка, получил голямо наследство. С него построил няколко манастира, болници и 2 странноприемници.

        На този ден в Сусам момите се учат да сеят брашно. Бабата седи отстрани и казва: “Не така мари щерко, ти не знаеш как?, внучката отговаря: “ Ти какото ми кажеш, я за гу направя, дано свекървата ми бъде по харна от тебе, за да ме научи”

        5 декември: НИКУЛДЕН:

Св.Николай чудотворец: Роден е в Мала Азия в 111 век. Бил владика на гр.Мира. Помагал на всички хора. Починал от своя смърт.

        Св.Никола е повелител на водната стихия.Тачи се от рибарите. На празника се яде риба. Оставя се костта от темето на шарана – помага срещу уроки.

        20 ДЕКЕМВРИ: ИГНАЖДЕН:

        25 ДЕКЕМВРИ: РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО:

На този ден е роден Иисус Христос в бедна пещеря във Витлеем. Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници. Празнува се 3 дни.

        Денят преди Рождество Христово се нарича “ Суха Коледа”. След полунощ децата коледуват. През деня се колят прасетата, но блажно не се яде.

 Вечерта срещу Рождество Христово е Бъдни вечер. Вярва се, че през тази нощ се отваря небето и кой каквото желае или сънува, ще му се сбъдне В по отдалечено време от нас, за бъдника се ходи в гората. Млад момък избира 3 г. дърво, отсича го и го кастри. Дълго е колкото да се побере на огнището. При завръщането си в къщи момъкът носи бъдника и пита жените посрещачки “Славите ли млада бога”. Те отговарят “Славиме, славиме, добре ни дошъл”! Момъкът внася бъдникът  в стаята до огнището и казва “ “Я /аз/ в къщи и бог с мене,”Другите отговарят “Амин, дай боже”. След това се “миросва” дървото: момъкът прави дупка в дебелия край и сипва в нея зехтин,тамян и восък и запушва, после завива с бяло памучно платно. Бъдникът е готов да гори цяла нощ. С неговата жар се прекадяват хляба и ястията. За бъдни вечер се месят обредни хлябове, на които брашното се отсява 3 пъти. Хлябовете се шарят: “Богородица” се шари с две тестени пръчки, извити дъгообразно; На “Хармана” са изобразени кръстове, изобразяващи житните снопи.; хляб “Стоката”  се шари с изобразени животни; “Моминият кулак”: за него се обръща голямо внимание защото ще се даде на мармарина /водача/ при коледуването, за да го благослови. Той е най-шарен-с бонбони, шарки, стафиди и др.

        По традиция на бъдни вечер на софрата се слагат постни ястия: сърми, грозде, круши,орехи, тиква, жито, царевица ,вино и др. След като всичко е сложено на масата и бъдникът гори в огъня, пристъпва се към КЪДЕНЕТО Стопанката слага въглени от бъдника  върху палешника, слага тамян и восък и като целува ръка на стопанина, който ще кади: той се прекръства и поема палешника. Всички са прави и също се кръстят. Каденето става от дясно на ляво и се прекадява, всички се кръстят.  След като прекади трапезата стопанинът кади и в другите стаи и благославя за  берекет.. За пшеницата има следната благословия:”Да се роди пшеница, под път и над път и на сух бял камък. Класовете да станат като лъжица, зърната да са като дренки.” За виното: “Да се роди вино, под път и над път и на сух бял камък. От всяка лоза по мяра, от дълдърмата две мяри.

        След като се свърши каденето палешникът се слага под водника, там стои до “Водици” /Йордановден/ На този ден го носят на реката и го къпят във водата.Завиват го в бял месал, връщат го в къщи и го поставят на гредата.

        След каденето се чупи “Боговата пита”. В нея има пара. Тя носи късмета на къщата. На когото се падне, при всяка работа той започва първи, останалите след него,-до края на годината. След това се пристъпва към ядене. При ядене  не трябва никой да става. и ако стане някой той трябва да ходи наведен, за да бъдат наведени класовете на житото, натежали от “златно зърно”

        24.Х11 – СУХА КОЛЕДА

        В Сусам Коледа се празнува с голяма обич и почитание. Най-нетърпеливо се очаква от децата Възрастните се приготвят за божия ден с духовно смирение и християнска почит и вярване в раждането на Иисус Христос.

        Коледуването се прави вечерта срещу  суха коледа, децата си лягат по рано. Събират се по 5-6 деца, понякога и повече. Лягат си, но трудно заспиват, боричкат се в чергите, премятат се,смеят се, но все пак се укротяват и заспиват. По някое време се чува кучешки лай. По-пъргавите се събуждат, събуждат се и възрастните, които ги увещават да спят още, но заспиване вече няма. Стават с възбудена радост и започва обличането, обуването, завиване на главата с шалове, приготвят се за студената зимна сутрин. Ето, че се чуват и първите коледари, малко далечно, но ясно “ Коледа-а-а Коледа-а –а”. Нашите момчета с водача /царя/ вече са готови. Вземат коледните сопи, надяват торби през рамо и потъват в тъмнината. Скърцат стъпките им по заледените дири в снега. Започват от далечните махали. Влизат в първата къща. Посрещат ги кучетата злобно лаещи, четата обаче не спира и върви по пътеката в дългия двор. Стопанката чува и запалва лампата, знак че са приети. Пристигнали до къщата коледарите с цяло гърло викат”Коледа-а-а, Коледа-а-а”. Стопанката излиза с панерче пълно с орехи и раздава на всеки коледар по орехче и по рядко по бонбонче, че ги пита “от коя махала сте”. Отговаря се хорово “От горната, от Рупковската махала сме. Учудва се стопанката и сгълчава кучетата да млъкнат 

.       Така, от къща на къща: По пътя някой от най-малките проплаква”Студено ме е, искам да си ида в къщи””Ще те заведа, но на Сурва няма да те взема “Моля те бате, недей, ще ме вземеш.” Спира се четата, духнат му в ръчички и пак продължават. Стигат в роднинска къща. Обаждат се че имат измръзнало дете. Поканват ги всички, греят се на печката и отново тръгват..Коледуването продължава до сутринта. Торбичките вече са пълни с орехи, бонбони и по някое стотинка.. Прибират се щом се забелее от изток, ако осъмнат ще им се смеят. Забравят ли се такива коледни вечери!

        Същата вечер заергенените момчета също ходят на коледуване, но само в къщите където има мома. Движат се  обикновено по двама. Когато викат “Коледа-а-а”поправят си гласовете, крият лицата се, за да не ги познаят. Не приемат дарове от майките, искат да се покаже момата, тя да ги дари.. Тя излиза в тъмното и иска да познае коледарите. Като подава орехите, протяга ръка и хваща завивката на  на лицето на коледаря и я дърпа, за да го открие и познае. В тази приятна закачка и за двете страни се включва и майката Понякога успяват, понякога не да познаят коледарите. След като обиколят харесваните моми от тях, коледарите се прибират в къщи и през следващите дни момите ги закачат “нали вие бяхте на Коледа, завити, познахме ви” - .”А, не сме били ние”. И така диалогът продължава  до пълно разбирателство. в смях и закачки.

По стара традиция в Сусам се прави организирано коледуване от ергените и момчетата юноши Три-четири групи тръгват из село. Един месец преди Коледа младежите заучават коледарски песни,а  водачите – благослова. Те пеят следните коледарски песни: Стани нине господине, ой Коледо, мой Коледо. Господине болярине /повтаря се ой Коледо мой…/. Заспал ли си събуди се.Пиян ли си, трезен бъди. Та отвори шимшир порти,чимшир порти стара врата. Че ти идат добри гости,.Добри гости коледари. И ти носим добри вести. Бог се кани да ти дойде. Мож/еш/ ли бога да посрещнеш, да посрещнеш, да нагостиш. ПЕСЕН ЗА КЪЩАТА: Изгряло е ясна слънце коладеле Та угряло едно дърву. Едно дърву столувату. Столувату върхувату. Столовете чисто сребро, Клоновету чисто злато Вършето му ситен бисер Под дървото една хубост Три църкви белосани. Белосани изписани.Една църква за веселба. По .Друга църква за венчавка. Млади момци с млади булки. Трета църква за кръщавка, за кръщавка мъжки деца Колку звезди на небето, толку здраве в тая къща.

Всяка група си има водач /Мармарин /Станинек/. Коледарите ходят от къща на къща и пеят коледарски песни за всички членове на семейството. Пред прага на къщата, на стълбите момата изнася шарения кулак приготвен специално за целта, поднася го на мармарина. Той го хваща и двамата го държат. В това положение мармаринът започва да благославя: /да се вмъкне благословията/Всички мълчат, само напевния глас на мармарина  се чува. На няколко пъти при благослова водачът подканва коледарите да дадат съгласието си за благословията с думите “Дойкайте момчета”. Те хорово отговарят “Амин”. След богослова кулакът остава в мармарина, той го предава на носачите/магарето и котките/ прибират даровете, Така, от къща на къща се обикаля целият район. Този обичай се провежда няколко дни преди или след същинска Коледа, за да не се пречи на малките коледари

         От всички групи даровете се събират в читалището, където специална комисия ги приема. На другия ден към 10 ч. в кооперацията започва многоочаквания търг за продажба на коледните дарове. Даренията са подредени така: на първо място моминските хлябове-кулаците, след тях месото, луканките, сланината, печените пилета, живите “крадени” кокошки, яйцата. Легитимна комисия избрана от коледарите провежда търга..

Председателят на комисията взема един от моминските хлябове, вдига го високо и чете името на момата която го е правила и дарила, благословен от мармарина и коледарите.” Този благословен хляб е дар от Дочка Пасева Газаранова. Дава се за здраве и берекет и струва първоначална цена 100 лв. Кратко мълчание.Някой от препълнената зала се обажда “За благословиния хляб на момата  давам 200 лв.”.Така цената на хляба расте, а заедно с това и цената на момата. Борбата понякога е голяма и завършва обикновено между двама съперника.. Председателят е затруднен и в един момент брои бързо 1, 2, 3 ПРОДАДЕН за 1500 лв. Хората се отдъхват, чуват се одобрителни гласове. Коледарите нямат право да участват в търга, те си имат поставени лица, близки техни хора, които играят за тях. На един търг 1946 г едно яйце се продава за 320 лв, при пазарна цена 0.30лв. Купува го Кирчо Николаев в борба с търговеца Даню Въчев Кадънков. Търгът продължава цял ден, продава се всичко. Парите се внасят в читалището за общи нужди. През 1938 г радиоапарат “Филипс” е закупен с помощта на средства от такъв търг.

        1 Януари: НОВА ГОДИНА. СУРВА - ВАСИЛОВДЕН:

Свети Василий Велики е роден 330 в Кесария. Произхожда от богата християнска фамилия. Василий придобил високо образование .Станал Кесарийски архиепископ. Целият си живот отдал на вярата в борбата срещу арианството, Василий починал на 1 ян.379 г.

        Василовден в Сусам е известен като Сурва. Характеризира се с трапеза с блажни яденета и баница с късметите. Срещу празника децата ходят из село на Сурва и викат “Сурва-а-а” и получават катми, луканки, орехи, бонбони, Домашните и роднините се суровакат индивидуално с дрянова пръчка придружено с благословия за здраве: Здрава жива сурва, здрава жива сурва. Подаръците са също индивидуални и значително парично завишени.

        Баницата, с късметите се прави вечерта срещу Сурва. В нея се слагат дрянови пъпки, с означени късмети. Гозбата на Сурва е от свинска глава, крака и уши. Нарича се пихтия и от нея се раздава. Най-много се използва следната сурвакарска благословия: “Сурва,Сурва година, Весела година, Пълен клас на нива, Жълт мамул на леса, Червено вино на лоза, жълта дюля в градина, пълна кесия с пари. Сурва, Сурва година Догодина със здраве догодина до амина.”

         От Сурва до Ивановден дните са посветени на добитъка. През тези дни не се преде вълна, не се чеше добитъка, защото тези дни са погански дни  Пропъждането им става на водици чрез къпането.

        2 януари: СРЕТЕНИЕ/Среща/ ГОСПОДНЕ:

На 40-я ден след раждането, Иисус е отнесен от родителите му в храма и за първи път се среща с храма.

6 януари: ЙОРДАНОВДЕН /Богоявление/, /водици/

На този ден се чества кръщението на Иисус Христос в реката Йордан и явлението светата Троица. При кръщение духът Бжий  слизал върху Иисус Христос във вид на гълъб. Затова хората се кръщават с думите: “В името на отца и сина и светаго духа”. На този ден попа хвърля черковния кръст в реката. Млади момци се хвърлят да го изваждат

В Сусам, сутринта момците се събират на групи и тръгват да къпят моми, сгодени и младоженци. Момъкът взема медник с вода и кара момата да излезе навън в двора. Тя се навежда , а той излива водата на главата и. Ако някоя мома се противи, хората и се смеят и е наричат “крастава”. За къпането момата дарява момците с масленица, Момците също се къпят по махали  с борба в реката. Групата победителка през цялата година има първенство по сборове и хора. Коста Жеков./Записки на бръснаря.  с.17/

 На Йордановден се освещава вода, за да няма болести в къщата. Водата се осветява от свещеник. При осветяването водата е в бакърче, после се налива в други съдове и се пази за цяла година. Водата се ползва за различни нужди: при започване на сеитба, при задомяване, при уплаха и др. На този ден в Сусам се побратимяват момците, хващат се аратлици. Когато майката не е в състояние да кърми детето си, поканва друга жена кърмачка, която кърми детето 3 дни. Тя се казва храначка. Децата на двете жени са посестрими или побратими и не могат да встъпват в брак по между си. Когато някой спаси някого от явна смърт, този човек се уважава като близък роднина и се тачи като калтата.

        7 януари: ИВАНОВДЕН:/Св.Йоан предтеча/:

Той е последният старозаветен пророк – пустинник,изобличил цар Ирод, че живее порочен живот. Хвърлен е в тъмница и след това посечен.

На Ивановден момчетата си хващат побратими /аратлици/. Двама приятели се събират в дома на единия, гостят се, закичват се с пера /изкуствени цветя/ и си дават дума да бъдат приятели като братя. През деня двамата отиват на хорото заедно, придружени от техните близки, закичени с перата, видим знак, че те са станали аратлици. На третата година си разменят гощавки и си правят взаимно даруване. Побратимите до края на живота си се уважават и си помагат, наричат се по между си аратлици. /Вълко Георгиев.Спомени./

        21 януари: БАБИНДЕН/Ден на акушерката/:

Първият ден след Ивановден е Бабинден На този ден рано сутринта бабата обхожда всички деца на които е бабувала. Къпе ги и им връзва на качулката пара и скилидка чесън лук. Майките приготвят ядене и пиене:прясна погача,, кокошка, бъклица вино. Носят на бабата. В къщата на бабата този ден има тържество. Като дойдат гостите, бабата се кръсти и започва да яде, след нея и останалите жени. Когато се нахранят бабата започва да пее, след нея и другите, викат се свирачи, калесани от жените, пристигат и мъжете. Веселието става голямо.За да раждат повече деца жените, бабата взема решето и сее над трапезата и жените.От своя страна мъжете вземат бабата да я къпят. Жените се противят и откупват бабата, като хвърлят в решето някоя пара. Идва ред на хората вън. Бабата натъкмена, закичена от двете страни с цветя на главата играе и води хорото. След това мъжете е качват на колата и я водят на реката. Изливат една чаша на главата и. С това се свършва къпането. Връщат я в къщи, внасят е на ръце. Жените я даруват обикновено с пешкири. /Марушка Колева.Информатор/

        Сусамските баби които ображдат децата са почитат от майките. През 1895 г. за една година са родени 52 деца в Сусам; 1900 г – 58; 1905-68; 1907 – 78 деца. Знаели са дедите ни, че най ценния капитал на човека са децата, неговото естествено продължение във времето.

        17 януари: АНТОНОВДЕН: /Свети Антоний Велики преподобни/: Роден е в средата на 111 век в Среден Египет. Дете на заможни родители, които починали когато той бил на 20 г. Оставили му голямо богатство. Отказал се от богатството и живял 20 г в една зазидана пещера, посещаван два пъти месечно от негов приятел, отдаден в пост и молитви.. Богатството си дал на сиромасите, една част дал на сестра си, когато отишла в приют. Целия си живот дал за християнската вяра. Починал на 106 години. Празнуват го само именниците.

        18 януари: АТАНАСОВДЕН:/Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски/:

Свети Атанасий е роден през 296 г. в столицата на Египет Александрия. Той е голям богослов, участник и пръв помощник на св.Александър в борбата срещу арианството- ерес която не приемат Светата Троица Участник е в три събора, където разобличава ереста. Заточен е бил 15 г., след това върнат в Александрия и 47 години бил епископ на града. Починал на 2 май 373 г.

        Чества се 2 пъти, на 18 януари е 2 май

         На този ден свети Атанас се съблякъл по риза  отишъл при господ да моли за лято. На този ден циганите казват: Атанас гелди, яс гелди./Атанас дойде, лятото дойде/ и пробиват по една дупка на колибата си.. Много се тачи от циганите Атанасовден е утвърден като предвестник на пролетта.

        ФЕВРУАРИ. МАЛЪК СЕЧКО.

 В Сусам м февруари се нарича Малък Сечко.Счита се за по-малък брат на м.Януари  и по-лош и по-студен от него. Той казал: “Ако не ме е срам от батко, ще накарам гърнето на огъня от едната страна да заври, а от другата – лед да хване.

1 февруари: ТРИФОНОВДЕН:/Св.мъченик Трифон/

 Роден е в 225 г във Фригия, в Римската империя. Мъченик за Христовата вяра. 17-годишен изцерил лоша болест на иператорската дъщера. Бил богато награден Всичко получено раздал на бедните. Новият император издал заповед всички християни да бъдат съдени. Трифон бил изправен на съд. Жестоко бил бит и истезаван, за да се откаже от Иисус Христос. Осъден е на смърт, чрез посичане. Прочел своята молитва да се всели в небесното царство и на място починал. Смъртната присъда не се изпълнила

        ТРИФОН ЗАРЕЗАН е патрон на лозята. На този ден се зарязват лозята, за да дават много грозде. В Сусам  празникът се празнува с обща трапеза, хора и веселие.

        10 фeвруари: СВЕТИ ХАРАЛАМПИЙ:

Живял в 111 век.Бил епископ в гр. Магнезия-Тесалия, великомъченик за христовата вяра. Осъден е на смърт.. Живял 113 години.

 Счита се че този ден е празник за пчеларите. В Сусам има пророкуван кладенец на името на св. Харалампии, но събор няма, събор има в с.Болярово

        През 1945 г. в Сусам се “появи” пророкуван кладенец за нов светия – Св.Харалампий. За него разказва Марийка Иванова от Бунгаевия род, ом. за Добри Колев Сущов :”Това се случи по времето, когато кмет в село беше Желяз Манолов. Една вечер съм заспала и сънувам, че съм тръгнала да копая лозето. На Панчовския мегдан видях да стоят 4-5 души мъже. Единият от тях ме повика. Доближих се и ги поздравих с “добър ден”. Най високият от тях каза “Търсим лековита вода, вече 400 години и не можем да я намерим, аз съм св.Харалампий”. Казах им, че тук наоколо няма вода, ето Калайджиев Кръстю живее на 20 м и посочих къщата, има кладенец, но е дълбок 12 м и е с малко вода. Ей този дето го виждате е Толевския кладенец, но и той има малко вода. Тогава Св.Харалампии ми каза:” Ела и стъпни тука. Изместих се и погледнах в стъпката си- видях извираща вода. “Тази вода е лековита, намира се на 3-4 метра. Ще помага на бездетни,на болни, каза и др.неща но не запомних, спомена думата мир разбирателство. Това ми се случай в къщата на свекъра ми Колю Георгев. След този случа, пак на сън в същата къща. Опитах се да попитам нещо, но се събудих Това ми се случи в старата къща на свекъра ми Колю Георгиев. След този случай, пак в същата къща, на сън  често път при мен идваха две жени и един мъж. Първият път когато дойдоха, казаха ,че са много гладни. Обърнах се към шкафа да взема ядене, когато се обърнах тях ги нямаше.. На следващата вечер същите хора отново дойдоха при мен, без поздрав ме попитаха  защо не казвам на хората лековитата вода:”Ти не казваш водата, а хората не знаят, кажи им къде е водата!” В продължение на 3 години много пъти това се повтаряше.

Един ден при мен дойде месачка /момиче, което кани жените за молитви/ и ме покани да отида на молитви на Пяна Балева, жена на Хубин Ванчев, Отидох, когато започнаха да слагат гозбите, на мен ми прилоша. Кака Деля, етървата ми, дойде при мен, за да ми помогне.Казах и,че при мен, на сън идват хора и искат да кажа водата, която ми показа Св.Харалампий, за да изкопаят хората кладенец, аязмо на името на Св.Харалампий. След като и казах това ми олекна и отидох на софрата.. Кака Деля веднага каза на жените, а те ме попитаха къде е водата?  Отговорих: На Панчовския площад.

Новината се разчу из село. На другия ден Пяна Данева, жена на Коста Славчев от Каратеневите дойде у нас и ме помоли да отида и да покажа къде е точното място на водата. Отговорих и: “Днеска е Неделя, не бива, ще дойда утре. В понеделник отидох. На площада бяха се събрали много хора и най-много моми.. Хората чакаха, доближиха се около мен. Аз копнах 2-3 пъти. Повече не ми дадоха. Първа започна да копае Димка Димитрова, дето се ожени за Ангел Мъжков, след нея се включиха и другите моми, след тях жените, а накрая се включиха и мъжете.. Кладенецът беше изкопан за 2 дни. Водата се показа на 3 м., на четвъртия водата текна гюр, с мотор е вадеха. Поискаха  кладенеца да изведат на чешма, но трябваше водата да се изведе на друго място, но тя беше посочена за кладенец на това място Радостта беше кратка, властта засипа кладенеца, защото бил на кръстопътя и пречел на движението.”

За съдбата на пророкувания кладенец разказва свои спомени и Пяна Костова:”Кладенецът беше изкопан и трябваше да се изгради с камъни.Засипаха го общинарите.. Мен ме викаха в съвета и ме питаха “Защо ви е там кладенец”. Аз им отговорих “Тук наблизо няма вода за пиене, ходим чак до Каратеневия бунар. Няколко месеца по-късно ние жените от махалата отново започнахме да копаем, малко в страни от предишното копане. Хората от селото вече знаеха че се копае светена вода, затова се включиха мъже и жени и от другите махали. Изкопахме го за 2 дни, дълбок 4 метра. Водата му хубава за пиене и студена. Първото освещаване направихме в деня на Св.Харалампий. След това всяка година на този ден правим махленско черкуване. След прекарването на чешми по къщите кладенецът се ползва-по-малко, обикновено като лековита вода.

А пророчицата Марийка  всеки божи ден, години наред, без прекъсване, идва и мете площада , винаги облечена в нови и чисти дрехи.

 Силата на вярата може да прави чудеса. Родена в душата на една жена тя се предава и завладява душите на хората в едно село, превръща се в материална сила, с която се постигат благородни земни цели.

        11 февруари: ВЛАСОВДЕН:

Власовден е празник за домашните животни. Тачи се ,за да не заболяват от смъртоносната болест ВЛАС. В Сусам на този ден се прави прясна пита намазана с мед  и се раздава за здравето на добитъка. Овчарите също тачат празника.

                               0

                                                 ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ: 
Празниците свързани с Великден са подвижни и се местят през различните години. Редят се в подготвително постно време и са 10 недели, броени назад от първия ден на Великден: Първа Неделя - на Митаря и Фарисея; Втора Неделя - на Блудния син; Трета неделя е Месопусна /Местни заговезни; Четвърта Неделя е Сиропусна /Сирни заговезни. След тях  следват още 5 недели. Десетата Неделя е Връбница, още се нарича Цветница; На следващия ден започват Великите дни на седмицата: Велики Понеделник, Велики Вторник , Велика Сряда, Велики Четвъртък, Велики Петък, Велика Събота и в Неделята е ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ВЕЛИКДЕН.

        През февруари са ВЕЛИКДЕНСКИТЕ  ЗАГОВЕЗНИ. Те са два вида- Местни и Сирни:

        МЕСТНИ ЗАГОВОЗНИ: Провеждат се на третата неделя – Месопостна. Цялата седмица преди местни заговезни  се нарича Месопусна, Както на Местни, така и на Сирни заговезни се правят вечеринки: Надвечер когато се прибере добитъка от къра, на мегдана в махалата се събират моми и булки и започват да пеят песни: “Заспала Калина, “Русе ,Русе, тънко Русе”, “Отдоле еде Съксана”. Песните са хороводни. Жените пеят и играят.Стари и млади играят , за да стане хубав памука. В страни от хорото децата палят голям огън и около него въртят “оратници”- дърво четалче, между което има завързана слама с тел. В някои махали децата излизат извън село, на високо място.Там палят огъня и там въртят оретниците. Отдалече гледката е впечатляваща, След вечеринката всички се прибират и заговяват с варена кокошка и баница.

        /На този ден се хвърлят чивгари, като момците рецитират: “Ората копата-а-а.Дай ми дядо момата, да я водя в гората, да и сека бяла хурка. Ако не ми дадеш момата ще ти запаля купата-а-а/ /Инф.Тодор Петров,Сусам/

        СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ: Цялата седмица между Местни и Сирни заговезни е Сирна неделя Месо не се яде.Ядът се мляко,яйца, масло, риба Не се пере, не се простират бели дрехи, не се мие косата. Месят се пити. Хляб с квас не се меси. В понеделник и вторник не се преде. Сряда и петак са “мръсни”, яде се блажно.;не се оре, за да са здрави децата. В “луд четвъртък не се преде. В петък се говее за здравето на децата. Сирни заговезни са по тържествени и оттогава започват Великите пости и се прекратяват сватбите. На този ден хората се прощават грешките един на друг, децата хамкат хълва завързана на конец, черпят се с ракия, целуват си ръце и си казват: “Ку сме сгрешили нещу, ку сме продумали нещу прощавайте. Кумицата ходи при калтатата за прошка. През сиропосната неделя се прави и маскираната вечеринка. Някои се обличат различно: жените като мъже, мъжете като жени, други се правят на мечки, магарета и др. Щом като се заговее, до Великден не се яде блажно, не се правят сватби и годежи.

Първият понеделник след сирни заговезни се нарича “чист понеделник. През този ден се изчиства цялата къща. През тази седмица се тримири/гладува/. Тримиренето е два вида: гладен за едно денонощие и гладен за три дни. Това се прави до Тодоровден, когато на сутринта хората отиват на черква и се причестяват.

27 февруари: ТОДОРОВА НЕДЕЛЯ:  

 Седмицата след Сирни заговезни е Тодорова неделя. Дните през седмицата имат специални имена: Чист понеделник; Вторник - “куц ден” не се преде и тъче, за да не куца добитъка; Сряда се тачи против градушка. Четвъртък “луд ден”;петък –ден преди Тодоровден. Събота Тодоровден.

        ТОДОРОВДЕН: Прави се обреден хляб и се раздава за драве на конете и магаретата. В Сусам на този ден се играят игри от моми и момци и деца.Събрани заедно по мегданите започват първи момите, след тях се включват момците дошли от другите махали. Играят “Народна топка”, “Двама са малко, трима са много”, Ропка топка” Отделно, момците правят “Комин”- хоро на два етажа. Преди години е имало и надпревара с магарета..

        1 март: БАБА МАРТА:

За началото на пролетта се счита 1 март, ден на Баба Марта. Този месец е женски и затова ако времето през  месеца е хубаво казват,че жените са добри, а ако времето е лошо казват,че жените са лоши. На 1 март децата стават рано вземат по една газена тенекия или други дрънчащи предмети, обикалят всички кътчета на двора. Удрят тенекията и викат високо:”Бягайте змии и гущери, Баба Марта иде с калъчката да ви коли”. Това се повтаря много пъти. В това време майките смитат, събират боклука в средата на двора и го запалват. Децата прескачат огъня, след тях и възрастните. Това се прави да е чиста къщата от бълхи цяла година. Жените правят мартенички от бяла и червена прежда и ги връзват на вратовете и ръцете на децата. Червеният цвят прогонва злото, белият е символ на слънце и чистота.Децата връзват мартеници и на животните..Мартениците се носят до свети 40-те мъченици, когато идват щъркелите. На този ден мартениците се слагат под камък. След известно време мартеничката изчезва а на нейното място се намира подарък за децата оставен от щъркелите.

        9 март: СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ /Сто и читриесто/:

Този ден се счита за начало на лятото. Тогава пристигат пролетните птици-щъркелите и лястовичките. На този ден Господ забивал  140 шиша /слънчеви лъчи/ в земята, тя се стоплела. Жените метат и чистят, засаждат цвета. Раздават си взаимно семена. Отрязват си по малко от плитките коса,за да станат 140 плитки, отрязва се и от опашката на добитъка, за да се множи.Празника е посветен на Баба Шарка,, затова на този ден не се работи, особено се въздържат младите булки, които раждат и имат малки деца. Прави се обреден хляб на който се изобразяват шарки с пъпки.Раздават се с орехи и бонбони и се казва:”Вземи за Баба Шарка и да дава Господ здраве и живот.

        25 март: БЛАГОВЕЦ /Благовещение: Ангел Господен съобщава благата вест на Дева Мария, че тя ще роди Син Божии. На този ден се яде риба. Слагат се обици на децата. Сеят се дини, пъпеши и цветя. Пчеларите отварят кошерите Заплашват се дърветата да дават плод. На овцете се правят йеня /белег/, за да се отличават от останалите стада.

        На тоя ден идва кукувицата, заедно с лястовичките. Известяват благата вест, че зимата си отива. Змиите излизат от дупките си. Връщали се самодивите.

        ГОЛЯМЯ НЕДЕЛЯ: /КРЪСТОПОКЛОННА//Мени датата си/: Третата неделя след Сирни заговезни е Голяма Неделя. Ходи се на черква с колаци, прекадява се и са раздава на мъже. В Сусам на този ден се прави черкуване на черквичката “Света Неделя”

        1 април: ЛЪЖКОВДЕН: На този ден българите се надлъгват с приятни и не дотам приятни лъжи, закачки и шеги,

        3 април: ЛАЗАРОВДЕН: Неделята преди Възкресение се нарича Лазарова Неделя През тази неделя лазарките обикалят селото. Облечени празнично в булчински дрехи нагиздени, пуснати ширити с венци от цветя с шарени кърпи на ръце  играят от къща в къща. През Лазарова неделя не се играе хоро, затова лазарките са единственото развлечение на жените. Една от лазарките се нарича Булка.Лазарките ходят от къща на къща, пеят и играят лазарски песни и хора. Ръсят  с китка от чемшир с лазарова вода за здраве и берекет. Те получават дарове от домакинята: брашно,сланина,яйца, пари, вълна и др. Запомнил съм в Сусам лазарките бяха млади момичета циганчета. По късно лазаруването се организираше в училище. Днес този празник напълно е изоставен, останали са само песните му: “Летели ми са летели”, “ Лазаре, Лазаре”, “Абре бое, бяло Бое”, “Ой детенце кръстниче”, “,Шетала мама шетала”, Димитро ле, Пауне”

Летели ми са летели Лазаре. Девет урала гълъби, а десето пауни, на царюви дворове.Та са холан паднали Що правеше царица. Мъжко дете държеше в свилени скутове. С кутел бисер мереше на коприва го нижеше. Капичка му везаше, Лазаре с две игли сребърни, с два конеца от злато. Наред, наред жълтици, по средата бисерец. Дребен бисер делеше на гълъби то хвърляше. Вити вити гълъби, вити вити рауни, да зобите бисерец с тая бяла пшеница. /След всеки стих следва “Лазаре/

        Ой детенце, кръстниче Лазаре, честита ти ризичка. На бял Дунав белена, на мермер камък чукана. На тредафил сушена, на босилек диплена. Сяка дипла трендафил, сяка дипла и китка Лазаре. Шетала мама шетала Лазаре на тая росна градина. Сеела мома сеела ситен ми ран босилек. Но се родило Маргарит с безценни камене. Надойдоха златаре да си ценят камене. Не цениха камене, но цениха момата Лазаре

        4 април: ВРЪБНИЦА: Празнува се в чест на входа Господен в Ерусалим. На този ден Христос е посрещнат с върбови клонки

На този ден се правят венчета от полски цветя и се слагат на главата. На Връбница всичко се развива и разцъфтява. Празнуват всички хора , които имат име на цвете.

        ПРАЗНА НЕДЕЛЯ./СТРАСТНАТА СЕДМИЦА/

 Това е седмицата преди Великден. Който е блажил през постите, непременно трябва да пости и през цялата седмица .В Празна Неделя не се правят годежи и сватби, но може да се почисти къщата. На Празна неделя дните се наричат Велики: Велики понеделник, Велики вторник,Велика сряда, Велики четвъртък, ден в който се боядисват яйцата. Първото боядисано яйце в червено се скрива и се пази до Гергьовден  с него се обикалят нивите, за да дават богата реколта.С първото яйце бабата обиочертава лицата на децата, като повтаря “Здраво живо влиденче, здраво живо влиденче” Яйцата се боядисват в различни цветове, най-много в червено и жълто, децата пък шарят по свой вкус. Велики петък, известен в Сусам, като Разпети петък, не се работи нищо, особено се спазва постенето, непростим грях е ако някой се облажи, Велика  събота. Неделята - ВЕЛИКДЕН.

        1 май: ИРМИНДЕН: /Св.Йерамия/: На този ден се метат саждите на комините, запушват се дупките с разпалени главни, за да няма мишки. Този празник е посветен на змиите. Прави се хляб “Змийорка” и се раздава на всички в семейството, дава се по залък и на домашните животни,за да не бъдат ухапвани от змии. През този ден се правят от глина “Подниците”- съдове в които се пече хляб. Правят се на ръка  от добре замесена глина , приличат на тава. Сушат се на сянка. В тях се пече хляб, катми и др.

        ВЕЛИКДЕН. ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО:

Великден е подвижен. Намира се в зависимост от първото пролетно новолуние. Винаги започва в Неделя. Подвижни са и всички други празници, свързани с него.: Връбница, Възнесение Господне, Петдесетница, Свети Дух и Света Троица

Неговото честване в Сусам започва от Великденските заговезни и завършва със Светла Събота.

        В неделята на Великден всички стават рано, пременени отиват на черква.Там вземат причастие. През всичките дни на седмицата църквата е отворена и който желае ходи на черква.

        След черква в къщи се прекъдяват обредните хлябове: “Ляба на къщата”, “Колакът със седемте яйца”, “Ляба на плодородието”, обрядния хляб “Хармана”.Обядва се. Младоженците отиват у калманата и разменят яйца.

        С много радост посрещат децата Великден, пременени те са на мегданите и показват своите “борци”,Започва надборването ,Чукат се яйце с яйце ,здравото е победител. И тук има надхитряване, появяват се дървени яйца, които са “непобедими”, но скоро се разкрива лъжата и дървеното яйце някой смелчага го захвърле надалеч. Ронят се сълзи.

        Три дни в Сусам на Великден се играят  хора. Големи и пъстри Великденските хора. Започват след пущане на черквата и завършват късно надвечер.

        По време на Великден хората в Сусам, по между си, се поздравяват с думите:“Христос въскресе”, отговаря се “Воистина воскресе”. Този поздрав продължава доСпасовден /Възнесение господне/ /8 юни ?/

ЗАТВОРЕНА НЕДЕЛЯ: Неделята след Великден се нарича Затворена Неделя. През тази неделя не се раздава нищо за умрелите, напразно било, невидено. Дните се наричат Светли: Светли понеделник, Светли вторник, Светла сряда, Светъл четвъртък, Светъл петък, Светла събота.Неделята – Томина неделя.

        6 МАЙ: ГЕРГЬОВДЕН /Св.Георги Победоносец/:

        Живял в !!! век. На 20-годишна възраст достигнал чин военен трибунал. Бил красив и умен, вярвал в Иисус Христос. По това време имало люти гонения срещу християните. На мъчения бил подложен и св. Георги.: обували му нажижени обуща и го карали да бяга,привързвали го към колело с набучени ножове, които късали части от тялото му. Посечен е  в 288 г.

        Гергьовден е най-големия пролетен празник, свързан с пробуждането на природата, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват и се понася смайващият аромат на цветята, тревите и билките. Народът го пее:“Хубав ден Великден, още по хубав Гергьовден”.

Гергьовден е символ на богатството, здраве и живот. На този ден всяка къща принася в жертва на Св.Георги по едно мъжко агне Вярва се, че той е убил многоглавата ламя. След черква всички хора се изнасят извън селото на височината “Св.Георги” – Бърчината. Нареждат се на месал в две редици по дължина на поляната. Пред всеки месал и агне

След каденето, някой момък, за когото се знае, че е с късмет започва да води хорото. Хорото трябва да обиколи най-малко три пъти дългата софра. На това хоро се “ХАРЕЧКАТ” малките деца: След третата обиколка момъкът последователно взема малките деца, /майките чакат реда си/ и с тях играе, до него е кръстницата, тя взема детето от момъка, като го дарява с кърпа и пари. След това майката отива до кръстницата и я дарява с хляб и кърпа. На свети Георги се прави и пеено хоро от момите. Обикновено те пеят песента: “Добрико Добрико”

        Обредите в Сусам, свързани с Гергьовден са: Изливане на първото мляко на земята или се раздава за мъртвите. Това става и на черкуването; Рано сутринта на деня се берат цветя и клонки с които се  окичват хората, къщите, кошарите, стопанските постройки; Срещу Гергьовден се приготвят и обредните хлябове посветени на земеделието и скотовъдството; На Гергьоден в гората на “Св.Неделя” се люлеят за здраве; Прави се обредно доене на овцете; Заколва се агне, с кръвта на което се намазват стените и прага на къщата, бележат децата по челото и брадичката, а също и добитаците, за да бъдат здрави; Стопаните обикалят нивите, рано сутринта с Великденското яйце, на връщане носят житни класове; На този ден се прави обредно доене на овцете; Подсиреното мляко се нарязва с крушова клонка, за да има трева на овцете. Първото сиране се раздава на хората.

        Разказва Пасю Ангелов: На "Бърчината” се правеше голям Гергьовден. Хората вярваха и тачеха традициите. Там, на дългата поляна на земята бяха наредени месалите, от двете страни на тях хората черкуваха.Овчарите минаваха и раздаваха чеверме на всички на софрата. По традиция на Гергьовден се коли агне от всяка къща. Всеки стопанин скотовъд излиза на “Бърчината” със семейството си на софра с печено агне, прясно мляко и прясно сирене. Нареждат се месалите на поляната, в две редици, по родове и роднинство. Чете се молитва и се прекадява за здраве и берекет. Докато не се прекади, хоро не се разрешава да се играе. След яденето започват големите сусамски хора.”

Погледната от към село, в този ден, “Бърчината” изглежда чудновато красива. Цялото множество от хора, заедно с музиката и играещите на хорото имат две опорни точки- земята под краката и небето над главите им. Встрани, от дясно е височината “Вешовица”, цялата в зеленина. Изящна картина от хора, земя и небе, която сякаш осмисля с три думи цялото човешко житие.

Забележителен е този ден в Сусам и с това, че по стара традиция на Гергьовден става “разкриване” на сгодените. Сгодените през годината  “скришом” се показват на яве на “Гуръта”- така са наричали празника - някога. Придружени от най-близките роднини: майки , сестри,братя, лели, братовчеди те отиват вкупом на “Бърчината”, като шумна весела и щастлива тълпа, на която другите хора гледат с трепетно уважение или малцина със завист. Годеницата нагиздена с “аманети”, наниз пендари, огърлица с лири или пендолири над челото наниз със златни ирмилици или сребърни, на краката шарени чорапи и чохени кондуре. Момъкът и той нагизден: с капела, с пюскюллия часовник на пояс, копчелия антерия, голаклия гащи, лачени обувки, камшик мешинен или бастун железен. Отпред, хванати ръка за ръка вървят годеницата и годеника, след тях близките им. Случвало се е на Гергьоден да се “показват“по няколко двойки годеници. Тогава цялото село става участник на годежарско показване.

Но в тази прочувствена и весела селска идилия, в емоционален върхов момент, случва се момъкът да развали годежа. Това става с дълга и тайна подготовка от страна на момъка и негови близки приятели, а се извършва светкавично бързо. В подходящ момент момъкът  хваща аманетето който той е дал при тайния годеж, откъсва го от гърдите и шията на годеницата и побягва. Докато разберат околните какво се е случило, годеникът се е отдалечил и скрил. Настъпва самутоха, момковите близки си отиват, отива си и свитата на момата. И тръгва мълвата “Чухте ли Х. развалил годежа, взел си пендарето. От гвися ги свалил. Боже, боже, какъв срам!” А момъкът успокоен, но напрегнат в къщи, обяснява на своите близки: “Не искам да се женя за нея, не ми е по сърце, нека го знае тя,нека го знаят всички, чувате ли, не искам!”

За да се спасят от опозоряване, момите годеници зашиват пендарето здраво на връхната си дреха. И ако годеникът опита да развали годежа и не успее да си вземе “аманетето”, опозорения остава той. Сусамски нрави!

         8 МАЙ: ПЕТДЕСЕТНИЦА: СВЕТА ТРОИЦА: Празникът се чествува след Великден. След петдесетница се празнува СВЕТИ ДУХ, ПЕТРОВИ ЗАГОВЕЗНИ.

        21 МАЙ: СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА: РАВНОАПОСТОЛИ:

Три века християнската църква била преследвана от римските императори. В 313 година гонитбата била спряна от император Константин Велики, на когото майка му Елена била християнка. Тя дала на сина си християнско образование. Константин станал защитник на християните./За тях виж и в Кръстовден/

        Празникът се свързва с нестинарските игри в Странженско, където жени нестинарки играят хоро върху жерава с иконата на Св.Св. Константин и Елена. В Сусам този обичай не е познат на хората.

На този ден, на Еленката /4 юни 1931 г/ е роден автора на тази книга. Майка ми казваше: “Когато се връщаха хората от събора в с.Езерово, получих родилните болки с тебе на нивата, в м. Петрова махала. Тръгнах си за село, след мене баба ти Тяна вървеше на голямо разстояние, да не забележат хората, че се прибираме по слънчево време”.

20 май: СПАСОВДЕН: ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ.

Спасовден се прави винаги в четвъртък шестия ден след Великден. На този ден се ходи рано на гробето, докато не са затворени умрелите.”

        СВЕТА ТРОИЦА (СВЕТИ ДУХ), (променя се):

На този ден става голям събор до черквичката “Свети Дух” в Минерални бани, известен като Банския сбор. Тук сусамци идват, както се казва барабар с кучетата. В по-далечното минало с волски коли, по-късно с магарета и пеша. От околните села  също посещават събора:: Брястово, Татарево, Гарваново, Спахиево, Сираково, Въгларово. Има голямо посещение и от “увъта”: Върбица, Бодрово, Светлина, Горски извор, и др.

”Сборът се е правел в центъра на курорта до “Чифте баня”, пред почивна станция “Родопи”. По-късно е преместен на мястото на днешната почивна станция на “трудещите се селяни”, до вилите на Стойчо Марчев и Смочевски.

Многохиляден народ-млади и стари, изпълва поляната в подножието на крепостта Свети Дух. На пет места се вият хора. Около тях сергии с амбулантни търговци, продавачи на бус и сладолед. Сусамци, по стара традиция заемат терасите източно от крепостта, разполагат се амфитеатрално по склона, под сенките на дъбови дървета. Изваждат месали, слагат софрата. Възрастните стоят до “завоюваното” място, посрещат младите и гледат цялата панорама на събора. Младите са на сусамското хоро, разхождат се по сергиите, пак играят, ходят до софрата  и отново на хорото.

Близо до сусамския лагер са разположени моментните фотографи, двамата братя арменци- Емануил Задик Каракинян и Гарабед Меджерян от Хасково, Разгръщат високи проспекти, застават зад трикраки ,покрити в черно фотоапарати, снимат за спомен: цели фамилии, семейства, млади оженении двойки, годеници, влюбени двойки, ергени единаци- гологлави или със сламени капели, бебета, малки деца. Снимат и раздават след час снимките, парите пълнят в куфари.

Вярващите палят свещи в черквичката  Св. Дух, други  поклон на стъпката на Св.Богородица, а долу до Банска река се печат чевермета, пие се бира на поразия. Тук са “отстъпните хора”, на маси разговарят, срещат се с познати от другите села, дружески се черпят. А на равното - хората продължават многокатни, пъстри от младост и цветове, игриво буйни, чакани и желани. Първото хоро се играе на зелена трева, последното- при заник слънце в облак прах. Бие нашенецът стъпка след стъпка, на бос крак докато изчезне тревата. Бърше потното си прашно чело с кърпичка синчелия, но не спира. Банския сбор е, веднъж в годината.

        24 юни: ЕНЮВДЕН: Най големият летен празник е Енювден, чества се в лятното слънце стоене. Слънцето се намира в зенита си, затова и билките имат най-голяма сила. Вярва се, че който види слънцето ще бъде щастлив и здрав през цялата година. На този ден и около него са берат лечебните билки, всяка нива се зажънва, за да не могат магесници и мамници да вземат житото. На Енювден момите правят припевки на китка и пръстен, с наричания за щастие и женитба: донасят от чешмата “малчана вода” и поставят китките на момите в съд, пренощувал под звездите или под трендафил. На другия ден момите се събират.Обличат момиченце от “цяло семейство” и поставят на лицето му червено було. Тази “Енюва булка” вади от бакърчето по една китка.

        29 ЮНИ: ПЕТРОВДЕН: /Светите първо върховни апостоли Петър и Павел/: Петър е един от любимите апостоли на Христа. Казвал се Симон. Той почти винаги  се намира при него в най важните  случаи. Веднъж Иисус попитал своите ученици: “А вие за кого ме мислите? Тогава Петър отговорил: “Ти си Христос, син на живия Бог Спасителят му казал:”Блажен си ти Симоне и аз ти казвам: ”Ти си Кифа, на израелски камък, /Петър на гръцски/, и на тоя камък ще съградя църквата си и портите адови няма да надделеят! И ще ти дам ключовете на царството небесно”.

При друг случай: на последната вечер с учениците Христос измил нозете им, Петър се противил: “Господи, ти ли ще ми миеш нозете?” Иисус отговорил: “Ако те не умия, нямаш дял с мене”.Петър побързал и казал: “Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.” Същата вечер дълго говорил с учениците си, завещал им да се обичат един други, да пазят неговите заповеди и установил тайнството “причастие” с неговото тяло и кръв. Обърнал се към Петър: ”Симоне, Симоне, ето сатаната иска да ви сее като пшеница. Но аз те моля и за тебе, да не оскъдее вярата ти.” -“Господи, готов съм за тебе да отида в тъмница и на смърт”. Иисус отговорил: “Казвам ти Петре не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че ме познаваш!”.

Преди страданието си Спасителят отишъл в Дециманската градина да се моли. Отдалечил се с Петър и с още двама апостоли и казал на Петър: “Душата ми е прискръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с мене.” Кагото се върнал от молитвата, намерил учениците да спят и казал на Петър: “Симоне, спиш ли? Не можа ли един част да останеш буден”.

 Дошъл Юда и предал Иисус на войниците.. Петър извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеника, Господ изцерил раните на слугата и казал: “Петре, тури ножа в ножницата? Искаш да не изпия ли чашата, която ми е дал отец?”;

 Повели Иисуса на съд пред слугите в двора на първосвещеника. Петър обхванат от малодушие три пъти се отрекъл от Христа; След възкресението Христос се явил на Петър и на няколко негови ученици на Тивириадското море. Там Иисус обядвал с учениците си и запитал Петра:”Симоне, любиш ли ме? - “Да господи, ти знаеш, че те обичам”. Господ го запитал три пъти, отговорът бил един и същи и Иисус добавил: “Паси моите овци”. Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство, подир трикратното му отричане.

        Първоначално Петър проповядвал божието учение в Йерусалим, след това в Самария, Галилея, Юдея, Йопия, Тесалия. Тук Св.Петър пръв отворил вярата за езичниците, като кръстил римския стотник Корнилии. Завърнал се в Йерусалим, но по заповед на Ирод, Петър бил затворен в тъмница. От там е освободен от ангелите. Петър предприема трето апостолско пътешествие по градовете на Финикия. През 50-та година се завърнал в Йерусалим и присъствал на Апостолския събор, открит от него. След събора Петър се отправил в Сирия, Антиохия, Мала Азия, Кападокия, Галакия, Понт, Витиния;

След смъртта на Св.Богородица Петър извършил последното си пътешествие: от Йерусалим отива отново в Египет, от тук отплува в Британия, от там в Гърция. В 67 г пристигнал в Рим. Там, императорът Нерон предприел големи гонения срещу християните. Петър бил заловен и вкаран в тъмница. След три дни е осъден на смърт. На 29 юни 67 г на 75 години той бил разпънат на кръст, но по негова молба, с главата надолу, считал, че не е достоен за еднаква смърт със Спасителя. Римският епископ св.Климент погребал тялото му. На това място, по късно, тук е построен най-големият храм на християнския свят - черквата “Св.Петър”в Рим

        СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ: Името му било Савел. Имал римско гражданство.Бил много начетен.. Савел мразел християнството. Самия той разказва: “Много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това”. Около 35г отивайки с голяма власт и поръчка за нови християнски жертви в Дамаск, по среден, на пътя, видях от небето по силна от слънчевото сияние светлина, която огря мен и вървящите с мене. Всички паднаха на земята и аз чух глас на еврейски: “Савле, Савле, защо ме гониш?”. Запитах:”Ко си ти Господине?.- Той отговори:”Аз съм Иисус когото ти гониш.- “Господи, какво искаш да направя”.-“стани и слез в града, и ще ти се каже…?” Савел станал, но не виждал. Завели го в града. Три дни нито ял, нито пил, прекарал в пост и молитва. Тук живеел апостол. Анании. По Христово внушение той посетил Савел и той веднага прогледнал. Покръстил се Савел и от вълк станал агне, от тръни-лозе, от плевели- пшеница, от враг – приятел, от богохулник – богослов, от Савел – Павел.

Упоритият гонител на християнството става неуморим проповедник на евангелието. За да проповядва христовата вяра той посетил: Арабия, Сирия, Кипър, Македония, Гърция. На два пъти отива в Рим. Когато се завърнал в Йерусалим бил наклеветен, подложен на бой, поставен в окови. За него се застъпил хилядникът Лисий и за да го спаси от разярената тълпа го препратил в Кесария, където лежал две години в окови. От там е изпратен в Рим на съд. Тук престоял две години, след това бил освободен. Последното си апостолско пътешествие извършил през 63-67 г..Посетил Азия, Крит, Испания. Отново е преследван. Заловен е в Рим. Осъдени са двамата заедно с  ап.Петър на 29 юни 67 г Петър бил разпнат на кръст, като друговерец, а Павел посечен, като римски гражданин. На този ден има събор в Гарваново.

1 ЮЛИ. СВ.ВРАЧ. Св. безсребърници, врачове /лекари/ Козма и Дамян, пострадали за Христа в Рим Св Врач е празник на народните лечители – билкари,баячки,чакръкчии и  др.

5 ЮЛИ. ЛЕТЕН АТАНАСОВДЕН: По народно вярване на този ден Св.Атанас обличал  кожух и се стягал за зимата. От този ден започва жътвата.

8 ЮЛИ. СВ.ПРОКОПИИ. ПЧЕЛАР След много мъки за Христа е посечен в 282 г. Ден на пчеларите.

15,16 И 17 ЮЛИ. ГОРЕЩНИЦИТЕ: Празник на огъня, не се работи в полето

        20 ЮЛИ: ИЛИНДЕН: /Св. пророк Илия/:

Той е роден 8 века преди Христа.Пророкува 25 години.Според светото писание той е единственият пророк  възнесен жив на небето в 816 г.

По това време еврейският народ бил разделен на две царства – юдейско и израелско. Вярата им била езическа. Покланели са на божеството Ваал. Свети Илия разобличил цар Ахав и жена му Иазабел като еретици. Илия бил подгонен. Избягал в планината и там се помолил на бога да накаже царя. Молбата му била чута - не валяло 3 години дъжд, Илия казал на царя, че дъжд не вали защото хората не вярват в Бога. Илия предложил да бъдат направени два жертвеника. На единият да се молят еретиците, а на другия – самия Илия. Чийто жертвеник се запали, този Бог е истинският. Запалил се огъня на Св.Илия. Езическите жреци - 450 души били избити от тълпата. След това Илия се помолил за дъжд. Молбата му била чута. Пророк Илия е единственият пророк възнесен жив на небето, затова той дава изцеление на тези които го почитат

Според народното вярване Св.Илия държи под властта си гръмотевиците и светкавиците, впрегнал в желязна кола хвъркати коне и с нея обикалял небесния свод Свети Илия се тачи от сусамци. За него е построена черквичката “Св.Илия” на връх "Таушан тепе". На този ден се прави голям събор в Сусам. Той съвпада с Илиндинско-преораженското въстание, затова и двете събития се честват едновременно

Около празника в селото се прави, при нужда, молебен за дъжд, придружен с обичая “Пеперуда” Молбата на пеперудата е молба за дъжд. Пеперуда се прави дете сираче, за да го види Господ. Обличат го в бели дрехи и го забраждат с бяла кърпа, над нея се слага венец от полски цветя. Пеперудата се придружава от деца, облечени подходящо с нови дрехи. Всичките обхождат къщите, където пеят и играят: “Пеперуда, руда, пеперуда ходи от село на село От къща на къща И се богу моли; Лети ,лити дъждьо, да си сеем просо, просо и пшеница

        Момичетата пеят на две групи. Пеперудата играе ръченица, като се върти на едно място. След играта ръси всички в къщи, за да вали дъжд, Стопанката полива пеперудата с вода, после дарява групата с разни продукти и пари. Когото срещнат из улицата го ръсят. Всеки е длъжен да даде вещо, ако не даде за него е лошо. Отиват при кладенци и чешми, в реката и тях ръсят. Прибират се в къщата на пеперудата. Там се гостят. Подаръците са за всички, но най много на пеперудата.

Черквичката “Св.Илия” е построена през 1929г. Знае се точната дата, оставена на каменна плоча на фасадата, над западната врата в ляво. На плочата с размери 40/30 пише “Храм Св.Илия. 14.4.1929 – 15  IХ 1929. Следват инициалите на строителите М-р Б.Д., Д.И. син. Тодю Боян, Т.А., В.М. К и В., К.Х., В.С., всички селяни”.

 За църквицата  има следния спомен, разказан от Колю Христозов от Минкинтозювите, р.1915 г.: “Сърнъчката познавачка, една мома  известна по онова време, казала на богомолци, че Св.Илия искал да му се направи черквичка в Сусам Разчува се това из село. Управата обаче не обръща внимание. Две години по-късно Боян Димов р.1884 г., овчар, от Чанталиевият род сънувал, че на Таушан тепе на върха трябва да се направи черквичка. Към него се присъединява Деян Андонов р 1883 г от Узуновският род. Те сами започват да копаят на върха. Хората им повярвали и се включват в копането. Там, горе имаше вековен, клонест дъб. Закачиха на дъба камбана.Първо потърсиха вода. Копаха 4 м. в скалата, намериха основи на стара сграда. Повикаха човек от Хасково. Той е казал, че “тези основи са от много старо време”. От римско ли, от траките ли не знам, но върху тях построиха черквичката. Илинден в Сусам се празнува на 2 август. На черквичката “Св.Илия” се прави литургия, колят се овце за курбан, отправят се молитви за дъжд. Отначало водосвета се е прави на “Харъм бунар”, после се премества до чешмата в “Лозините”.

        /Пеперуда ходи, ходи та се моли: - дай боже дъжд. Да се роди просо, просо и пшеница, по лятна росица. На коте трошица, на куче корица, на конче зобчица, на малките деца, на сирачетата по корица хлебец и по крухче солец/.

         27 ЮЛИ. СВЕТИ ВЕЛИК ПАНТЕЛЕЙМОН: Мъченик за християнството .Посечен с нож.Вместо кръв потекло мляко, а дървото за което бил вързан се раззеленило и дало плод. Велик церител на всички болести. Народен празник.Тачи се от християни и мюсюлмани Сусамци на празника не работят, защото който пати на този ден не оздравява, затова му казват и Пателей, Св.Пантелей, още Воден Пантелей. От тук произхожда и името на с.Воден, Първомайско, където се провежда събора. /Д.Маринов. Съчинения. Том първи, с.684./

Много голям събор се прави и на аязмото в с.Воден-Първомайско, посветен на Св.Пантелеймон. Той също много се посещава от сусамци. Този събор е голям както Банския събор. Хиляден народ идва от околните села: Тук също се вият много хора, пече се чеверме, има салаши за скара и бира, атракционни игри и постоянните за всички събори сергии. Забележителен е този събор с честите сбивания за хора и моми. Те бяха монопол на Драгойновци и Езеровци, хора балканлии, горди и буйни.

6 АВГУСТ: ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ:

На този празник грозде не се яде, но се носи в черквата, да му чете попа и да го прекади, раздава се на къщите и тогава се яде. Но може да се яде и без да се ходи в черква, като се раздаде за умрелите. Разрешава се и риба.

        15 АВГУСТ: УСПЕНИЕ /ЗАСПИВАНЕ/ БОГОРОДИЧНО: ГОЛЯМЯ БОГОРОДИЦА:

Смъртта на Божията майка била лека и блажена и приличала на заспиване. Всички апостоли, пръснати по всички краища на света се събрали в Йерусалим и присъствали на погребението. Единствен Тома закъснява с три дни. Поискал да види покойницата. Когато отворили гроба, тялото на Божията майка не било там.

        В Сусам на Голяма Богородица овчарите пресушават овцете На този ден се черкува със събрано от овчарите мляко. Вари се в общи казани и се раздава на хората. Това черкуване е второто по големина след Гергьовденското черкуване.

                        РЕЛИГИОЗНИ  ПРОЯВИ

        ГОСПОДЮВА ЦЪРКВА: Тя се прави в понеделник преди Кръстовден по махали и за цялото село в църковния двор. Купува се или се подарява от чорбаджии овца или овен.От него се прави курбан.Жените носят колаци, носят канчета,лъжици, паници. Трапезата е на земята на постлани черги и месали. Попът или стар човек прекъдява казаните с гозбата и хляба. На Господювата църква се раздава само за Господа. Не се раздава за душите на умрелите.

        МАХЛЕНСКА ЦЪРКВИЧКА: Тя се прави по махали на улицата и винаги в събота, за здравето на децата. Започва привечер и завършва по тъмно. Жените носят кокошка, квасен хляб, блага баница и други. неща. Насят се още вълна и памук, които се подаряват за здравето на децата. Прекадява се и си раздават по между си. Хранят се на обща трапеза.

        СВЯТЯВАНЕ НА МАСЛО: Масло света се прави в понеделник преди ядене. Поканват се близки и съседи. Масло се осветява за нова къща. През блажно време се коли мъжко агне. Маслото е чист зехтин, с него попът намазва всеки на кръст на челото и всеки си казва името и попът го споменава в молитвата си.

        ОБИОРАВАНЕ/Заораване/ НА СЕЛОТО: Първите заселници в Сусам са вярвали ,че за да се предпазят от болести и чумата, новото село трябва да се обиоре/заоре/ с волове близнаци родени в събота. В Сусам има предание, че селото е обиорано и е предпазено за вечни времена от лоши болести и чума. За него има разказ - легенда "Сусам - обиораното село."

        ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ПРАЗНИЦИТЕ е ставало въз основа на запаметяването в дни между съседни месеци. Например.: Петковден е 12 дни преди Димитровден, Коледните заговезни са две седмици след Никулден, той пък е на средата на коледните пости. Игнажден е 5 дни преди Коледа;Зимният Атанасовден е 11 дни след Ивановден.

                        СУСАМ – ЕСЕ ЗА РОДНОТО МИ СЕЛО.

корекция 26.5.2014 г.

Село Сусам се намира в северните склонове на Източните Родопи, на 20 километра западно от град Хасково и близо на два-три километра до Хасковските Минерални бани – сега общински център. Природата на Сусамското землище се определя от структурата и геоложкото развитие на землището което граничи със землищата на съседните села: Брястово, Татарево, Светлина, Бодрово, Минерални бани и Водев. В това си разположение, природата на Сусам е планинско–хълмиста. Най-високият връх в района е в. Мечковец – 860м., Калето – 794м, Айнине (Данарда) – 544м, Голямото градище – 535м, Черния камък – 477м, Банска чука – 425м, Свети Илия 376м, ”Света Неделя”- 321 м. Теренът общо взето е пресечен с ридове, хълмове, котловини и низини. Това най добре се вижда от приложената карта на землището на село Сусам.

        Климатът е умерено континентален, в отделни периоди през годината предхожда към средиземноморски. През лятото стават големи горещини, а през зимата големи студове. Валежите не са равномерни през различните годишни времена. Случват се сушави и кишави години. От ветровете, които духат през годината, известни са:”Горняка”, “Долняка”, “Каба Илия”, “Маричника” и “Манда Изен”. ”Горняка” е западен вятър, който духа през зимата и е сух и студен; “Каба Илия” духа от северозапад, повече през лятото. От юг духа “Белия вятър”. През зимата този вятър топи снеговете, а през лятото носи големи непоносими горещини. ”Долняка” (Черномореца), духа повече през пролетта и е сравнително топъл вятър. От североизток духа “Маричника”–лек, прохладен вятър, който духа надвечер. Често пъти, обаче при късна есен и особено през зимата носи снеговалеж. Югоизточния вятър, т.н. “Манда Изен” е много студен, от него биволите се крият и от тук носи името си.

        Надземните води на землището на Сусам се осигуряват от Сусамската река и от по-малките нейни притоци. Подпочвените води в самото село са на сравнително ниска дълбочина. В южната страна на селото минава подземна река, която когато се открие случайно, водата на кладенеца става неизчерпаема

        Сусам е разположен на горното течение на река Сусамска или още известна като река Узундере (Дългата река), която води началото си от Душковският балкан. Под село на два километра в нея се влива Банска река, която като минава през Татарево, Гарваново и Клокотница се влива в река Марица. Селото е сгушено край двата бряга на реката, ориентирано запад – изток. Околовръст е заобиколено от немного големи височини – на северозапад от “Света Неделя”, на север от Куртъла и връх “Свети Илия”, на изток от Оман тепе, на юг от “Свети Георги” и “Вешовица”. Колкото се отива на юг, толкова повече се доближава и се навлиза в последните предпланини на северните склонове на Източните Родопи, за да се стигне до най-високият връх там връх “Аида” висок 850 м. Обратно, колкото се отива на север, толкова повече се навлиза в тракийската низина, за да се стигне до река Марица при село Ябълково. Ако се тръгне на запад се навлиза в големия Балкан, който опира до землищата на селата Буково и Искра - Първомайско, а от там през Асеновград до същинските Родопи, където е разположен Бачковският манастир. От Минералните бани на запад започват високите планински хребети – Банска чука - до самите Бани, Шарапаните, Бялково, Селището, Голямото и Малкото градища, Черният камък и нагоре по Узундере към Душковския Балкан.

        На изток по течението на реката по прав път, почти изоставен сега, се намира село Татарево. Не се знае кога е създадено, но има старини, които говорят за тракийско присъствие в околностите му. На два километра източно се намира крепостта “Хисаря”. Там се намира тракийска гробница и близо до нея тракийско село. По надолу по течението на Банска река, се намира село Гарваново. Има сведения, че селото съществува от края на 18 век. Близо до него е било разположено село Гидикли, населено с турци и българи. Гидикли е едно от свърталищата на Кърджалийския главатар Емин ага, за когото Петко Р. Славейков ни съобщава, че има скрито имане-”60 катъра сребърен обир”. Още по-надолу по реката почти на същото разстояние, се намира историческото село Клокотница.   

        Ако се изкачим на връх “Свети Илия” ще се уверим, че от там във всички посоки хоризонта ни открива много богата панорама. От тук при хубаво време погледът ни минава през почти цялата тракийска низина и се спира на белоснежния гръбнак на Стара планина. На изток съвсем ясно се виждат димящите комини на заводите в Димитровград и сякаш имаш чувството, че ще ги докоснеш с ръка, а не само с поглед. Колкото повече завиваме на юг, толкова повече се забелязва нагънатата планинска верига на хребети и върхове на Източните Родопи. - изцяло зелена панорама през пролетта. Само далечните върхове на Родопите дават пепеляво сини оттенъци, които преливат в небесно синьо край белеещите се облаци над планината. На запад погледът ни не може да проникне зад близките височини, които заграждат сгушеното в тях малко селце Воден. Данарда (в.Айнине) – връх известен в Сусам повече с това че струпва облаците около себе си, но не ги пуска заедно, а ги дели на две – към Марица и към Балкана. За това хората казват: “сушав район сме заради Данарда.”

        В близък план от “Свети Илия” с поглед на юг се вижда село Минерални бани и всички пътища, които свързват Сусам с останалите съседни селища и най-ясно като от птичи поглед се откроява общата и конкретна панорама на селото. От друг ъгъл на зрение, не по-малко красиво се наблюдава тази панорама от височината на “Света Неделя”, от още по друг – от “Куртала”, от “Вешовица”. Най-хубаво обаче се вижда селото от височината на “Свети Георги”. Височината не е голяма, но погледът обхваща цялото село.

        Заселено на двата бряга на реката, Сусам се разделя от нея на две равни половини, а шосето което свързва Кърджали – Минерални бани – Сусам – Светлина - Горски извор ги пресича перпендикулярно. Погледнато селото, от която и да е височина се виждат ярко очертаващите се четири четвъртинки, оформени от кръстосването на реката и шосето с моста над нея.

        Къщите на южния склон, наведен към реката са накацали амфитеатрално. Белеят фасадите им. Дворовете не са много големи, но са обрасли в зеленина. Картината е впечатляваща с подредеността на къщите и улиците. В центъра на този район се открояват дворът и двете сгради на училището. Външно погледнати те стоят красиво и говорят за своето славно минало, когато училищната камбанка сбираше 6 начални паралелки и 4-5 класни с над 300 ученика. Когато селото се огласяше с десетките детски игри и се създаваше оная селска атмосфера, която вдъхваше радост и оптимизъм в живота на Сусам. Днес те са бездиханни, затворени, оковани в решетки – същински затвор. Зеят отворените врати и изпочупените прозорци, останали неми свидетели на отминали ведри времена. Колчем ги погледнеш винаги в теб преминава приятния спомен за ученическите години, за приятели, за учители и не усетил още напълно това приятно чувство, нещо те задуши и те хвърли в тежка тъга.

        Другата част на селото, която обхваща дясната половина на реката, гледана от връх “Свети Георги”, изглежда като продължение на амфитеатралното разположение на къщите на отсрещната част, но в обратен ред. Най-ниско стоят къщите които са край реката и колкото се отива към “Бърчината”, те растат не само с издигане на терена, но и с доближаването им до зрителното ни поле. Затова и фасадите на къщите не се виждат така открито, а покривите им са сбити един в друг и като че ли се сливат в един огромен покрив, обагрен в червено. Прочее, цветът на керемидите в цяло село създава допълнителна красота на общата панорама, характерна за българските села.

        Сусамската река е едно допълнително украшение на селото. Протегната, със широкото си 40-60 метрово корито, обрасло по цялото си протежение с върбалак и друга крайречна растителност, залесена с черничеви насаждения, в малки парцели край нея, представлява оазис, в който през лятото крякат ята домашни патици. Заедно с това, тя създава много проблеми на кметството, свързани с чистотата. През зимата и пролетта, преди години, реката е пълнила коритото си. През лятото намалява, но не пресъхва. Моето поколение запомни, когато реката през зимата замръзва и се покрива с една педя и повече ледена пелена, и когато през пролетта се пука на големи ледени блокове. Топенето на дебелите снегове наводнява реката и тя става голяма, прехвърля коритото си и наводнява ниските дворове. При пълноводие и ледоносна година, реката бучи силно, страховито. Мътната вода влачи грамадни ледени блокове, премята ги един върху друг, струпва ги на места, после пак ги завлича и дървените мостове помита като кибритени кутийки, при първия допир с ледената хала. При наводнение картината е още по застрашителна. Водата се движи с голяма скорост и помита всичко по пътя си – камъни, дървета, добитък, а понякога и хора. В преданията се разказва, че през наводнението станало 1911г. реката е отвлякла сградите на Юруковия дюкян и Чонковската мелница в Сусам и една кръчма в Клокотница, заедно с няколко “куражлии” посетители. Мостовете на реката до 1931г. са дървени, поради това не са здрави и често  се срутват. Зимно време, при съборен мост се прекъсва връзката между двете махали, понякога за дълго време. Това налага да се създадат две гробища.

        През 1931г. при прекарването на шосеен път Хасково – Баните – Сусам - Върбица е построен здрав бетонен мост с две средни и две крайни каменни подпори. Мостът е дълъг 50 м. и е заграден с високи красиво оформени широки парапети, по които по смелите деца ходеха прави, въпреки строгата забрана на учители и родители. Не помня случай на падане. През 1959 мостът е съборен чрез взривяване и наново построен, значително по-широк от първия. Мостът е построен от държавата със стратегическа цел – свързване на Кърджелийското направление с магистралата София – Истанбул. Освен този мост, с местни средства, са построени още три по-малки мостчета за пешеходци.

       Най близкият град до Сусам е Хасково, свързан с първокласен шосеен път. Директни шосейни връзки Сусам има с Кърджали и Димитровград, а чрез международната магистрала Истанбул – София – Белград с другите населени места в страната и в странство.

        Сусам е едно добре благоустроено село. Улиците са изправени, достатъчно широки и осигуряват добра връзка между съседните махали и жилища, както и между землищата Има оформен център с голям площад, заобиколен от сградите на читалището, сградите на кредитната кооперация кметството и черквата. В различните махали на по-големите кръстовища има също площади. Селото е водоснабдено, електрифицирано и радиофицирано. Улиците са асфалтирани. Дворините сгради са зидани от камък и тухли, а от към улицата някой от дворовете са оградени с декоративни парапети. Здравната служба разполага с много добра материална база и квалифициран фелдшер. Културните потребности са осигурени от наличието на просторен читалищен дом.

        Жилищните домове на сусамци са нови, тухлени, в повечето случай, на два етажа с по 3–4 стаи на етаж, с широки прозорци, обзаведени съвременно – спални, гостни, всекидневни, кухни и бани. В мебелировката са включени радиото, телевизията, видеото появяват се вече и компютрите. Стопанския двор е отделен от къщата като заден двор, където се намират помещенията за домашните животни: плевнята, кочината, оборът и т.н.

        През последните години се чувства силно обедняване на цялото население. Земеделието трудно се поддържа, единствената надежда е животновъдството, което винаги във най–трудни моменти спасява селянина.

През целия период на своето съществуване, населението на Сусам е с чисто българско население, изповядващо източно православната вяра. До Освобождението, в Сусам няма други народностни групи, освен присъствието на един род цигани, около 10–15 души. В Сусам турци никога не са живели, освен единичното присъствие на ратаи в някой селски чорбаджия. Същото се отнася за гърци.

  Заселването: 
<63 стр. по книгата "Сусам - обиораното село">
За първите заселници има няколко  предания. Първи който ни е оставил писмени сведения е Никола Ив. Коилев . В дипломната си работа „Етнографски изследвания  на с. сусам, Хасковско  пише” „Кога е основано селото никой не знае. Обаче това което знаят старите люде, е, че селото е много старо. Съществува предание , че първите основатели на селото били овчари. Те били 11 семейства , които пристигнали със стадата си , неизвестно откъде  и се заселили в местността „Ортъклъка”. По това време мястото на сегашното село било покрито с непроходими гори , пълни с диви зверове и само в местността Ортъклъка имало голяма поляна, с площ около 50 дка. Тук на тази поляна тези овчари разположили стадата си , заедно със семействата си. От тези 11 семейства се образувало по после село Сусам.
От всичко казано тук може да се обобщи , че първите заселници са били 10-12 рода, настанили се в м. Ортъклъка . Към тях се присъединили отделни други родове. Не се изяснява по време кога са дошли и колко време са били в Ортъклъка. Може само да се предполага, че това е станало в последните 20 години на 18 век, времето което може да запомним с кърджалийските възнения, избухването на Великата френска революция  и избирането на първия президент на САЩ Джорж Вашингтон.

3.Демографско развитие 62 стр.: През целия период на своето съществуване, населението на Сусам е с чисто българско население, изповядващо източно православната вяра. До Освобождението, в Сусам няма други народностни групи, освен присъствието на един род цигани, около 10–15 души. В Сусам турци никога не са живели, освен единичното присъствие на ратаи в някой селски чорбаджия и в едно семейство имало ратай грък.

                                              ВАСИЛ ЛЕВСКИ В СУСАМ: 
Има предания свързани с идването на Васил Левски в Сусам. Първото предани е на Тодю Ванев Колев роден 1886г: “Леля ми Лата от Пухковския род, дъщеря на Андончовски Ташо, родена 1866г. казваше, че знае от баба си, че Васил Левски е идвал в Сусам и е отсядал в къщата на Иван Христов Чилингиров, който бил кмет на Сусам” Братовчед му Геню Ванев също ни дава сведения за идването на Левски в Сусам: “отсяда в къщата на Иван Христов, който бил кмет на Сусам” и добавя: “единия от них е крил Левски, има песен как чичо ми Станчо Ванев  роден 1808г. е водил Левски в Буково, а Левси му казал: “тоя път тук трябва да го направите калдаръм.” /Радост Николаева. Летописецът на Сусам, Бълг.войн, 1979 г. Кн.7, стр.18./ Един Станчо е бил кмет, тогава селото е броило 30 къщи” Това предание е доста объркано, но така го чух и така  го представям.

        Синът на Геню Ванев, Йорданов Генев Чилингиров разказва през 1995г. следното предание: “Левски идва в Сусам. Среща се с Христо Чилингирина. Образуват комитет от 9 души: Христо, Коста Пехливанина, Митю Трампаджиев, Панайот Хучеджиев, от Родопите Тюфекчията, Петю Кармакаков и Ямбашията. От там заминават за Буково придружени от кмета Христо. Били с коне. Пътя бил кален. В Буково Левски поръчал и на двамата кметове да направят пътя между двете села калдъръм, като сусамци го направят като път за балкана а буковци като път за пазара. И сусамци и буковци изпълнили обещанието. На връщане Левски се представил на Христо. Комитета в Сусам е съществувал и връзката е бил Атанас шапкаря от Чирпан.”

        И двете предания между Геню Ванев, и сина му Йордан Генев имат съществено разминаване. Първият съобщава, че: “Левски отсяда в Иван Христов”, а втория, че: “Левски идва в Сусам, среща се с Христо Чилингирина”. Кой от двамата–баща и син – е бил кмет на Сусам?

        Комитетският период на революционно–агитационна дейност на Васил Левски обхваща периода 11 декември 1869г.–24 март 1869г. при първата му обиколка и от 1 май 1869г. до края на август същата година при втората му обиколка. И при първата и втората той минава през Пловдив, но при втората той отива и в Чирпан. Това станало вероятно през летните месеци на юли, август 1869г. Възможно е Левски да е направил посещението си тогава в село Сусам и село Буково. Най-вероятно кмет по онова време да е бил не Христо, а синът му Ваню Христев, както ни съобщават в своите предания Тодю и Геню Ваневи. Христо Чилингира по това време е на 70 години. В едно прошение установих документално, че кмет на Сусам в 1880г. е бил Колю Димов, а там е писано още: “а бившии кмет, Ваню Христев”. Този факт също ни дава основание да твърдим, че Ваню Христев е бил кмет на Сусам през 1869г.

        Левски се среща с Гочо Лисейков–терзия и учител по това време в Сусам. “Той е отсядал в Сущовия дюкян и се срещал с Гочо Лисейков – терзия и учител и с Христо Чилингирина и Хубин Чонката.От Сусам Левски е заминал за Буково.Заподозрян /Гоичо Л./е откаран в Баните, където жестоко е инквизиран и убит. /Г.Ю.По следите на извървяния път  с.2/

Тези твърдения не могат да се приемат за верни. Гочо Лисейков, в следващите предания не се споменава в изградения комитет в селото. Като учител и терзия, научаваме от училищната летописна книга се е “подвизавал” от 1876г. до Освободителната война. Неговото убийство, може би е свързано с революционна дейност, но не пряко за случая с посещението на Левски и може да се датира към 1876г.-1877г. От потомците на Лисейкови в Сусам не знаят нищо за убийството на Гочо, дори не знаят, че са имали такова лице в рода.

        Каква дейност е развивал изградения комитет в Сусам, за това предания и факти няма. Продължението се свързва с убийството на един или двама низами войници дезертьори.

        УБИЙСТВОТО НА ДЕЗЕРТИРАЛИЯ ВОЙНИК: Самият Тодю Ванев разказва за случая следното: “В Сусам идва дезертирал турски войник. От Хасково е съобщено да бъде заловен и вързан. При преследването войникът е убит. Заради случая Станчо Ванев–брата на Христо Чилингирина е заловен и арестуван. Брат му Христо, който е кмет в момента решава и освобождава брат си от ареста, като приема вината върху себе си. Съдиите имали зъб на Христо от други дела, свързани с доставката на камъни за часовниковата кула в Хасково, конака и други. Заедно с него били съдени и изпратени в Одрин Петю Кармакаков и Коста Петков–Пехливанина. В Одрин Христо и Петю са отровени с храна. Коста бил освободен. (записали Златка Баева и Борис Колев, 1969г.)

        Същия случай според преданието на Геню Ванев Чилингиров: “в край селската гора Срежниково се укривали два турски войника–властта ги търси. Огладнели войниците–сами се разкрили. Кметът наредил, да им дадат  хляб в Рупковската мелница, след което организирал селяните да ги заловят. Вместо да бъдат заловени войниците били застреляни от Тюфекчията и Фучеджията, които избягали във вътрешността на Родопите. Арестувани били десетина селяни, между тях и Станчо, брат на Христо Чилингирина. Христо обаче се сменя с брат си и отиват в Хасково. Там ги съдят–един съдия с едно око–българин и един съдия турчин–хром. Селяните хвърлили всичката вина върху убитите войници и върху Тюфекчията и Фучеджията и били освободени. След съда се отбили в кафене, но след тях пуснали шпионин “Ей кмете, аскълдъ да ни салдардисат (осъдят)” казал един от селяните, а кмета отправил остра псувня по адрес на съдиите. Отново ги съдят. Осъдени са всички десет души. Осъждат ги на смърт, чрез обесване. От тях се спасил Коста Пехливанина, за него се застъпил влиятелен, богат турчин, у когото той бил ратай в близкото на Сусам село Карапазарли.

        Йордан Генев Чилингиров роден 1923г. разказва случея приблизително като баща си, но говори за един войник и бил застрелян от Тюфекчията и Ямбашията–родопчани в Срежниково, а не в Рупковската мелница. Не споменава, че Христо е заменил брат си, а говори, че за убийството на войника са арестувани само трима души–Христо, Коста Пехливанина и един от Кармакаковския род, без да уточни името му. Арестуването е повод за убийството на войника, но е свързано с комитетските дела в Сусам. По нататък се повтаря сцената на съда, кафенето и повторното им съдене по бързата процедура, изпратени в Одри и обесени. Спасил се Коста по казаните причини.

В трите предания има общи неща, но и съществени различия, които смущават изградената хипотеза, че въпросните лица са съдени за комитетските им дела.

       Преданието, че са осъдени десет души селяни за убитите войници дезертьори не може да бъде прието за вярно. Десет души осъдени през 1969г. или 1970г. след посещението на Левски в Сусам ще засегне десетина сусамски родове и поне един-два от тях биха съхранили в родовата си памет драматичния случай. От проучванията, които проведох и от събраните спомени и предания, такива свързани с обесените не се откриха. Не се намериха защото не са съдени десет души и не са били обесени толкова. Явно тук се натъкваме на смесване на събития или неточни предания, отнасящи се за по отдалечено време, а не след 1969г.

        Несъмнено е имало убийство на стражи или войници дезертьори, но това вероятно се е случило 20-30 години преди идването на Левски в Сусам когато наистина Христо Чилингирина е бил кмет и е бил 40-50 годишен.

        Защо допускаме, че това е станало в тези години?

        И в трите предания се говори, че Христо е бил предприемач на значими строителни сгради в Хасково и властта му е имала зъб за старо дело. Обикновено зъб се вади за близки години, а в случая съпоставено с 1869г. разликата е към 25-30 години, следователно най-приемливо е да се приеме за достоверно предположението, че случая с убитите войници да е станал през около 50-те години и да няма нищо общо с комитетските работи в Сусам.

        Може да се приеме, че с комитетските дела се е занимавал Ваню Христев сина на Христо Чилингирина – кмет на село Сусам през 1869г.-1873г. по времето когато Левски е посетил Чирпан, минавайки по маршрута Хасково, Сусам, Буково, Ябълково и Чирпан.

        Отделихме повече внимание на този въпрос с цел да бъде изчистен от неясноти, още повече, че предание за идването на Левски в Сусам извън Чилингировия род няма.

        При тези обстоятелства, възможно е Атанас шапкаря или Антон фесчията от Чирпан да са изпълнявали поръчка на Левски за организиране на комитет в двете села, но създаването му не е изключено в Сусам и Буково като стратегически пунктове в района на северните склонове на Източните Родопи.

        Наличието на предания за посещението на Левски в Сусам само по себе си подсказва, че и в тези села е имало някакво раздвижване в ония години, когато се кове вътрешната революционна организация на българското освобождение.

        Според спомените на Стоян Заимов и Димитър Попстефанов и двамата членове на хасковския революционен комитет Левски идва в Хасково без да успее да намери съмишленици, става въпрос за времето когато още не се изграждат комитетите, а се подготвя почвата за тях, когато се търсят съмишленици за делото.

        В спомените на Димитър Попстефанов, записвани от сина му Александър и публикувани от Борис Колев се казва, че Димитър Попстефанов посрещнал Левски при Стойнойоловия хан и на другия ден изпратил Левски за Минерални бани, а неговата жена по късно разказва на децата си, че веднъж баща им е съпровождал Васил Левски до Минерални бани. Този факт ни дава основание да вярваме, че преданията от село Сусам за идването на Левски в Сусам и Буково имат реална основа.

        За събитията свързани с убийството на низима (войниците) в Сусам се пее и следната народна песен:

        КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО….И СА Я В ОДРИН ЗАНЕЛИ.

        Горните спомени са поместени във вестник “Хасковски вести” от Росица Станева, провела разговор с Господин Димитров Ангелов (Панчев) от Сусам. статията е озаглавена “Васил Левски в Сусам” (брой 131 от 26 юли 1994г., стр. 5).

ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В СУСАМ

Корекция 26 май 2014 г

ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ /1944 1996/ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ/ОФ/ е коалирана обществено-политическа организация създадена от задграничното бюро на ЦК на БКП, под ръководството на Георги Димитров и провъзгласено на 17 юли 1942 г по нелегалната радиостанция "Хр.Ботев"” Главната му задача е да ускори процеса на скъсване на съюза на България с хитлеристка германия, събаряне на монархофашистката власт и създаване на правителство на ОФ

.      В 1943 г в ОФ влизат представители на БКП, на левите земеделци и звенарите.По-късно към тях се присъединяват социалдемократите и интелектуалци. Сплотени от ОФ, установяват новата власт в България.

       В Сусам ОФ е създаден в първите дни след 9 септември. В Селският комитет на ОФ са включени: Никола Ванев ,социалдемократ – председател, с членове: Пеню Петров - социалдемократ, Енчо Въчев Теллаков и Малчо Запрянов от БЗНС, Георги Янчев и Георги Колев Рендов от БКП и Делчо Запрянов от партия “Звено”. Новото ръководство поема властта и определя първия кмет на Сусам – Георги Янчев Ташев.Започва мобилизация. От Сусам на фронта са изпратени 268 души фронтоваци. ОФ организира изпращане на топли дрехи и подаръци за фронта. Проведена е крупна акция за оземление на малоимотни и безимотни селяни. Оземлени са 188 стопани с по 5, 10 и 15 дка.

       През 1948 г след разтурянето на опозиционния БЗНС с председател Н.Петко, представителите на БЗНС в ОФ  Енчо Въчев и Малчо Запрянов са отстранени от СК на ОФ. Избира се ново ръководство с председател Георги Петров Грозев. На следващата година  се провежда втория конгрес на ОФ. Той премахва елементите на коалиция и ОФ се превръща в Масоваполитическа организация. “Звено” и Радикалната партия се само-разпускат и се сливат с ОФ. Индивидуално членуването си в ОФ запазват БКП и БЗНС, колективни членове стават ДКМС, профсъюзите и др. ОФ се превръща в мощен орган на БКП за съединяване на народните маси с Партията за изграждането на социализма. На Втория конгрес на ОФ присъства и Георги Петров от Сусам. Той оглавява СК на ОФ в Сусам 18 години. Бил е делегат и на още един конгрес на ОФ. В продължение на 52 години съществуване на ОФ организация в Сусам през нейните ръководства са преминали над 100 души ръководни кадри. Не е възможно тук да споменем имената им, още по-малко приносът им в дейността на организацията.. Ще се ограничим да изредим последователно само председателите на СК на ОФ и последните председатели на низовите организации. Председатели на СК на ОФ: Йордан Генев, Гина Димова, Георги Кирилов, Нико Запрянов. Последното ръководство на СК на ОФ в Сусам са Делка Димова Въчева – председател, Георги Кирилов- заместник председател, Пенка Димитрова – касиер. Това ръководство работи 12 г със 7 низови председатели: Запрян Нолев, Съботин Димов, Желязко Танев, Райко Филипов, Георги Кирилов, Ангел Ванчев и Господин Димитров.

    Отечествения фронт, като организация в Сусам е закрита през 1996 г По това време председател на общинския к-т на ОФ в с.Мин.бани е Жеко Димов

        БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ/БКП/- С. СУСАМ:

Партийната организация в Сусам е утвърдена от ЦК на БРСДП на 13 март 1919 г. / Работнически в.,бр. 202, 19 март 1919 в рубриката “Нови борци в редовете на БРСДП/

        Първи социалисти от Сусам: Запрян Пенев, Вълко Гочев, Атанас Юруков, Андрю Желязков, Ванчо Карев, Цвятко Манахилов, Петю Манахилов, Хубин Лозев, Петър Сущов, Христо Желязков, Атанас Георгиев и др. По-късно в 1920-21 в Сусам идват представители от ОК на Партията Добри Пипов и Васил Хубенов и правят събрание.Записват се нови 24 члена на  партията: между тях Тодю Ванчев, Ванчо Жеков, Апостолр Митев, Васил Донев, Димитър Колев, Ангел Крумов, Нолю Ванушев, Геарги Славчев , Петър Цветилов, Марин Грозев,Кирю Славчев, Коста Димитров, Коста Митев,Тинчо Несторов, Желю Ламбрев, Пеню Милчев, Добри Пенев, Тодю Русев, Делчо Добрев Жеко Самбуров, Колю Христев, Теню Васев, Русю Сущов, Стоил Димитров.

В периода 1920-25 г. идва ново попалнение: Пашин Митев, Васил Пилашев, Георги Колев, Георги Янчев, Тодю Янчев.

През този период секретари на партията са: Колю Христев Замков /След нанесен побой се отказва от партията/, Крум Георгиев и Тодю Ванчев Тотков.

След 1934 г в партията се записват: Дончо Василев, Стойко Грозев, Димитър Мишков, Колю Пенев, Делчо Славчев, Атанас Сущов, Петър Манолов, Димитър Марков, Геоги Янчев.

Превратът на Кимон Георгиев 1934 г. нанася силен удър на Партията и РМС в Сусам. Арестувани са  Атанас Янев, Тодю Ванчев, Иван Николов, Георги Йорданов, Георги Колев, Ванчо Жеков и Тенчо Кръстев.Въпреки това провеждат се нелегални събрания. Две от тях са проведени в плевнята на Жеко Ванчев и плевнята на Тодор Велков Тотков. Тези събрания се смятат като исторически за партията в Сусам. Разказва Петър Тодев Велков: “ Дойде  Тодю Гундов и ми рече: “Тази вечер в нашата плевня ще има тайно събрание на комунистите, намери начин да озаптиш /отстраниш/ кучетата. Вечерта хората дойдоха. Всички ги познавах: Тенчо Кръстев, Ванчо Жеков, Коста Митев, Ангел Шишков от Брястово,Димитър Марков, Делчо Славчев. Последен дойде Трайко Пандов от Хасково. Преди да влязат поиска имената на присъстващите. Тенчо Кръстев и Ванчо Жеков се противиха. След тях влезе и Георги Иванов.

На другия ден  Тодю Гундов ми каза: “ Този път сме в капана. Предадени сме.Ако ни арестуват, има скрити пушки в лисницата, между вашия и нашия двор – трябва да се скрият на по-сигурно място”. След два дни го арестуваха. Разбрахме че е бил бит и издал оръжието, но не го намериха в лисниците. Сигурно баща му го е изнесъл. Биха жена му да каже къде е оръжието, но тя не знаеше.

През 1942/3 г. в Сусам има 6 души членове на нелегалната БРП: Петър Манолов, Тодю Янчев Кушков, Георги Янчев Ташев, Ванчо Жеков и Запрян Янев. Секретар на партийното ядро е Ванчо Жеков. През Този Период партията има ок.40 души симпатизанти, които след 9 септември се записват за партийни членове. Към 1945/6 г организацията в сусам брои 216 души. /Запрян Янев.Спомени/ Л.а.а./

През 1942 г партията в Сусам има 3 бази за явки: мелницата  в Банска река където работят братя Петър и Желяз Манолеви, кошарата на Колю Ванчев в Лозините, кошарата на Енчо Генев, Иван Стойков и Йордан Стойков

През 1940г. в Сусам е проведено инструктивно събрание във връзка с провеждането на Соболевата акция за сключване пакт със Съветския съюз. Към есента на 1942г. в Сусам е изградено ОФ единство на комунисти, земеделци и други демократични организации и партии. На 3 май 1944г. в Сусам и Банския район са проведени масови арести. По време на следствието от побой и мъчения са загинали ремсистите от село Брястово Кирчо Митев и Станил Филев. От Сусам са подложени на следствие и след това интернирани и въдворени на различни места следните членове на партията: в Мемково, Гърция – Васил Петров Пилашев, Балю Атанасов, Георги Енчев Кушков, Георги Янчев Ташев, Колю Василев Рендов, Запрян Стойков Янев, Малчо Илиев Малчев, Милю Ванчев Карев, Пеню Филипов Ванев, Петър Манолов Петров, Христо Фиданов.Ванчо Жеков в Омуртаг Търговишко.

        Една година по-рано 1943г. следствени и интернирани са: Ангел Карев Ванчев в Мемково, Балю Атанасов и Христо Йорданов Фиданов в Чучулигово, Гърция, Георги Колев, Илко Грозев Йорданов в Еникьой, Гърция.

В партизанското движение от Сусам участват Иван Хилендаров и Кръстю Димитров, които като войници в Ивайловград бягат от казармата и се присъединяват към отряд “Васил Левски”, действащ на гръцка територия

ППО на БКП в Сусам в годините на социализма…

Секретари на БКП, БСП с.Сусам 1919 – 2000 г.: Колю Христев Замков /1919/,Неизвестни /1920-1929/, Тодор Ванев Тотков /1929-1939/, Партията се разделя на партийни групи, Георги Колев Рендов / - -1937/, Ванчо Жеков /1937-1939/, Георги Колев /1940-1941/,Ванчо Жеков /1941-1944/, Колю Христев Димов /1944 – 1948/, Ангел Петев /1948-1049/, Петър Пенев /1949-1950/,Димитър Пашинов /1959-1951/, Запрян Желев от Въгларово /1951-1952/, Велко Петков /1952-1953/, Яню Стойков 1954-1955/, Георги Атанасов /1956-1957/, Славчо Стойков /към ТКЗС/ - /1954-1967/,Добрина Цветилова /териториална/ - /1955-1967/,Яню Стойков /ТКЗС/, Славчо Стойков /ТКЗС/, Стойко Янев /териториална/, Въчо Нолев /Обединена/,Кирчо Гочев /обединена/, Добри Иванов /1981-1982/,Васил Райчев /1982/, Хубин Добрев, Владимир Демирев, Милко Пашинов 1982-1990/ Добри Иванов 1990-1993, Красимира Кирчева /1993-1995/ Добри Иванов 1995-1996/ Величка Ванчева 1996 2000 г/

        ППО на БКП в Сусам се води на отчет към Районния к-т на БКП в с.Мин бани.Партийни секретари: Иван Карев, 1959-1961/, Андон Илиев /1962-1963/, Иван Запрянов 1963-1964 г/, Малчо Янев, Димитър Нанев, Атанас Вълчев, Пашин Милков,

Масовите арести и интернирания са отразени в историческите страници на повествованието в годините  след обявяване на Втората световна война.

МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ /кратък преглед/:.

Първата младежка политическа организация в Бългярия е Съюза на работническата социалдемократическа младеж /СРСДМ/, създадена през 1912 г.В 1919 преминава под ново име Български комунистически младежки съюз /БКМС/ /Комсомол/. В 1920 влиза в Комунистическия интернационал. През 1923 г. се обединява с Земеделския младежки съюз и участват срещу 9-юнските превратаджии и Септемврийското въстание и излиза в нелегалност. В 1928 г е създаден Работническия младежки съюз /РМС/, като легална организация на БКМС. А през 1938 БКМС се влива в РМС.

Българския земеделски съюз ЗМС е създаден 1921 г. През блоково време излиза в нелегалност и сътрудничи с РМС. Възстановен е през 1944 г. През 1947 г ЗМС, РМС и др. младежки организации се обединяват  в Съюза на народната младеж /СНМ/

Съюзът на социалистическата младеж /ССМ/ е създаден през 1921 г от БРСДП /ш.с./.През 1931-34 г се образува ССМ – левица под ръководството на проф.Асен Златаров След преврата май 1934 г. е разтурен и е възстановен през 1944 г. През 1945 г.се разцепва: лявото крило сътрудничи с РМС и участва в изграждането на СНМ. Народният младежки съюз “Звено” е  създаден през 1944 г. През 1947 г. се влива в СНМ. Единен младежки общ съюз /ЕМОС/ е създаден 1945 г Съществува до влизането му в СНМ

Български общ народен студентски съюз БОНСС/ е създаден през 1930 г, забранен през 1934 г. През 1947  се влива в СНМ.

Съюзът на народната младеж /СНМ/ е създаден през дек.1947 г., като обществено-политическа организация на младежите. След смъртта на Георги Димитров съюза приема името  Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/. В съюза имат право да членуват всички млади хора от 14 до 28 г.

МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В СУСАМ:

В Сусам БКМС е създаден през 1922 г. с първи негов секретар Иван Добрев Пенев от Механджиевият род с членове Райко Иванов Попов, Желю Петров Сущов и Моската – ратайче  в Милчо Вълчев Мъжков

След 1923 г в Сусам младежката организация се организира в нелегални петорки. В първата петорка са Тодю Ванчев, Тенчо Кръстев, Ванчо Жеков, Коста Митев и Георги Йорданов със секретар Тодю Ванев. Втората -  с членове Пашин Митев, Петю Митев Васил Пилашев, Георги Колеви Георги Янчев. В края на декември 1924 г се провежда през нощта събрание в м.”Св.Георги”, взема се решение да се приемат нови членове. Комсомолската организация в Сусам до 1933 г се ръководи от Георги Йорданов, а след това от Иван Николов. След 1937 в Сусам сред младежта работят Минчо Димов,Запрян Янев и Гочо Найдев. През 1940 г в Сусам се образува ремсова група начело с Минчо Димов и чл. Желяз Манолов и Ангел Ванчев. През 1942 г Запрян Янев  възстановява групата и привлича към нея Енчо Генев, Найдю Гочев, Иван Стойков, Грозю Иванов, Петър Пенев, Димитър Пашинов. През лятото на 1942 г Запрян Янев влиза във връзка с Иван Араклиев- секретар на ОК на РМС, уговарят се да го укриват и поддържат с храна. През 1943 г. Запрян Янев и Минчо Димов установяват връзка с Първомайския отряд, но желанието им да останат в отряда е отклонено.

 През 1923 г по време на 9-то юнския преврат  младежки организатор в Сусам е Георги Йорданов,  Въчо Грозев в същото време е член от ръководството на ЗМС. Имали са среща с Георги за единодействие на двете младежки организации за участие в контра преврата. Срещата не се е състояла,тъй като Въчо Грозев Рупков е арестуван и изпратен в Хасково. Случаят ни уверява че в Сусам е имало ЗМС. /Въчо Грозев/

В Сусам преди 1944 има РМС с около 70 души симпатизанти. След установяването на властта на ОФ  членовете на РМС се увеличават и към 1945г.Те са над 150 души. В ЗМС също се увеличават членовете./Зарян Янев/

През 1944 г в Сусам се легализират РМС и ЗМС. В продължение на една година организациите набират свои членове и работят съвместно за утвърждаване на новата власт. След разцепването на БЗНС в централното ръководство в София, настъпват промени и в Сусам. ЗМС минава в опозиция и отношенията между младежките организации се изострят. Секретар на ЗМС е Георги Тодев,зам.председател Кирю Нолев и членове Стойчо Стойчев и Пею Янчев Организацията на ЗМС е по масова , а РМС с по малко членове, но по организирана.

През 1945 г се води голям спор мужду ГЕМЕТО и Никола Петков. В този спор Никола Петков е на страната на ОФ и Съветския съюз. Тези спорове объркват земеделските среди в това число и младежката организация в Сусам. През юли 1945 г. Никола Петков открито излиза в опозициа и отзоваво своите министи в правителството. Това се отразява и в ЗМС Сусам. Една част открито минава в опозиция и работи срещу правителствените мероприятия. През 1946 г в изборите за парламент , в Сусам гласовете за опозициато са 602 гласа. След не много време БЗНС със секретар Н.Петков е забранен и заедно с него и младежката организация. През 1947 г Н.Петков е осъден за противонародна дейност. Същата година се създава и СНМ в която се преливат всички младежки организации. Така ЗМС и РМС в Сусам прекратяват дейността си като самостоятелни организации. /Кирю Колев/

При тези обстоятелства вече в Сусам има само една младежка организация СНМ,преименувана в ДКМС целите и се опредлят от целите и задачите на ръководящата партия – БКП в съюз с БЗНС В Сусам младежта води организационен живот в 2- 3 дружества и наброяват по много членове. /Да се прибави дейността на ДКМС в годините на социализма/

През 1996 г. ДКМС е закрит и на негово място в Сусам се изгражда нова клубна организация под името Българска социалистическа младеж/БСМ/ с председател Кирил Петров Кирилов. Тя съществнува до 1998 г, която с времето се саморазпада

Секретари и председатели на младежките организации в Сусам: Стойко Янев Кадънков, Енчо Генев, Георги Атанасов, Вълко Георгев, Петю Димитров, Йордан Христонов, Мария Нолева, Симка Максимова, Цветил Петров, Пенчо Въчев, Въчо Нолев, Добри Иванов, Пенка Ташева, Тенчо Делчев, Иван Делчев, Димитрийка Добрева, Кирил Петров

Тук да се прибави за общ.ръководство в Мин.бани

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С.

                СУСАМ 1908 – 2000 г.

Земеделското движение в България е рожба на тежкото положение на селяните след Освобождението. Данъците са непосилни, възвърнат е данък “десятък” от турско време. Чашата прелива: на 5 юни 1900 г.избухват големи бунтове във Варна и Хасково. Хилядните митинги са окървавени На 1 юни въстават Дуранкулак, Шабла, Твърдица и др. Срещу тях застава кавалерия, които стрелят на месо. Убити са над 100 души селяни, над 800 са ранени, следват арести и побоища.

Първият отклик прави Цанко Церковски от с Бяла Черква с неговия позив - “Позив – възвание” към селяните, с който се призовават да се организират. Свикано е събрание в с.Мусина. Там е взето решение да се свика конгрес за изграждането на Земеделски съюз, определена е и датата на конгреса. От Хасковски окръг присъствува Ангел Грозков от Ябълково. Шест години по късно той основава първата земеделска дружба в Хасковски окръг

Новите идеи за земеделска партия в Сусам проникват, чрез обиколките на Ангел Грозков – всеизвестния ябълковски дипломат, основател на много земеделски дружби в Хасковски окръг.

“Ангел Гросков и Атанас Хр.Караколев образуват дружбите в Сусам, Брястово , Спахиево , Сърница. Атанас Христозов и Атанас Андонов /Левака/ присъстват на конгреса в Плевен. На 23 конгрес на БЗНС присъства Атанас Райков Караколев. Запознава се с Димитър Стоянов , който му казва: “ Аз имам приятел от Сусам – Атанас Караколев. Атанас му отвръща: “Той ми е дядо. Прегърнал го : През 1934 г ходих в в Сусам, дядо ти ме гости с пита, беше много сладка.” /Атанас Райков.Спомени/

По сведение на Господин Димитров Панчев, записано по спомените на дядо му Димитър Петров и потвърдено от Христоз Атанасов , след създаването на кредитната кооперация “Братство” в Сусам през 1908 г. се учредява и  Земеделския съюз с ръководство в състав: председател Въчо Грозев Теллаков, секретар Гочо Гочев –писаря, касиер Николай Грозев Теллаков и член Атанас Христозов Караколев. В новата организация членуват Теню Грозев Теллаков, Стойко Теллаков, Ангел Русев Андонов, Нико Петров, Ваню Нолев, Грозю Стойчев Рупков, Стойко Теллаков, Ангел Русев Андонов, Димо Генов, Ванчо Гочев и др.

Новите идеи за земеделска партия в Сусам проникват, чрез обиколките на Ангел Грозков – всеизвестния ябълковски дипломат, основател на много земеделски дружби в Хасковски окръг.

“Ангел Гросков и Атанас Хр.Караколев образуват дружбите в Сусам, Брястово , Спахиево , Сърница. Атанас Христозов и Атанас Андонов /Левака/ присъстват на конгреса в Плевен. На 23 конгрес на БЗНС присъства Атанас Райков Караколев. Запознава се с Димитър Стоянов , който му казва: “ Аз имам приятел от Сусам – Атанас Караколев. Атанас му отвръща: “Той ми е дядо. Прегърнал го : През 1934 г ходих в в Сусам, дядо ти ме гости с пита, беше много сладка.” /Атанас Райков.Спомени/

Земеделският съюз набира скорост след войните, когато  Ал.Стамболийски  поема отговорността да спаси България от национална катастрофа. Тогава земеделския съюз в Сусам  привлича на своя страна по- голямата част от населението. и увеличават се членовете си На проведените парламентарни избори земеделската дружба печели с голямо мнозинство. През 1919 г за кмет в Сусам е избран Атанас Христозов. През 1920 г се провеждат предсрочни избори, тъй като БЗНС не може да управлява заедно с демократи и народняци. БЗНС печели тези избори и си осигурява самостоятелно правителство.За изборите  за парламент на 22 април 1923 г земеделския съюз печели 212 депутатски места – бляскава победа. Стамболиийски споделя:”Управлението на БЗНС вместо да отблъсква, както става при всички управления, ние привличаме и това е, защото ние вървим по волята народа” За кмет в Сусам е избран Стойко Грозев Теллаков от БЗНС.

Оскъдни са сведенията за БЗНС в Сусам за периода 1920-1924 г-Възстановява се през следващите години и през 1944 г напълно се легалиизира , включва се активно в ОФ.

        През 1945 г Централното ръководство на БЗНС се разцепва.Противоречията между Никола Петков и Гемето се изострят. Никола Петков поддържа правителството на ОФ и се очаква да подкрепи комунистите. Но това не става. Тази позиция не се споделя от всички земеделци. Свиква се национална конференция на БЗНС в София. От Сусам на конференцията присъства Атанас Ангелов - неоторизиран делегат. В София дебатите са големи и се стига до отделянето на Некола Петков. По това време в Сусам дружбата се ръководи от Енчо Въчев Теллаков. И тук организацията се разделя на две крила. Енчо Въчев следва идеите на Никола Петков, а Атанас Ангелов и Георги Петров образуват нова организация, която приема програмата на ОФ. Двете организации съществуват до забраната на БЗНС със секретар Никола Петков. Младежката организация също се разделя на две.

През октомври 1946 г. на парламентарните избори БЗНС със секретар Енчо Въчев с помощта на ЗМС раздават предварително бюлетините по къщите. Една вечер са свалени лозунгите на ОФ. Опозицията действа . Арестувани са Георги Тодев, Кирю Колев и Марин Панайотов. След 24 часа са освободени, но не са бити. Тези действия на опозицията тревожат правителството на ОФ и не закъсняват неговите мерки: През юли 1947 г партията на БЗНС със секретар Никола Петков е забранена. В Сусам се допуска едно ненужно издевателство: Една вечер 4 души причакват Петър Николаев и Димитър Тодев до Николовгеоргевата градина и ги подгонили. Петър успява да избяга ,а Димитър е бит.

След забраната на БЗНС Никола Петков в Сусам последват арести. Арестувани са Малчо Запрянов и брат му Петър Запрянов, Енчо Въчев,Христос Атанасов и Лазар Стойков. В Хасково в ареста престояват 4-5 месеца следствени, след което 3-ма от тях са освободени – Христос Атанасов,  Лазар Стойков и Петър Запрянов.

Малчо Запрянов и Енчо Въчев са интернирани в Белене. Влизат в затвора през октомври 1949 г. Енчо е освободен през април 1950 г. Малчо е преместен в Ножарово, където работи земеделска работа. Освободен е на 9 септември 1950г. Следващата година на Банския сбор Малчо Запрянов отново е арестуван заедно с Кирю Колев. До декември са следствени в Хасково,но не са бити  Малчо Запрянов е освободен, а Кирю Колев остава следствен 128 дни в Хасково. На 21 октомври 1951 г. е интерниран , по специален закон на МВР в Белене.Ежедневието – работа в гората, по късно преместен на Дигата. В Белене престоява 2 г. и 17 дни. На 8 септември 1953 г. се завръща в Сусам. Посрещнат е добре от всички хора.

През 1952 г. от казармата в Момчилград е арестуван Ванчо Христозов. Три дни е държан в ДС. Всички обвинения отрича. Хванат е за косата и няколко пъти главата му удрят в стената. “Знаеш ли, че заради тебе 7 министри си дадоха подписите, за да те освободим от казармата, а ти нищо не признаваш”. Откаран е в Хасково. Отново “неблаговидни” разпити. Накрая подписва дознанието, написано по неговите показания. Освободен, заминава в Сусам. Там, три месеца е подложен на периодични разпити от различни непознати хора. Накрая идва висш офицер от армията – полковник. С него разговора е много почтен и завършва с уверението: От днес ти си напълно свободен и никой няма право да те задържа или търси, ти си невинен" Действително повече не е търсен и преследван.

През 1951 г. левите земеделци в Сусам, привърженици на Обов и Георги Трайков основават организация с 20 члена, с председател Георги Петров. След това членовете и се увеличават, като през 1964 те са 58 члена , а през 1996 г  - 64 члена, След Георги Петров БЗНС в Сусам се ръководи от Пею Велчев /1958 – 1968/, сменен от Христоз Атанасов /1960-1973/-13 години.От 1973 г несменяем председател е Петър Ангелов Милев до 1989 г. – 16 години.

През периода 1951-1989 г. БЗНС в Сусам приема съвместната програма на БКП и БЗНС за изграждането на социализма. Членовете и участват в различни сектори в селското стопанство и извън него и подпомагат развитието и укрепването на ТКЗС.Много от членовете и са издигнати на отговорна работа, които добре се справят със своите задължения. Провежда се добра организационна и масово-политическа и културна дейност. Редовно се провеждат събрания, в които се разглежда дейността на членовете за участието им в стопанската работа. Провеждат се екскурзии до родните места на видни земеделски лидери. С цел набиране средства на организацията провеждат се трудови мероприятия – рязане на лозята, почистване на кошарите и др. Всеки петък,вечерта, организацията обсъжда политически и стопански въпроси. Членовете участват в социалистическото съревнование по месторабота. Получават индивидуални и групови награди. Психологическият климат в организацията е много добър. Годишните събрания редовно се провеждат и завършват с музика и веселие.

След 1989 г. председател на БЗНС в Сусам е издигнат Пенчо Въчев. Той работи до 1993 г. Паралелно с казионото БЗНС в Сусам е организиран БЗНС “Никола Петков” със секретар Кирю Колев. През 1995 г. двете организации се обединяват. Много бързо в организацията се създават големи разногласия и единението става невъзможно. Двете организации отново се разделят. За председател на казионния БЗНС е избран Христон Запрянов, а на БЗНС “Н.Петков” Кирю Колев. При създалата се обстановка  БЗНС “Ал.Стамболийски избира ново пръководство, с председател Недялка Пилева. В 2000 г и трите формации продължават да работят, като отделни организации, като копират донякъде организациите в централните ръководства.

БЗНС Сусам, в предишните години добре работи с общинското ръководство в Минерални бани - с Недялко Русев от Горски извор и Дора Христова от с.Татарево

ПОГЛЕД ВЪРХУ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА

НА СЕЛО СУСАМ

        ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ:За да се изяснят земеделските земи на Сусам е нужно да се хвърли поглед върху закона за земите в Османската империя и върху наличието на чифлици в близост до Сусам.

        ЗАКОН ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ в турската империя от 21 май 1858г. Откри се в ТИБИ том 4, 1959г., стр. 325:

        “Член 1-ви: Земите в Османската империя са 5 категории: І-ва категория са земи, които се владеят в пълна частна собственост-/аризи и мемлюкле/; ІІ-ра категория са държавните земи-/мирийе/; ІІІ-та категория са Вакъвските земи (аризи-и-мефкуфте); ІV-та категория са земите за общо ползване (аризи-и-метруке); V-та категория са държавните мъртви пустеещи земи (аризи-и-меват).

        Член 2-ри: Земите в пълна частна собственост (мюлк) са 4 вида: І-ви вид са дворните места (арсерал), намиращи се в дворните в населените места и местата по краищата им и имат най-много до половин дю - денли.; ІІ-ри вид са земите отделени от мерийските земи и на шириатско основание са  били дадени в собственост с истинско прехвирляне, за да се владеят;ІІІ-ят вид са земите от произведенията на които се дава данък десятък (Юшурие).; ІV-ти вид са земите на които се плаща определен паричен данък периодично (Хараджие).

        Земите Юширие се наричат земите които са били раздадени и дадени в собственост на победителите през време на завоевания, а земите Хараджие са земите които през същото време са били оставени и утвърдени в притежание на заварените месни жители мюсюлмани.

        Поземленият Харадж е два вида: І ви вид Хорадж-и-Мукасеме (съразмерен Харадж), сиреч онова което се взема в размер 1/10 до ½ от произведенията на земята, според податната им сила; ІІ-ри вид е Харадж-и-Мувезар, сиреч, определена сума пари за събиране от земята ежегодно.

        Член 4-ти: Вакъфските земи са два вида: І-ви вид са земите, които са били пълна собственост, а после са посветени като вакъф, съгласно предписанията на шериата; ІІ-ри вид Вакъвски земи са земите които са били отделени от мерийските земи и превърнати във вакъв, било от великите султани, било от други лица със султанско разрешение.

Тиби т. ІV. 1959г., стр. 325”

ЧИФЛИЦИТЕ В РАЙОНА ОКОЛО СУСАМ

        Предания за съществуването на чифлик в Сусам почти няма. Споменава се, че двама братя дошли в Сусам да правят чифлик, но скоро се отказали, стояли една-две години, казали, че е сушав район и си заминали.

        Най близкият чифлик до Сусам е бил чифлика на някой си Хасан в село Карапазарли. Много хора си спомнят и говорят за Хасанчовата плевня, че била много голяма. Село Карапазарли е изчезнало в края на 19 век (останките му се намират в чашката на Гарвановския язовир).

        По заможен турчин чифликчия след 1850г. бил Мехмед Топала от село Лъдже Татарево. В преданията той се представя като справедлив и защитник на сусамци. На него работели ангария, затова получавали неговата закрила.

        За чифликчии се говори и в село Брястово. Единия се казвал Солака, а другия Хаджи Имам. Те са се изселили в края на 19 век.

        В Гарваново са известни два чифлика със седалище село Гидикли (изчезнало в края на 19 век, последните останки изчезват в чашката на язовир Гарваново): чифлиците на Селим Садулов и Ферад Халилов. На едно веселие след жътва Селим убил един българин на име Кою Иванов от с. Гарваново, затова че отказал да отиде на меджия на жътвата му. След този случай Селим е осъден и той продава своя чифлик на друг турчин на име Мехрема.

        Споменаваме чифлиците в района, с цел да се ориентираме къде са работели сусамци земеделски земи, както като наемни работници, така и ангария. Този поглед ще ни отведе и до големия въпрос за собствеността на земята, който по-нататък ще развием.

МЕРИЙСКИТЕ ЗЕМИ И ТЯХНОТО УНАСЛЕДЯВАНЕ В СУСАМ

        Въпросът за собствеността на земеделските земи на българските селяни преди освобождението са свързани пряко с аграрните отношения в турската империя и законовата уредба, която е съществува и която в средата на 19 век претърпява съществени промени.

        Известно е, че след завладяването на България от турците земеделските земи станват собственост на султана. Той има права да се разпорежда както си иска с тях. Той отстъпва или подарява при различни условия големи площи земя на служители военачалници, на големци, управници и др.Тези земи се наричат вакъфи и са освободени от данъци.

        Така няколко века наред се установява османската ленна система, основа на турското феодално земеделие. На участниците на конната войска-спахийте, и на всички началници са раздавани ленове срещу вярна служба на султана, от които те получават феодална рента.

        До края на 14 век спахийската система е строго военна, послужбена. По-късно леновете преминават в невоенни и започват да се онаследяват, но само с правата да получават рента. Собственоста си остава държавна.

        През ХV111 и Х1Х в. зеделието и земеползуването в българското село има 3 категории земя, в границите на селското землище. Първа категория са МЮЛКОВЕТЕ – дворните места, лозята и градините, някои ливади и др. п., т.е. всички земи върху които българският селенин има право на пълна собственост. Втората категория са нивите и ливадите, които селените владеят с тапия /документ/ и които се предават по наследство. Те са известни с термина БАЩИНА ЗЕМЯ. Трета категория са земите са земите които се ползуват общо от жителете на селото -–гарите, пасищата, игреци , извори и др,, известни като МЕРИЯ

        Основно занятие на първите заселници в Сусам е скотовъдството. Във всички предания се говори, че идват със стадата си, със семействата си и с покъщнината. Отглеждат едър и дребен добитък, пасищно. За свободната работна ръка търсят работа в околните села. Наред с това започнат да работят и на спахийски земи.

        Най-близкият чифлик за новите заселници е Хасанчовият чифлик в село Карапазарли на 4-5 километра североизточно в посока на Горски извор. Там работят сусамци като ратаи и др. а нака също и в земите на Мехмед Топала в Татарево. По-голяма част от обработваемата земя, заварена в землището, е  държавна (мерийска), която се работи под аренда. Тя не е в днешните размери, тъй като в някои предания се казва, че преди освобождението голяма част от днешните  разорани земи на Сусам са били гори.

        От предание на Атанас Петров Лозев и Петър Тодев Велков научаваме, че “Кесик баир беше гора, Челиева поляна и Парженака бяха мери, Герене беше гора, Вешовица, Симонца, Лозята бяха гора. Хайкъна целия, до Бодровската кория и до Айделнарската гора, Димчовото дере бяха съединени в една гора от Езерово до Светлина,-всичко гора, голяма гора”

        Трябва да отбележим, че турските закони забраняват усвояването на нови земи от горски масиви.

        Все пак държавата има свои мерийски земи в землището на Сусам.Вероятно, това са земите в Каратопрака, Бостънлъка, Халилийо, Габров харман, Кавака, Вакъфа, Катържик и др.

        В 1832г. държавата поема в свои ръце прибирането на феодалната рента, като спахиите са заменени с държавни служители, наречени воеводи.

        Данъците и рентата са прибирани от воеводата. Рентата в натура се събира на Бегличкия харман в Геналовия парцел. Меренето на житото става с човешки стъпки по обиколка на конусообразния куп.

По-късно спахиите са осигурени с пенсии и окончателно са отстранени като фактор в живота на селото. Право, вече, имат да издават тапии новите арендатори - воеводите. През май 1847г. е издадено централно разрешение от Цариград, с което се признават тапиите, издадени в миналото от спахиите, мюлтеземите и управителите на мукатай, след като ги заверят нотариално.

        През 1858г. излиза закон за земите, с който се слага край на кърпежите на стария закон. С този закон мнозинството от българските селяни запазват своите непокрити имоти. Това се отнася най-много за земите в планинските и полупланински райони. Съгластно този закон държавата дава разрешение за правоползване и правовладение на мерийските земи. Земите, които работят тогава сусамци, в по-голямата си част са мерийски земи. След едно допълнение на закона от 1858г. държавата дава пълни права върху мерийските земи, работени от селяните, да се онаследяват от наследниците и да бъдат продавани от тях. По силата на тази разпоредба от 1867г., сусамци към 70-те години на 19 век, стават собственици на обработваниите от тях мерийски земи.

        Това, добре се вижда и от емлячния регистър от 1892г.-1903г. Нашите прадяди оставят повече наследствена земя, отколкото закупена. Ето един пример, извлечен от регистъра, свързан с моя род-Рупковския. /Ползвам този случай, защото съм сигурен в именната система на рода./

        Прадядо ми Стойчо Тодев Рупков, роден през 1841г., в емлячния регистър има записани поименно по месности, на негово име 92,8 дка ниви, от тях наследствени 66,4 дка и закупени след Освобождението 26,4 дка. Брат му Малчо Тодев Рупков, роден през 1845г. (днес Пененцовите) в същия регистър има записани 89,2 дка, от които 65,4 дка наследствена и 23,8 дка закупена. Третия им брат Димо Тодев Рупков, пак в този регистър има записани на свое име всичко 65,4 дка само наследствена земя.

        Тези данни ни уверяват, че пра-дядо ми Тодю Димов Рупков, роден през 1812г., син на Димо Рупков, роден през 1785г., към средата на 19 век работят със синовете си 197,2 дка мерийска земя, която следствие настъпилите промени в аграрната, политика от 1832г., 1844г., 1858г. и приложението на разпоредбата от 1867г. става собственик на работения от него и семейството му имот. Не е изключено той да е придобил права от майското разрешение от 1847г. на Цариград, с което се признават за валидни тапиите, издадени от спахийските мултезими и управители на мукатаи, но само с правата за правоползване и правовладение.

        Всичко това, което разгледахме, се отнася и за останалите стари сусамски родове.

        В заключение на раздела земеделски земит трябва да обобщим: сусамци работят Мюлкове (пълна частна собственост) дворни места и малки парцели или ниви около селото и край реката, работя земите от произведенията на които се дава данък десятък (Ющурие) и земите на които се плаща определен паричен данък (Хараджие), работят също и вакъфски земи.

        Колко е била земята на село Сусам в началото на 20 век.

        В 1903г. в селото има около 230 партиди на частни собственици земеделци с около 10-11 хиляди дка, без пустеещите земи. Средно на партида стопаните имат по 50 дка. През 1951г. земята е увеличена на 14301 дка обработваема, при 339 дка пустееща. Партидите се увеличават на 470, собствениците средно имат по 30 дка. През 1995г. обработваемата земя си е същата, но с около 3000 пустееща или загубена в язовири, пътища и др., която се води като частна собственост на вносителите в ТКЗС. Наследниците, обаче, са много повече - децата или внуците на вносителя. От 470 партиди днес те нарастват на повече от 1000. Изводът е, че раздробяването на земята за по-голяма част от населението е толкова голяма, че собственика загубва статута си на земеделец. По-скоро това са малоимотни граждани с по 5-10 дка, повечето от които не живеят на село. Тези малоимотни “селяни” не могат да бъдат фермери. На практика обаче, има семейства, които си запазват бащиното или дядовото наследство в рамките на –50-70 дка в много редки случаи 100 дка. Някои от тях се стремят да организират добро земеделско стопанство. Но това са единични случай, предимно механизатори, които успяват в “мътната вода” да се снабдят с техника на безценица. Мнозинството от селяните, преди да са получат нотариалните си актове за собственост, се включват в кооперация или сдружение. В началото това разделение се оформя не на икономическа, а на политическа основа. Затова то е нетрайно и след време ще се трансформира според икономическата изгода.

        Там, където ликвидационните съвети не разрушават базата на бившите ТКЗС-та, новите кооперации имат успехи, но застаряването на работната ръка буди-тревога..

        Кооперациите и сдруженията, които се мъчат на мястото на ликвидираните стопанства да организират стопанска дейност, са обречени на дългосрочна агония, ако държавата не ги подпомогне.

        А може би бъдешето е в арендуването на земята. В миналите времена селяните са били принудени срещу висок наем да обработват земята на едрите собственици.

        Днес нещата се обръщат на 180 градуса. Дребния собственик ще отдава земята си под наем на арендатор-фермер, който ще организира стопанството й със своя, а по-късно и с наемна работна сила. С течение на времето нещата ще се изменят към напълно частно фермерство на сдружени акционери и на отделни фермерски семейства. Те ще се сдобият със земя чрез покупка от разоряващи се дребни селяни и от собствениците на малки парчета земя, намерили препитание в градовете. Така дребните собственици на земя ще се превърнат в наемни работници или ще се реализират в друга насока. В същност, днес кой може да каже накъде отива селското стопанство?

        Мястото за дребния и средния частен стопанин като производител в днешните условия е ограничено, дори невъзможно, като се има предвид липсата на пари за инвестиции, основни средства на труда и др. Не е изключено да има тук там успели бели лястовички. Кой ще определя по-нататъшното развитие на българското село ще покаже бъдещето.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

        Земеделието и скотовъдството са основен поминък на населението в село Сусам. Основно средство за разработването на земята е ДЪРВЕНОТО РАЛО - просто земеделско оръдие, познато и на съвременниците, което сега не намира широко приложение. В миналото се изработва в повечето случай саморъчно от стопанина или от майстор на орала. Направата на орала не е занаят с цел на търговска размяна.Железният плуг навлиза в Сусам преди 70-80 години.

        От турско време до 30-40-те години на 20 век промяна в земеделските сечива и техника няма. Земята се обработва с орало и по-късно с железния плуг. Сее се на ръка, а зариването - с вейка от дърво. Жъне се на ръка със сърп и паламарка, вършее се с диканя, а зърното се отсява на вятър. Първите модерни сечива са плугът и веялката. Кооперация “Братство” купува триори за почистването на семената, лозови пръскачки, ръчни ронячки на царевица. И това е било, кажи речи, цялата техника на земеделица.

        МОДЕРНАТА СИЛОВА ТЕХНИКА в Сусам започва да се внедрява след кооперирането на селското стопанство. Навлизат тракторите, вършачките, редосеялките, култиваторите, фрезите, комбайните, тютюносеячките, тютюносушилните, елигаторите, превозните машини-камиони, ремаркета, шасита и тн. След ликвидирането на ТКЗС в Сусам през 1996г. отново се появяват магарешките плугчета, въртене на тракторите в маломерни парцели, връщане и повръщане на комбайните при жътва, крътосване на къра, тичане и гонене на трактористи за оране, сеене, жътва и превозване. Впрегнаха се каручки, които замениха дървените коли от миналото.

        ДЬРВЕНАТА КОЛА е пръв помощник на земеделеца в неговата работа. За товарно-разтоварни работи първите заселници ползват катъри и магарета, поради липсата на пътища и силно гористи недостъпни местности. С течение на времето променят заварения ланшафт, започват сами да  правят дървени коли, отначало с две колела “кангали” след това цели коли с четири колела. Най-добри майстори на дървени коли според едно предание в Сусам са били Стойчо Тодев от Рупковския род и Лозю Кушииков, родени към 30-40 години на 20 век. Отивали двамата с впрегнати волове на балкана без коли. Носят само инстроментите за дървено обработване. Връщат се с натоварени коли с дърва след една седмица. Всичко правят там, на балкана: столове, главини, абсиди, кръстачка, всичко. Много хора, сами си правели колите, но само дървените. По-късно занаятчии, правят както дървени, така и железни коли, но това е доста по късно в 20 век,

СЕИТБА: Пшеницата, ечемика, овеса и ръжта се сеят, както през есента, така и през пролетта. Останалите култури - просо и овес се засяват само пролетно време. Сусамци наричат есенните посеви-есенници или зимници, а пролетните-пролетници или летници.

ОБЕЗАРАЗЯВАНЕТО със син камък СЕМЕ се слага в шиник (крина), държи се в лявата ръка, притисната към тялото, а с дясната ръка се хвърля равномерно, в синхрон с широките крачки на сеяча, от ляво на дясно, в отсечена предварително леха. Есенното засяване става “под рало” и се зарива плитко. Пролетното - “под брана”, като семето се хвърля и след това се завлича с брана. Браанта се състои от клон, дъска или дърво, вързани в двата края с въже, брана изплетена от пръти, брана-ритла от кола и др.

        СЕИТБООБРАЩЕНИЕ: Преди години, пшеницата се редува с пролетниците: фасул, фий, царевица, тютюн, черна укар, даже и с ечемик. Ръжта се редува с овес, слънчоглед, фасул, орници и някои други, както пшеницата.

        Добрите стопани, оставят ниви за угар (оставяна земя без да се оре, за да отпочине) и келеми. След угарене засятата земя дава обилна реколта.

        ДОБИВИ: Нисък е средният добив на житните култури - 60-70кг от декар, само торените ниви с овча тор са имат по-висок среден добив - до 100кг от дка. Затова често пъти дребните и средни стопани, са принудени да купуват жито за изхранване на семейството си.

ФУРАЖНИ КУЛТУРИ: В Сусам са  сее, овес, царевица, фий и ечемик. Коси се сено от ливадите, горските поляни, синорите и др.

        Царевицата е застъпена култура. При добра година реколтата е добра, докато при сушева годива, добивите са изключително ниски.

        Най-сигурен фураж за животните е овесът. Казват, че той е като ръжта, когато му е годината, пълнел хамбарите. По-рядко се случва добивите му да бъдат ниски.

        ФАСУЛ И КАРТОФИ: Всяко семейство ежегодно, за задоволяване на своите нужди сее поне по 1 дка фасул и в градинските си места по 1-2 ара картофи.Сее се и леща

        ИНТИНЗИВНИ КУЛТУРИ: От интензивните култури в миналото най-много се сее сусам, анасон и по рядко  кимион. Памукът също е застъпена култура в Сусам

        ЖЪТВА: Тежък, изморителен труд, извършва се със СЪРП и ПАЛАМАРКА. Хиляди пъти жетварите се навеждат и изправят, докато ожънат нивата.

        Ожънатото жито се прави на РАКОЙКИ, които се събират и вързват на СНОПИ, с въже направено от житни класове. Ако житото е влажно, снопите се оставят на купчина, по три или пет, прави и като исъхнат се складират на КРЪСЦИ по 13 до 17 снопа. Нареждат се с класовете навътре един върху друг. Прибирането на снопите става с РИТЛИНА КОЛА. В двора се складират на КАМАРИ. Високите и дебели камари показват богатството на стопанина им.Голям майсторлък се изисква да се направи хубава стегната, защитена от дъждовете камара. Майстори на камари в село бяха братята Ангел, Петър и Пею от Панчовслия род, Въчо Грозев от Рупковския род.

        ВЪРШИТБА: След прибирането на всички снопи от полето започва вършитбата. В далечното минало снопите са разстилани на почистено място и освобождаването на зърното от класовете става с очукване.По късно вършитбата се извършва с ДИКАНЯ-специален уред, направен от дъски (талпи), които са съединени и образуват првоъгълник с размери 80-90 см и дълги към 1.5метра. дъските в предния край са леко извити нагоре, а от долу набодени с остри кремъци. Диканята се влачи от волове, коне или магарета.  Правят се от майстори диканяри, чрез поръчки и на място, с дъски на клиента, а кремъците от майсторите.

        Мястото на вършитбата е ХАРМАНЪТ. Той се почиства, пръска се с вода и се валира. В Сусам валяка се нарича КИЛИНДРО - цилиндричен камък дълъг около метър с диаметър 40-50 см. От двете страни има железни оси на които се свързва воището.

Отгоре харманът се замазва с прясна оборска тор. Получава се гладка стегната повърхност, която не позволява овърщаното зърно да прониква в почвата. На така подгтвеният харман се разтилат развързаните снопи. Вършитбата започва. На диканята седи на малко столче или на възглавница или прав, карача. До него има лопата, кофа и остен. С лопатата се събират волските изпръжнения, с кофата се събира пикочта. Не се позволява да се замърси овършаното жито, а с остена се направляват впрегатните животни. Докато навикнат животните да се въртят в кръг те се водят от второ лице. Така се обикаля хармана почти цял ден. Периодично се правят обръщания на разстланото жито, отначало с ВИЛА, когато е по едро и с ЛИНТИР (пет рогова вила), когато е по-ситно. Последната операция с линтир се нарича ПРЕТЪРСВАНЕ.

        Вършитбата на ръж, фасул, леща, сусам и други се извършва с килиндрото. Многократно се минава по застланото, с тежкия цилиндричен валяк докато падне зърното. Житните стебла се запазват. От ръжта се получава ръженца с която се покриват колиби, салми, плевни и в по-старо време къщи. Овършаната слама заедно с житото в нея се събира в центъра на хармана на КУПЕН. Това става с ГРЕБЛА и ХАРМАНСКИ МЕТЛИ.

        Отделянето на зърното от сламата в по-далечно време е ставало с ОТВЯВАНЕ НА ВЯТЪР. Подхвърля се нагоре с лопата зърното с плявата, вятърът отвява сламата, а зърното пада на земята. От камъчета и други примеси зърното се почиства чрез РЕШЕГА, наричани ДАРМОНИ,-правени от кожа.

        Овършаното и почистено жито се мери с ШИНИК (КРИНА/ (15кг.), пълни се в човали и се пренася в ХАМБАР. Първите хамбари са били, изплетени големи кошове от дървета, замазани с глина. Класическият тип хамбар от началото на 20 век е сграда на два етажа. Приземният етаж е избено помещение, а втория етаж е хамбара изграден само от дървета и дъски. Вътрешното разпределение е на 3-4-5 ГЬОЗА всеки гьоз предназначен за различните видове зърно. Хамбарът на дядо ми Грозю беше от отзи тип.

        Модерното отделяне на зърното от сламата и други примеси в по-ново време се ивършва от ВЕЯЛКАТА. Сусамци я наричат ВЕЕЧКА. Тя навлиза в употреба към 30-40 години на 20 век и представлява доста сложна система от предавки които задвижват четириперков барабан в кожух, за изкуствен вятър, решета за отсяване на зърното и др. Веялката се задвижва на ръце. От въртенето се задвижват всички системи. В резултат, изкуствения вятър издухва сламата далеч напред, решетата отделят тежките предмети, и други примеси, а почистеното жито пада отзад зад веялката. Периодично то се прибира и складира на КУПЕН. Голяма е радоста на стопанина и семейството му, когато първия харман даде висок куп жито. Това означава, че годината е добра, очакванията за голям берекет ще се сбъднат и уморителния труд става лек и приятен.

        Преди освобождението вършитбата на ожънотото жито се извършва на общи хармани. Има предания, че в Сусам това е ставало на Бегличкиния харман. Там се прибирали и данък десятък (Беглика).

        ТЮТЮН: Няма данни за развито тютюнопроизводство преди Освобождението в Сусам. И ако е имало, то е по ограничено, за сметка на сусамът, който се е сеял на повече декари, тъй като в Сусам е имало специални складове за събирането на сусама, както от селото, така и от околните села.

        След Първата световна война, тютюнът в Сусам започва да се сее почти от всяка къща, но не в големи размери, по декар –два, най-много три. През 1928г. поради световната икономическа криза, пласментът на тютюна се затруднява. Българските тютюни са силно конкурирани от турските и гръцките тютюни. Това довело до голямо поевтиняване на тютюна. Имало е случай хората да изгарят тютюна, вместо да го дадат на безценица. Обратно след девети септември 1944г. след икономическото разделение на света конкурентите остават в капиталистическия лагер, за българските тютюни се откриват широки пазари и неговото произвотство се увеличичава. Домакинствата започнат да отглеждат по 5 и повече декари тютюн на акордна база. По този начин тютюнът е доходен за стопаните, още повече, че неговото отглеждане е механизирано и работата е значително по-лека. Но и това приключи.

        През 40 години прочути тютюнопроизводители по качествени тютюни в Сусам са били Газарановите и Дянковите, а в ТКЗС бригадата на Христо Замков.

        СЛЪНЧОГЛЕД: Започва да се сее в Сусам след 20-те години на 20 век. До тогава той не е бил познат в Сусам, пък и в България. Слънчогледът измества сусама.

Всяко семейство сее слънчоглед по 1-2 декара, но добивите са слаби-40-50кг. За неговата преработка в шерлан сусамци са отиват във Върбица и след това във Въгларово, докато да се отвори маслобойната на Окотевите.

        ЦАРЕВИЦА: Обработката при отглеждането на царевицата е запазена както от старо време- засяване, прашене, загърляне, рязане на стръковете (оставяне на махалката), пренасяне с канатлия коли, струпването й на дълги купени.След прибирането започва беленето на царевицата - “Беленките”. Цялото семейство, стари, млади и деца се нареждат на купа и белят царевицата, няколко дни. Обикновено беленето продължава до късно през нощта. Това са приятни и забавни вечери от весели приказки и смях. Прочути певици по “царчев харман” пеят най-хубавите си песни, без някой да им е организирал надпяване, те се надпяват. Когато те пеет, хората спират да белят, за да не се шуми, а да слушат. Казваха: “чакайте да послушаме Чунчурова Добра пее, или Казачкина Кица пее или Делка Лозарова пее, брей че глас”. А гласовете бяха много, във всяка махала по 2-3 изявени певици. Незабравими сусамски вечери.

        ГРАДИНАРСТВО: Градинарството и зеленчукопроизводството в Сусам са застъпени много късно, след 30 години. Това се дължи преди всичко на липсата на кладенци в дворните места и традиции. Отделни семейства  създават зеленчукови градини, поливани чрез “ДОЛАПИ”, задвижвани от магаре. Това е съоражение за вадене на вода от нарочно изкопани широки кладенци, в крайречните места. Съществена част на долата е колелото с кофичките за вода. Магарето задвижва една предавка, която задвижва колелото с кофичките. Те слизат в кладенеца, пълнят се, изкачват се горе и се изливат в корито от където се отвежда водата към градината. Градини с долапи в Сусам имаха: Чунчуровите, Кадънковите, Теллаковите, Милчовделчевите, Пашиновите. Основно се произвежда зеле, праз лук, крставици, ряпа. Производството им не е голямо и не задоволява нуждите на селото. Налага се хората да търсят зеле и лук от други села или пък продавачи от други села идват в Сусам.

        ОВОЩАРСТВО: Овощарството в големи размери в Сусам не е развито, но овощните дръвчета и тяхното засаждане в дворните градини е разпространено. Много овощни дървета са създадени в лозята, чрез присаждане на калеми на диворастящи подложки - круши, ябълки, сливи, череши и др. В Сусам овощни градини са имали Найдю Гочев и Георги Въчев-10 дка сливова градина, поп Стойко също е засадил два дка сливова градина край село. Братя Рупковскигрозевите и Николаевите през 1940г.-1941г. засаждат в Симоница 10 дка овощна градина, но още ненавършила три години е осякъна каразчийски от завист - цялата, жестоко, дълбоко в дъното, за да не покара. Към 1930г.-Въчо Грозев Рупков и Ванчо Диманов са били падари. Двамата облагородяват всички диворастящи дръвчета по нивите в цялото сусамско землище. Аз запомних тези облагородени дървета, имаше ги във всяка нива, като деца сме яли от техния плод. С доброволен труд за облагородяване на дръвчета се е занимавал и Димитър Ангелов Панчов и др.

        След образуване на ТКЗС се създава овощна градина на височината на “Вешовица” – засадена терасовидно с кюстендилски сливи и различни видове круши, сега напълно изоставена.

        ЛОЗАРСТВО: Днес Сусам е прочуто с развитото си лозарство, резултат на колективната обработка на земята. Около 2500 дка са лозовите насаждения.

        Старите сусамски лозя са създадени към 1924г. първо в Симонца след това и на Куртала. Засяването на лозята става с общо решение на сусамската селска община, продължило 2-3 години. Почти всички семейства имат лозя в месността Требището (Симонца). И днес същите тези лозя засети от прадедите се обработват. Някои се подновяват, но лозовия масив се запазва предимно от стари лозя.

        В Куртала е имало лозя, но те са изкоренени. На тяхно място днес са новите лозя. Говори се, че в отдалечено време лозя е имало някъде до Харъм бунар.

        В преданието на Ванчо Желев Сущов се казва, че дядо му Георги Сущов имал винарска изба. Това подсказва, че и преди Освобождението в Сусам е имало лозя или той като собственик на дюкян с кръчма е потдържал винарска изба.

        От гроздето сусамци произвеждат вино, ракия, сладко вино, стафиди, синапено грозде, шира. Някои стопани правят хубав наложен пелин.

        Весело е настроението на хората на есен по време на гроздобер. Лозята се пълнят едновременно с хора. В едни и същи дни се берат лозята. На гроздобер излизат цялото семейство. Стотици хора, половината от тях деца, огласят лозовия масив. Пълни волски коли скрибуцат по кривите пътища и карат благодатния плод в къщи. Доволни са стопаните, възнаграден е трудът им и добре ще са през зимата с искрящо вино и греената ракия.

        Големия лозов масив в Хайкъна днес се бере на ръце, товаря се на каручки и се кара на площадките, където различни фирми теглят и зплащат веднага продукцията и я извозват в различни градове в България.

        За новите лозя виж раздел ТКЗС.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

        Животновъдството е спасило сусамци от изчеазване.

        Първите заселници на село Сусам идват, като пастири на добитък - крави, овце, кози, превозни животни-магарета, катъри. Отглеждат ги пасищно. Придвижвали се заедно с промяната на годишното време. Осигяряват са храна на животните, а те осигоряват храна на своите стопани. Тази симбиоза е продължава до тогава, докато се установят в месността “Ортъклъка” (общо място), на запад от работилниците на Кирил Николаев/.

        Те са традиционни скотовъди, така говорят преданията. Това им помага да опазят своите стада от разбойници и природни стихии. До Освобождението всяка фамилия притежава свое стадо овце, кози и друг рогат добитък. При обявяване на Руско-Турската овободителна война, голяма част от добитъка е реквизиран от Турция, а друга част също не малка е отвлечена от войската и бягащото цивилно население. Затова след войната в животновътството настъпва криза в България. Няма добитък дори за вътрешния пазар, цените се покачват драстично. Това се отразява зле за въстановяването на животновътството. В Сусам равновесието от преди Освобождението е постигнато едва след 15-20 години.

        И след Освобождението животновъдството в Сусам си остава предимно пасищно. Едва след 1900г.-1920г. започват разширяването на площите и добивите от фуражни култури, а от там увеличаване на периода на зимното хранене и общо подобряване на храненето. Селското население започва да живее при по-спокойни условия. Това дава възможност животновъдството да се увеличава и неговата продукция да търси пазари. Постепенно появяват се търговци, предимно българи, които изкупуват вълна, кожи, овце, телета, шилета и др. В този смисъл животновътството се явява като основен пазарен отрасъл за развитието на Сусам.

        След войните животновътството е в своя разцвет. Заедно със него или заради него се увеличава раздаемостта на сусамци. Всяка къща има по 4-5 и повече деца. Увеличават се бюлюците овце и кози. Общинското селско управление прилага строги мерки за опазване на горите и посевите (тежерете). Всички родове в Сусам имат цели стада от дребен добитък, впрегнати животни, крави,телета, коне и прасета. Изобилие от животни и животинска продукция.

ГОВЕДОВЪДСТВО: Всяко земеделско семейство което има земя до 40-50 дка, има два впрегатни вола, една крава и по рядко биволица. Малоимотните имат за впрягане вол и крава. Всяка крава за 4-5 години дава две телета, а като са две крави домакинството е осигорено с мляко за цяла година, макар и две три литра дневно, поради недостатъчното хранене и подходящ фураж. Стопаните с над 100 дка са имали по два чифта впрегаеми вола, няколко крави.

        Към 1930г.-1940г. в Сусам има над 1000 глави едър добитък. От тях около 700 глави работни, останалите – крави, биволи, магарета и др.

        Голям дял за отглеждането на добитъка имат децата. През лятната ваканция на учениците, децата на Сусам от 9-10 години нагоре се изпращат из горите и пасищата “ с олвето”.

        Цяло лято, ежедневно от април до септември, когато добитъка не е зает с полска работа, около сто деца с 3-4 и повече добитъци излизат с воловете, пръснати по махали из различните пасища в землището на Сусам-Градището, Хайкъна, Лозините, Юч тепе, Банска ряка, Бялково, Ряката, “Света Неделя” и т.н. От сутрин до вечер, обедните почивки правят на полските игреци, където добитъка се закарва на водопой.И до днес имената на тези игреци се помнят с носталгична тъга: Ванчова нива, Върбака, Студената вода, Петрова махала, Черния камък-първи, втори и трети игрек, Кавашката чешма, Ташлъчката чешма, Банска ряка (до воденицата), Гога чешма, Хасанчовия чифлик, Карапазарлийската чешма, Халилио, Айделгарската чешма, Харъм бунар, Лозините, Лозова чешма, Ванчов бунар, Старата чешма, Широкото дере.

Говедовъдството заема голям дял от животновъдството на селяните в Сусам. Затова заплождането на кравите в селската община винаги е отгтлеждат един два бика за разплод. в общинската бикарница . Общината назначава специален гледач на бика-бикар. Дългогодишни гледачи на бикове в Сусам са: Запрян Петров и Благой Делчев Петров от Тодиевския род. Изкуствено осеменяване в Сусам е проведено към 1958г. След кооперирането ТКЗС не успява да разкрие голяма и модерна кравеферма. Говедовътството-крави и телета (биволиците изчезват) се ограничават в личните дворове.

         След ликвидацията на ТКЗС отново се въстановява личното говедовъдство, предимно с крави. Затова спомагат и изкупвателните пунктове за млеко в Сусам.

        ОВЦЕВЪДСТВО: Няма данни по колко овце са имали първите заселници, но се предполага, че са били по много, тъй като овцевъдството е основен поминък за населението. След усвояването на земите около селото, земеделието не измества животновътството, обратното то спомога то да се развива не само на пасищна основа, но и на зърнено фуражна.

        Преди 9 септември 1944г. в Сусам има над 12000 овце. Всяка къща по 20-30 овце най-малко, а повечето около 50-60, малко са стопаните, които са имали над 100 овце.

        На пазара селяните излизат с агнета, угоени еркечи (мъжки шилета), овни, кочове, вълна. Млякото обикновенно се ползва за нуждите на многобройното домакинство. Вълната също.

        Овцете са ползвани и за наторяване на нивите. Закарват стадото до определена нива, където всяка вечер, в определено време 30-40 дни те лежат няколко часа и през това време оставят своята тор в нивата. 100 овце за една година наторяват около 20 дка ниви.

        След кооперирането, по решение на управителния съвет на стопанството, личните стопани имат право да отглеждат по 5 овце. Те се сдружават по махали (на петорки) и сами  си пасат овцете. Кошарите са  близо до селото и много от тях сами ги доят. Други ги доят общо овцете и дават млякото по график на членовете в петорката, пропорционално на броя на овцете, като от време на време правят придойни за установяване млякото на всяка овца.

        Днес, през новия век, пасането и доенето на овцете става по същия начин, както преди сто години. Отглеждат се в повечето случай, от 5 до 10 - 15 овце, в по-редки случай и повече. Напълно достятъчно да се отгледат по 10-20 агнета, мляко за сирене за цялата година и малко да се продаде.За повече няма фураж, няма и пастири.

        Многобройни са стадата на ТКЗС. Отглеждани са около 4000 овце годишно. С близо 60 стада в 20 кошари: Куртъла-2, Оман тепе-2, Лозините на 2 места по три, Вакъфа-2, Банска река-1, Пилчерника-1, Чукарката-1, Голото бърце-2, Чаллъка-1, Катържик-2, “Света Неделя”-2.

В тях са работили като овчари: Ванчо Никифоров, Гочо Георгиев, Съботин Йорданов, Петър Ангелов Демирев, Ангел Петров, Цветан Марков, Васил Пилашев, Йордан Димитров Мишков, Тодю Димитров Карев, Ванчо Д. Карев, Коста Петев, Колю Николов Радев, Радич Ников, Станчо Милев, Ванчо и Гено Ружеви, Желю Пенев, Щерю Димитров, Петър Янев, и бригадир, Хризтоз Атанасов, Кръстю Хубенов, Колю Атанасов, Пасю Найденов, Русю Тенчев, Гочо Ванчев, Жеко Стойков, Добри Димитров, Тодор Костов, Бойчо Димитров, Деян Атанасов, Лозю Тосков, Станчо Делчев, Кирил Тодев, Милчо Делчев, Ангел Петев Тодев, Петю Ташев, Гиню Илиев, Ангел Балев, Ванчо Вълков, Александър Нолев, Славчо Георгиев, Георги Енев, Кръстю Петев, Жеко Стойков, Пею Славчев, Георги Добрев и др.

        КОЗАРСТВО: Козите - кравата на бедняка. Сусамци отглеждат кози, защото те не са взискателни към храната и могат да се оглеждат на пасищна основа. В миналото-местни червени, а сега, в повечето случай, бяла саанска коза. Те се пасат ежедневно през цялата година, изхранват се с малко допълнителна храна през зимата. През 1911г. броят на козите в Сусам застрашително нараства и околните гори са в опасност от унищожение. Налага се броят им да бъде ограничен по държавен път. В продължение на един месец в селото били изклани всички кози, оставят само по 2-3 на стопаните.( Георги Йорданов. По следите на иавървяния път,     стр.7)

        При добро хранене козите дават по 2-3 ярета. Затова бързо се въстановяват. В 1940г. броят им също нараства. Баща ми през 1942г.-1943г. имаше около 40 кози, а в кошарата припкаха 70 ярета. Но с всяка година пашата за козите намалява. По този начин по естествен път техния брой отново се намалява. Сега всяко домакинство отглежда по 3-4 кози. В по редки случаи повече.Козите се пасат от пазарени козари, а понякога и от самите стопани, които се редуват.

        Козите доставят ярета за месо и продан и мляко. Стопаните са на мнение, че козата е доходно домашно животно.

        В по-далечното минало кошарите са в дворовете, след 1920г.- близо до село. През 40-те - вече са в по отдалечени райони. Правят се кошари за 50-100 и повече овце и кози. Традицията на старите родове се поддържа. И отново животните са в помощ на стопаните. Продаваш животни-купуваш нива. Нивата храни животните, а те отново стопаните си.

        Днес, в новия век, животновътството отново трябва да спасява сусамци в твърде деликатното време. Спадна селско-стопанската продукция и като производство и като цена. Кръговратът животни-храна,-животни-човек се завъртя. Осигуреното зърно, ако не можеш да продадеш, влагаш в животновътството, то ти отвръща за да оцелееш. Безценно е животновътството, то е надежния гарант за оцеляване на селянина при трудни времена.

        По традиция животните в Сусам се белязват с знаци (йенве) на ушите, за да се познават. Йенят се прави на заговезни. Белязването на едрия добитък се прави с дамгосване на гърба или в страни по кожатая, а на овцете на ушите.

        Доенето на млякото от овцете и козите се извършва в кошарата с БАКЪРЧЕ Пренася се с ТЕНЕКИИ в дисаги, качени на магаре. МАСЛО се произвежда от самоподквасено мляко, наречено САМКИШ, казват му още УРГУТ. Подквасеното мляко се слага в дървено БУРИЛО. Млякото се бие с БЪРКАЛКА продължително време, докато да стане маслото. СИРЕНЕ се прави чрез подсирване на млякото със саморъчно направена МАЯ. Късно на лятото, когато млякото на овцете е най-гъсто сусамци си приготвят свой специалитет – ОВЧЕ КАТЪК: Млякото се вари продължително на водна баня, посолява се и се налива в пръстени съдове, кюпове, гърнета, стомни, а в по ново време буркани.

        В началото на лятото се извършва стригането. Остриганата вълна се нарича РУНО при овцете и КОЗИНА при козите, ЯРИНА при шилетата и яретата. Преди стригането животните се прекарват през дълбок вир, където се изкъпват.

        В Сусам, на кошарите казват САЯ. Край кошарата се прави ЧЕРДАК за горещо време и ЯГЪЛ - заградено с челия място за овцете, КОТОРКИ за агнетата, заградени с плет. Извън саята, съвсем близо е и КОЛИБАТА на ОВЧАРЯ. Вътре-по средата е огнището, от двете страни - две сламени “легла”.

        Постоянните спътници на стадото са неговите пазачи – ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА. Всички овчари са имали по 2-3 до 5 кучета. В преданията се казва често, че нападнатите стари родове са се спасявали благодарение на овчарските кучета, които по заповед на стопанина си могат да повалят един или двама разбойника и да ги разкъсат.

        След освобождението употребата на ЗВЪНЦИ от овчарите на Сусам е много разпространена. Въпрос на чест и презтиж е да имаш хубави ЧАНОВЕ(звънци). Сусамците на железните звънци казват чанове, а на пиринчените ТУЧОВЕ. Те се окачват на вратовете на овците и на козите. Звънците изпълняват двойна роля - показват къде е стадото и естетико-музикална - овчарят изпитва върховно наслаждение от звучната им песен. Съчетани със свиренето на кавал от овчаря, лаенето на кучетата, блеенето на овцете и агнетата, в тихите летни вечери, песента им запълва пространството в една божествена хармония, Когато пък, край село от различни страни, от много стада засвирят кавали, запеят чановете, усещането е върховно, главата ти се замайва, звездите и месеца слизат долу и танцуват своя космически  танц и галят с бледите си лъчи неземната красота, която усеща само овчаря

        СВИНЕВЪДСТВО: В Сусам не е било развито, до размери, с търговска цел. Но от както се помнят сусамци всички стопани, с малки изключения, всяка година са хранели по едно прасе за коледа, отделни стопани, по-рядко, по две. Килограмите са според храненето и възможностите на стопанина, от 100 до 200 кгр. В повечето случай прасетата са от  българска раса и достигат 60-100, а черните прасета-източно-кулска свиня, с по-малко сланина, се угояват до 40-60кг.

        Някой стопани  отглеждат и свине майки за задоволяване на селските нужди и за пазара навън.

        Помня, свинете се пасяха като останалите животни. Всяка пролет общината пазарява свинар срещу уговорена такса в натура. Свинете и магаретата се пасат по коритото на Сусамската ряка до Ванчова нива. От много години насам свинете се отглеждат затворени и се хранят в кочини, а магаретата се изкарват в крайселските поляни, завързват се за колчета с дълги въжета и цял ден мухите ги хапят. Да не си магаре на този свят.

        По стара традиция хората и днес си отглеждат прасета за коледа.

        ПТИЦЕВЪДСТВО: Традиционно в Сусам се отглеждат най-много кокошките, след тях пуйките (фитките), патиците и юрдеците. В миналото се отглеждали кокошки местна порода, червени и черни, по-късно са внесени лекхорни кокошки и петли. Сегашните кокошки са кръстосани между двете породи. Пуйките, патиците, юрдеците като че ли не са се изменили.

        Носливоста на кокошките е слаба-60-70 яйца годишно. Днес в Сусам люпенето на яйцата се прави със специални машини-люпилни на ишлеме.Купуват се и отгледани малк пиленца.

        В далечното минало, а и по време на детството, кокошките на домакинството  - 10-15 спят по дърветата. Днес грижите са много големи-затварят се в кокошкарници, хранят се със специални смески, носливостта им е много голяма, над 200 яйца годишно.

        След образуването на стопанството, правени са опити за колективно отглеждане на кокошки. За целта е взета речната воденица на Слав Белииванов в Минерални бани, но някакви задоволителни резултати не са постигнати, поради което пилчерника е закрит.

        През 80-те години някои стопани разкриват модерни специални пилчерници за произвеждане на бройлери - Димитър Добрев Геналов, за патици-Иван Георгиев Безбелиев, но след подскъпване на фуража те преустановявят работата си в Сусам.

        БУБАРСТВО: отглеждането на буби и производството на пашкули в Сусам датира от началото на века, като бубохранителите сами си произвеждт семето при домашни условия,-под печката или в пазвата на жените. Обикновено бубите се отглеждат от черничевите дървета по пътищата и по краищата в дворните места. Правят се край реката малки черничеви лехи, които осигуряват листа за 1-2 по рядко за 3-4 кутийки. Две семейства Кирчо Николаев и Делчо Запрянов засяха дворните си места с черници и много години отглеждат буби, Произвеждат се повече бели пъшкули. Произвотството им, на кутийка, варира в границите на 20-30 грама. Изкупуването им понякога е много добро и е един допълнителен приход за домакинството, още повече бубогледането трае около 40 дни, а усилната му работа е една две седмици. Това кара много стопани да гледат буби.

        След 1970 г. по инициатива на Желяз Манолов, Тодор Димов е Делчо Запрянов се създават нови черничеви насаждения. Посочените стопани отглеждат до 7-8 кутийки на сезон, а Тодор Димов достига до 10 кутийки. Повишава се интереса към бубохраненето и от добрата  цена на пазара. Създават се и нови черничеви градини: Кирчо Николаев, Запрян Петров,Христоз Колев, Христо Георгиев, Запрян Янчев и др.

        Засиленото отлеждане на буби поражда идеята да се създаде бубарско дружество. Инициатори са Тодор Димов, Христоз Колев. Те посещават ДСО “Сирма”-Пловдив, запознават се с условията за създаването на дружество. Към идеята са съпричастн кмета Кирчо Гочев и секретаря на кметството Въчо Нолев. Прави се събрание на бубохранителите, на което присъствуват директора на  ДСО “Сирма” - Харманли. На това събрание, проведено през 1978 г., СЕ УЧРЕДЯВА ПЪРВОТО СЕЛСКО БУБАРСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ.

        Сусамци стават инициатори и на още една дръзка идея: Запрян Янчев, Тодор Димов и Желяз Манолов, и неколцина бубохранители от с.Ябълково, Петър и Тодор Русев от Малево, предлагат и създават СЪЮЗ НА БУБОХРАНИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ, с председател Масларов от София. Новият съюз си създава окръжни структори. В Хасково се учредява Окръжен съюз на бубохранителите, с председател Христо Саликирякис и секретар Тодор Димов от Сусам, назначен сътрудник на бубарството в Хасковска област.

        Пак по инициатива на бубохранителите от Сусам – Тодор Димов, Запрян Янчев и Николай Кирчев, с решение на Окръжния съвет на бубохранителите се учредява първата в България “Пашкулопроизводителна кооперация “Коприна”, със седалище гр. Хасково, с председател Тодор Димов от Сусам. Председател на контролния съвет също е от Сусам – Запрян Янчев.

        На бубарското дружество в Сусам през 1980 г е дадена в м. Банска река 30 дка и 14 дка в Симонската река земя за засаждане на черничеви насаждения. Бубохранителите от Сусам с голям ентусиазъм колективно засаждат черничевите насаждения. Участвуват: Желяз Манолов,Запрян Петров Петър Въчев, Тодор Димов, Димо Тодев, Иван Колев, Атанас Колев, Васил Тодев, Тодор Йорданов, Атанас Мазълов, Йордан Генев, Христоз Атанасов и др.

        През последните 10 години бубарството бележи силен спад. Държавата  почти е забравила, че буббарството е доходен отрасъл и не му осигурява пазари и цени..

         За Сусам Тодор Димов е оптимист: “Бъдещите ръководства на Сусам трябва да обърнат по-голямо внимание на бубохраненето и да върнат предишните успехи. Може, на територията на Сусам да се създаде  кооперация на бубохранителите ,обединена с лозаровинарите. на име “Коприна”, която да извършва и кредитна дейност. Реката да се залеси с черничеви насъждения, с лесоинжинерен проект, с цел да стане паркова зона, а не място за изхвърляне на боклуци и замърсявания.”

        По известни бубохранители в Сусам са Николай Кирчев, Иван Делчев, Тодор Димов, Манол Желязков.

        Изявен представител на бубохранителите в Сусам е Тодор Димов, който е прецедател и на дружеството на бубарите в Сусам. Той е инициатор за засаждане на черничева градина зад “Бърчината”, която доста години се използва от бубарите в Хасково.

        Има възможности при домашни условия да се отглеждат пашкули, но е необходимо държавата да насърчава бубохра нителите.

        ПЧЕЛАРСТВО:-Пчеларството не е застъпен поминък в Сусам. Но има стопани които отглеждат пчели за самозадоволяване на своите нужди и малки количества за местния пазар. В миналото, пчелите се отглеждат в плетени конусообразни кошери, измазани отвън, и от вътре със смес от говежда тор, ситна слама и дървена пепел. Днес пчелните семейства се отглеждат в разборните двукамерни кошери. Известни пчелари в Сусам са: Димитър Ангелов, Георги Ников, Пеню Петров, Христо Атанасов, Ангел Петев, Коста Петров Начков, Въчо Колев, Тодор Димов. С повече кошери са – Коста Петров – 50 кошера, Георги Ников –50 и Атгел Димитров – 20. Общо кошерите в Сусам наброяват ок.150.

        В Сусам пчеларското дружество е основано през 1956 г с първи председател Пеню Петров. След него председатели са Димитър Ангелов  и Георги Ников, които 15 годи е начело на дружеството до 1989, когато дружеството прекратява дейността си.

        Грижа на ръковозството и дружеството са: запазване на пчелните семейства, осигуряване на паша, като се правят 2 пъти профелактични прегледи, осигуряват се лекарства против болести, обменя се опит между пчеларите.

        Председател на общинското ръководство в Мин.бани дълги години е Пею Хубенов.

ЛОВ И РИБОЛОВ. Близостта на село Сусам до планинските гори дава добри условия за ловуване на диви животни и пернати: сърни, елени, лисици, зайци, диви прасета, вълци, а от пернатите яребици, глухари, патпъдъци, патици.

        Преди 9 септ.1944 г в Сусам има 9 души ловци, организирани в ловна дружинка към гр. Хасково:.Атанас Петров, Грозю Въчев Гудишков, Димитър Казаков, Запрян Георгиев, Лазар Колев, Съботин Йордавов, Тодю Гундов, Тодю Андонов и още един с неизвестно име.

        През 1957 г в Сусам се учредява местна дружинка , самостоятелна, отделно от Хасково, с първи председател Тинчо Петков и секретар Кирчо Гочев. с 18 души ловци.

        През 1966 г. за председател е избран Петър Ванев /председател на ТКЗС/, който оглавява дружинката до 1984 г.. броя на ловците расте. Сусамци членове на дружинката са следните ловци:Петър Ванев, Тинчо Петков, Въчо Нолев, Кирчо Гочев, Грозю Въчев Славчо Стойков, Манол Желязков, Пеню Делчев, Христо Георгиев, Запрян Нолев, Атанас Петров, Атанас Нолев, Румен Христозов, Николай Кирчев, Атанас Кирилов, Димитър Въчев, Николай Въчев, Запрян Ников, Димитър Иванов, Райко Ванчев, Тодор Мечков, Петър Атанасов. В дружинката членуват ловци  и от други населени места, в повечено случеи, именити личности: Господин Корцанов-първи секретар на ОК на БКП, Динко Атанасов – секретар, Иван Михайлов, Рандев, Ашиков, Пенчо Кубадинси – член на политбюро, Матев от МВР, Митко Василев, Васил Сантиров, генерал Георгиев, Въчо Добрев, Бялко Христев, Иван Младенов, Илия от Ловното, Георги Йорданов, Георги Димов, Петър Колев – първи секретар на ГК на БКП – Хасково, Митко Василев, Стоянов, Иван Михайлов,, Вълчо Николов, Ангел Петров, Георги Господинов, Анастас Тенев, Марин Койнов, Коста Вълчев, архитект Тенчо Димов,Радко Караджов – журналист и др. В навечерието на 2000 г. в дружинката членуват 46 души

 През 1984 за председател на дружинката е избран Въчо Нолев, зам.председател Атанас Кирилов, секретар Атанас Петров.

През цялото си съществуване дружинката води редовен организационен живот. За дълъг период от време основни фигури в ръководството са едни и същи хора: Петър Ванев, Тинчо Петков, Кирчо Гечев Въчо Нолев, Славчо Стойков. Ежегодно си провеждат годишни отчетни изборни събрания. с доклад на ръководството и ревизионната комисия. Плануват се приходите и разходите, изеснява се наличния дивеч, плануват се таксации, говори се за дисциплината. В Сусам няма допуснато произшедствие по време на лов. Внимание се обръща за грижите за зимуване на дивеча, на трудовите инициантиви за разселване на дивечя и рибата. Работят се дивечови ниви с продукцията на които се хранят фазани и кеклици, отглеждани в специални волиери.Отглеждани са по 1000 фазана на сезон, кеклици по 2000 броя, за времието 1973 – 1994 г.

ЛОВНИТЕ ИЗЛЕТИ: Най чаканите и най-приятните мигове и часове, за които си струва да бъдеш ловец. Откриването на лова винаги се прави организирано, с участието почти на всички ловци: инструктаж за безопасността, следва план за действие - разстановка в дистанция, умерен ход, засилено внимание и пълен напред.Първи изстрели, първи трофеи, засилва се стрелбата, натежават раниците, духът расте, умора няма. Обядът, на уговореното място: пушките на пирамида, кучетата – в страни.Ловците - на обща софра.Другарски обяд с разтегнати ловджийски лъжи, смях и веселие. Надвечер дружината се завръща доволна, с пълни раници, край бедрата накичени пернати. Посрещането в къщи е любвеобилно. Ловецът – щастливият човек.

Изявен ловец в Сусам е Въчо Нолев. При подборен обстрел на елени той обстрелва благороден  елен, забележителен екземпляр, на който рогата  получават златен медал на световното изложение в гр.Нитра –Чехословакия.. Вписан е в световния каталог за трофеи.

        Единствената река в Сусам-/Голямата ряка /Узун дере/ в миналото е постоянно течаща има много речна риба: мряна,карабълък циганка, бляскавец, раци, ерхеле и др. Рибата се лови повече с ръце, употребявани са и сакове, серкмета, кошове и др. Изявени ловци – рибари са: Петър Николаев, Николай Кирчев, Петър Тодев Митишев на ръце.

През последните години само Голямата ряка е обект на спортен риболов. Язовирите и водоемите на ТКЗС са изоставени, някои дадени под наем нямат много риба

        От природата сусамци събират тревисти растения, диви плодове, гъби. През пролетта и началото на лятото се бере коприва, лапад. Берат се лешници, капини, горски ягоди. За животните се събират жълъд, диви круши, диви череши и др. От животинския свят – пиявици за изсмукване на лоша кръв, охлюви, костенурки и др. През последните години пиявиците и костенурките са на изчезване.

ДОМАШНИ ЗАНАЯТИ.

Корегирано 27.5.2014г.

        Домашните занаяти се характеризират с ръчно производство за задоволяване на семейните нужди. Саморъчно сусамци си правят кошници и кошове от върбови пръчки и мешови прътове, правят още - вили, линтири, гребла, хурки за предене, прешлени, трикраки столчета, бастуни, геги, корита, сапун за пране, бои от листата и корите на различни растения. Облеклото на семейството основно и покъщнината – постелки, завивки и др. са дело на сръчните ръце на сусамската домакиня. Тъканите са изработват предимно от памук и вълна. Конопът и ленът не са застъпени в производството в Сусам. Памукът и вълната са основните материали от които се правят дрехите и покъщнината.

        Памукът се почиства от семената от ръчно изработен уред – МАГАН – два валяка поставени на станок, който се задвижват с ръка. Омаганеният памук подлагат на разбиване – дръндарене. Това става с лък дълъг около 1.30м., в краищата на който се опъва корда, изработена от изсушени черва на животно. Непрекъснатото дърпане на кордата с ликатка разбива памука до степен да стане годен за предене. В по големи количества памука се драндари от специалисти - дръндаре. Много жени обаче си дръндарят сами памука.За по-качествени прежди памукът се преработва в даракчийниците.

        Преденето на памука се извършва с познатото ВРЕТЕНО. Памукът се навива на лявата ръка, а с дясната се наприда на жичка, която се натрупва на вретеното. От него преждата се намотава на АРШИН - 70см. пръчка с четалче на единия край, а на другия – вдяната къса кръстачка.

        Основна суровина за вълнените тъкани е ОВЧАТА ВЪЛНА. КОЗИНАТА от козите намира приложение за тъкане на козаци, ямурлуци за овчарите и в примес с вълна за други цели.

        Преди употреба вълната се почиства от тръни и други клечки, залива се с вряла вода, за да се разтвори сярата, престоява няколко часа, след което се изпира на обилно течаща вода и се суши на слънце. Следва разчепкване с ръце. Развлачването става на ДОМАШЕН ДАРАК. Той представлява станок с неподвижно чесало към него и подвижно чесало с дръжка. Вълната се поставя на неподвижното чесало и се третира многократно с подвижното, докато се получи добро влакно за предене. Получените пласи се оформят на КЪДЕЛКИ, които се поставят на ХУРКА – прът дълъг около 1.2м., изострен на горния си край с навити през дупка уши на 20см. от върха. Замушва се в пояса на жената, която с лявата ръка МИЧКА (придърпва) вълната, а с дясната преде.

        Домашното тъкане на платове от памучна и вълнена прежда се прави на ХОРИЗОНТАЛЕН СТАН, при който предното кресло е по-високо от задното. Преди тъкането се прави сноване, вдяване и привързване.

 Дължината на основата се мери с ЛАКТИ, а ширината с ГЛАВИ (една глава има 60 жички). Преждата на основата се намотава на КАЛАМИ, които се нанизват на дървена рамка, наречена СНОВАЛНИЦА.

На калами преждата се навива чрез уред – ЮРДАНЬ – станок с колело с вглъб по което има прехвърлено магистрално въже за задвижване на ЮРДАННОТО ВРЕТЕНО, на което са промушват два калама.

Свалената прежда от аршина се нарича КЕЛЕВИЦА Тя се слага на КРЪСТАЧКА и при задвижване на юрданя жичката се навива на калама. От каламите преждата се снове на двора или на друго подходящо място

СНОВАНЕ: дължината се определя от две забити колчета, на които се обтяга преждата. До едното колче се забива трето , което служи за образуване на устата – отвора, през който ще минава СОВАЛКАТА с ВЪТЪКА. На другия край се забива още едно колче, на което се премятат нищелките.

        ВДЯАНЕ: След основаването следва вдяването Основаната прежда се навива на дървено кросно,Сядат две жени една срещу друга. Между тях навитото кросно, над него гребена. Вдява се основата в нищелките и гребена.

ПРИВЪРЗВАНЕ: Следва след вдяването.-Прави се на лек ден. Кросното гребена и нищелките се качват на стана. Нищелките се закачват на ГРИПАЛЧЕТА. Те служат да отварят устата на основата, гребена в бърдото, НИТИТЕ се свързват с ПОДНОЖКИТЕ

        ХОРИЗОНТАЛЕН СТАН: Устройството на стана представлява съединени с глъбове бичени дървета в правоъгълник, повдигнати на крака. В предния край има седалка за тъкачката, в средата е бърдото с гребена, с което се тъче след всяко промушване на совалката през устата на основата, която се отваря чрез натискане на подножките. С това устройство векове наред прадедите ни са тъчели постелки, завивки и платове за дрехи.

        Части на стана: основата на стана са МАНИТЕ(краката) след това кросната – предно и задно. Предното кросно е с процеп през средата, там се провира началото на изтъканото платно. Важна част е бърдилото, с гребена - през него минава основата. Скрипълчетата държат подвижно нищелките които са завързани отдолу за подножкити. СНОВАЛКАТА разнася преждата чрез насукания МАСУР в нея, като се движи в разтворената уста на основата, осигурена от подножките.

        Привързването на основата в стана се прави в лек ден – понеделник или четвъртък, избягват се вторник, събота и неделя..

        Има два вида тъкане: лито и диметно. При литото тъкане се използват две подножки, а при диметното четири. Те се завързват така: първа нита за първа подножка, втора – за трета, трета нита за втора подношка и четвърта нита за четвърта подношка.

        На лито са тъчят: аладжи, саи, антерии, кърпи, чаршафи и др. На диметно - аби, дюшеци, торби, гунета, варваници, пояси, престилки, дисаги и др. Украсата на литата тъкан се постига с втъкаване на цветни ивици на еднакво разстояние, други несиметрично, наричат ги куци шарилки. Освен с вътака, шарилки се постигат и с основата. Лита тъкан се украсява чрез начина на вдяването, като се получава неломена или ломена тъкан. При това тъкане основата се закрива от вътака. При вдяването във всеки зъб се прокарва по една жичка от основата, а при тъкане всяка жичка на вътака се удря по два пъти с бърдилото. Наложена тъкан са шарените кърпи.

        Диметно тъкане се прави с четири нити. Известни са “кривличкината тъкан”, “на очички”, “прискокнатуто”, “желвинуто”, “шкембенуто” - платовете с едно лице.

        Дървеният домашен стан, в ръцете на сръчните сусамски жени дава невероятни възможности за изява в разнообразяване на модели и шарки, в облеклото на семейството и обзавеждането на дома, Това особено силно е подчертано през 30-50 години на 19 век.

        При редовно тъкане, нитите се връзват една след друга При кръстосаното, нитите се сменят една през друга

        Изявени майсторки на сноване, на вдяване, на привързване на тъкане и шиене са, общо казано, всички жени от Сусам.

ЗАНАЯТЧИЙСТВО: В Сусам, много години, съжителстват домашните занаяти и занаятчиите.Техните услуги се търсят при нужда и когато  трябва изработката да бъде по качествена. В повечето случаи материалите за услугите се носят в работилницата на занаятчията; да се изкове палешник или мотика, да се боядиса прежда, да се ушие дреха, да се подкове вол, да се закърпят обуща, да се изплете фланела и т.н. Занаятчия- стоков производител, макар и дребен, скъсал със земеделието, който да произвежда стоки за пазара, без поръчка, в Сусам не е имало.

        ТУХЛАРИ: Появата на тухлата като строителен материал намира приложение чрез саморъчно изработване на тухли към 40-60 години. Основно средство за производството на тухли е калъпът.Материалът – накопана пръст, замесена в кал. В повечето случаи тухларници се правят там където е подходяща пръстта за тухли. Изкопаната на място пръст се залива с вода, мачка се от няколко души с крака, докато се получи еднородна смес. Сместа се слага в калъпи, изравнява се и се носи на подравнено място, където калъпът се обръща, внимателно се изважда и на земята остават две тухли. За един ден се правят според хората 1000 или повече тухли. Оставят се да съхнат, след това се нареждат на калъч да доизсъхнат на камари. Когато всички тухли изсъхнат добре – 3,5 или 10 хиляди се подреждат във фурна за печене. Има два начина на печене – чрез горене под тунел – обикновено два тунела и чрез отпадъчна пепел от въглища. В тунелите се горят дърва или в повечето случаи челия до тогава докато най-долния ред на тухлите в тунела на фурната побелее от силния огън. При втория случай - при градежа на фурната се нареждат ред тухли, ред въглища. След това фурната се замазва от всички страни с кал, замазват и тунелите. Така опакована фурната се оставя да тлее до пълното изпичане на тухлите. Има предание, че са правени и турски керемиди по този начин, в  Меча дупка край реката.

        Освен печените тухли в употреба са и по рядко непечените тухли, наречени кирпич. Технологията до изсъхването е същата с тази разлика, че в кирпича има слама която го държи по стегнат и не се пече на фурна. Много от сусамските къщи са построени с правени саморъчно тухли.

ЗИДАРИ/ДЮЛГЕРИ/ Те заемат важно място сред занаятите в Сусам. Строителството на къщи, плевни, обори и др. изисква наличието на голям брой зидари. В повечето случаи това са малоимотни селяни, които чрез занаята подпомагат семейния бюджет. Първите зидари в Сусам са дошли от Смолянско. Това са дюлгер Ванчо, дюлгер Колю, дюлгер Ангел, дюлгер Стойко и дюлгер Атанас. Между тях с течени на времето израстват и други майстори в село като братя Сущови – Тодю, Желю и Атанас.След тях идва нова генерация: Делчо Славчев, Христо Петров Мазълов, Грозю Въчев, Йордан Енчев Чунчуров, Митю Делчев, Русю Тодев, Митю Петров Тошев, Ванчо Тодев, Колю Ангелиев, Ангел Петев, Въчо Атанасов, Запрян Петров, Милю Никифоров, Тодор Делчев, Петър Стойчев, Марко Делчев, Георги Фиданов, Господин Гиков, Въчо Малчев, Петър Гочев, Тозко Ванчев.

        Към строителите майстори се отнасят и строителните бояджии: Кръстю Лозев, Запрян Молчев, Запрян Колев, Колю Стайков, Господин Димитров, Жеко Бялков, Ванчо Костов, Коста Петров, Калин Гочев, Николай Кирчев, Иван Атанасов, Жеко Хубенов, Запрян Атанасов, Петър Желев, Иван Георгиев, Иван Съботинов.., Иван Атанасов.

        ПОДКОВАЧИ/НАЛБАНТИ/: Голяма е била нуждата в миналото от занаятчии подковачи/налбанти/. Подковаването на коне, мулета, магарета се прави, като стопанина държи с въженце кракът на животното, а майсторът кове. Подковаването на едрия добитък волове, биволи и др.се прави  в легнало положение на животното. Интересно е да се наблюдава събарянето на вола или бивола за коване, как мигновено пада. За това се изисква майсторлък и дългогодишна практика.

        Налбанти, дипломирани занаятчии в село са били: Цветил Димов и синовете му Димо и Панайот, Станчо Генев, Марин Ванчев, Тенчо Лазаров, Георги Ников, Митю Карев, Минчо Делчев, Запрян Колев, Иван Вълков.

        КОВАЧИ/ЧИЛИНГИРИ/ се наричат занаятчиите които работят металните оръдия на труда,в помощ за обработването на земята. В Сусам се наричат железари Предмет на тяхната дейност са изработването на брадви, палешници, мотики, кирки, железните части на коли, каруци и др.Ковачницата e оборудвана с огнище, свързано с мех (Гюрук) за раздухване на въглищата, където се нажежава желязото, предназначено за коване и закаляване. Пред огнището е голямата тежка наковалня. В работилницата има още, корито с вода, големите и малки клещи, ножици, шило големия чук, който обикновено е в ръцете на калфата и малкия чук, с който работи майстора. По известни занаятчии в Сусам са: Христо Чилингирина – роден 1798г., Стоян Демирев Петров, Хасан Чолаков, Георги Костов – роден 1850г, син на Коста Пехливанина, Кирю Василев, Атанас Найдев, Коста Митев, Петър Атанасов, Георги Нолев, Славчо Нолев, Въчо Нолев Мажуров, Гочо Колев, Христо Запрянов, Грозю Въчев.

        БЪЧВАРИ: Най-старият бъчвар в Сусам е бил Тодор Петров Велков. След него, като бъчвари работят Петър Запрянов /Качкажията/и Ванчо Кръстев.

        ОБУЩАРИ: И обущарите също се броят на пръсти. Те не само са поправяли износени обувки, но умеели да правят и нови. Те са: Хубен Лозев, Лозан Христозов и Коста Ванчев.

        БРЪСНАРИ: В по-отдалеченото минало, сусамци сами един на друг се бръснели. Първия бръснар в Сусам е Коста Ванчев, след него Димо Цветилов и Панайот Александров, братята Георги и Костадин Жекови и най-дългогодишния браснар Станчо Тодев, и синът му Тодю Станчев, след него Цвятко Иванов. През последните години бръснарницата отваря Иван Колев, също с дълъг стаж в занаята.

        ПЛЕТАЧИ: Към началото на 40 години в Сусам се появиха плетачни машини, с които много по-бързо и много качествено се плетат фанели, пуловери, жилетки, чорапи, фусти и др. Първият плетач в Сусам е Хубин Вълков, след него децата му - Марийка Хубенова и Ванчо Хубенов. След тях много млади жени  усвояват занаята: Дочка Пасева, Елена Костова и сестра й Марийка Костова, Дана Райкова, Пяна Нолева, Елена Пеева, Елена Станчева, Елена Георгиева, Димка Колева, Вана Христозова, Вана Енчева, Жека Ванчева.

        КАЛАЙДЖИИ: От много старо време селяните употребяват бакърени съдове, след войните започват да си служат с емайлирани и чугунени съдове. Пластмасовите съдове са ново неща, отпреди 20-30 години.

        Наред с циганите калайджии, които преминават периодично, в Сусам от старо време си има и местни калайджии. Първият калайджия е калайджи Добри роден около 1780г., след него синът му Запрян Добрев роден 1812г., застъпен от Лозю Лисейков роден 1844г. Те са дошли от Родопите, оженили се в Сусам и пущат родов корен тук. След тях се нареждат Делчо Андонов, Тодю Тодев, Коста Анреев, косга Щерев, Щерю Костов и днешните техни наследници Георги Щерев и Щерю Георгиев. Последните са дошли от Беломорието.

        МЕСАРСТВО: След войните, срещу неделни дни и празници, населението търси да купи по един – два килограма месо. До 40-те години добитъка се продава на много евтини цени. В Сусам по-известни месари (касапи) са: Андрей Желязков, Колю Христев и синовете му Христо и Пеню Колеви, Ванчо Гиков, Петър Запрянов, Лозан Христозов, Ванчо Никифоро, Колю Генев, Марин Гиков, Гочо Станчев, Петър Василев. За месарница е приспособена  старата бикарницата на село, която се намира край реката, сега пункт за приемане на млеко.

        БОЯДЖИЙСТВО: Хармонията на цветовете в платовете на женската носия, в чергите, кърпите, торбите престилките и др. се дължи на майсторлъка на боядисването на преждите и платовете. Боите се приготвят от листата, корите, коренчетата и цветовете на растенията./Без син камък растителните бои не хващат./ Боядисването се прави по един и същи начин: сварява се в съд с вода боята в присъствието на син камък, слага се преждата, затиска се с камък и се вари докато поеме боята. По този начин се боядисват вълнените прежди. Памучните по-трудно поемат боята.

        От растенията се получават следните бои: лимонена – от кората на киселица (дива ябълка); кремова – от липов цвят; жълто червена – от кората на дюля; бежова – от кората на бряст, също от пръчките на черна върба; тъмнокафява – от орехови листа, когато са зелени се получава зеленикъв цвят, а когато са узрели – жълтеникъв; черна боя се получава от листата на тетра. През турско време е имало готови бои на пазара. В началото на 20 век в Сусам бои се продават в малките частни магазинчета. Кооперация “Братство, редовно снабдява населението с бои.

Наред с това се появяват и занаятчии бояджии. Първи бояджия в Сусам е Добри Атанасов Кушков, след него Стайко Съботинов и неговите синове – Съботин и Йордан. Заедно с боядисването те продават и боя, като подпомагат жените със съвети как да боядисат. За платовете имаха специална скара за лъскане. Чрез лъскането платовете добиват бляскав вид, стават много красиви. Многогодишни бояджии в Сусам са Иванка Георгиева и съпругът й Георги Станчев – работили занаята в селата Тракиец, Николово и в Сусам. След тях в Сусам работят бояджийство дъщеря им Тодора и зет им Милю Ангелов. Синът на Вана и Георги, Станчо, работи като бояджия в село Козлец. В Черноочене национализацията отнема бояджийницата на Вана Георгиева, оставя я като клон на промкомбинат Кърджали, зет й Милю отива в цеха и работи семейно с жена си Тодора 25г.

        Сега в Сусам с бояджийство се занимават Тинчо Хубенов и Йордан Съботинов.

        ШИВАЧЕСТВО: Първите шивачи /терзии/ са мъже и когато идват в Сусам са същевременно и учители на децата. Всички са приходящи, с изключение на Гочо Лисейков, който се споменава, че бил от Сусам. Терзии в Сусам и същевременно учители са: Георги Митев Делкин, Димо Георгиев – терзия и праматарин, Атанас Вълчев от Гарваново, Паско Христев също от Гарваново, Ефтим Хубенов от Горски Извор, Георги Пиров от Търново, Хубин Запрянов от Дипсис Гьол (Езерово). Това са терзии пребивавали за времето от 1867г. до 1895г.

        След това шивачи в Сусам са: Стою от Устово, дюкяна му бил в Бохоровите, майстор на долами. Известен в Сусам като шивач е Ваню Лисейков роден 1848г. след него Русю Андонов Гинев, Георги Русев, Добрю Гиков също е шивач, по негово време шивач е и Раю Цветков от Кючуковският род Атанас Йорданов и др.

        В по-ново време, известни шивачи в Сусам са Марин Панаьотов, Въчка Тодева, Тодор Петров, Димо Трендафилов, Атанас Кирилов, Мина Русева, Станка Ванева, Станка Колева, Дана Гергева, Величка Кирчева.

 

ТЕХНИКА. ПРОМИШЛЕНОСТ

(ПРЕРАБОТВАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ)

в Сусам

корегирано 27.5.2014

        В миналото, за техника в помощ на селското стопанство не може да се говори. Първото техническо съоражение с голям икономически ефект е железния плуг, след него желязната трупка, грапата, триорът за почистване на семената, лозарската пръскачка, лозарските ножици, косерът, ръчната царевична ронечка и др.

        Тези технически съоражения са въведени в Сусам след 1920г. За тях научаваме от протоколите на УС на кредитна кооперация “Братство”, която първа закупува тази полезна техника и я раздава под наем за ползване.

        БАХЧЕВАНСКИЯТ ДОЛАП за вадене на вода от кладенци, за поливане на бахчи (зеленчукови градини) е едно техническо съоражение с голяма икономическа полза, задвижван с магарешка сила. В Сусам той се появява към трийсетте години на 20 век.

        РЕЧНИТЕ ВОДЕНИЦИ: Най-древната промишленост. Те са първите технически съоръжения, създадени от незапомнени времена за мелене на брашно - за хляб и фуражи. Сусам се обслужва от 10 воденици, построени по течението на Банска река. Няколко има и по Сусамската ряка. Една от тях е РУПКОВСКАТА ВОДЕНИЦА, намираща се в самото село, северно, зад къщата на Вълко Грозев и източно пред къщата на Господин Димитров.Национализирана е през 1947 г. Разрушена е през 1960 година. Собственици на тази воденица са братя Димо, Стайчо и Малчо Тодеви Рупкови. По късно в експлоатацията се включват и други техни братовчеди от Рупковския род. Мястото, обаче, в разписната книга , в архитектурния отдел в община Мин.бани е на името на тримата братя.

        По-известни речни воденици в района на Сусам са: ЧЕКАЛДАКОВАТА, собственост на Тодор Чекалдака от Хасково, захранва се от двете реки Сусамска и Банска река. Последен дерменджия в нея е бил Ванчо Коев от село Татарево; ВАКЪВСКАТА ВОДЕНИЦА със собственик Андрей Пилашев, той е продал на Гиню Тотев от село Татарево, а той на Филип Пенев. Сега мелницата е разрушена. Захранвала се е от Банска река. В село Татарево е ПЕТРАКОЛУВАТА воденица. В нея работи бащата на Ангел Войвода, на когото третата жена е дъщеря на Ташо Радичолов от село Татарево. Негови внуци са Христо и Нико Ташеви. По Банска река се намират и ДВЕТЕ ВОДЕНИЦИ НА СЛАВ БЕЛИВАНОВ. Голямата е на Слав, а малката на брат му, която прекратява работа доста по-рано, а по-голямата работи след 9-ти септември, след което е взета от ТКЗС - Сусам и е превърната в свинарник; По-нагоре по течението, Слав Беливанов купува ТРЕТА воденица, с големите орехи и тополи. Срещу нея от другата страна на боаза е имало една малка воденица с един камък на ВАСЕВАНГЕЛИЕВИТЕ от село Болярово; Близо до нея е ХРИСТОВАТА ВОДЕНИЦА от село Брястово; По-горе в същинския боаз е БЯЛКОВАТА ВОДЕНИЦА. Той е купува от един хасковлия на име Калпаклията; ТАКЪШЕВАТА МЕЛНИЦА е под село Сусам, близо до днешната ракиджийница, в ляво на реката. Тя е собственост на Хубин Петев Чонков. Той продава единият камък на Такъшевите, а другия на Мазъловите с много участници. Тази мелница се захранва с водна сила от Сусамската река.

        ТЕПАВИЦА: Дели Тодоров Колю направил тепавица някъде срещу Ванчова нива на Сусамската река – от северния край. Тепавицата не могла да заработи – запалена е от завистници, няколко дни преди да бъде пусната в експлотация

        ОГНЕВИ /МОТОРНИ/ МИЛНИЦИ По-късно след войните се появяват и моторните мелници, наречени още и огневи.

        ПЪРВАТА е на някой си Тилко (ТИЛКОВАТА МИЛНИЦА/ от сео Татарево. Тя е с един камък и настанена в плевнята на Колювтодоровите. Наематели са братя Караколеви, които работят около 5-6 г. Това става повод, по-късно да се построи КАРАКОЛЕВАТА МЕЛНИЦА с два камъка, собственост на братя Караколеви в съдружие с братя Шишкови от село Брястово. През 1947г. е национализирана, по-късно се саморазтуря. В северната част на реката в местността Ортаклъка е БОХОРОВАТА И КЕЛЕВАКОВАТА МЕЛНИЦА, собственост на братя Иван и Щерю Хубенови - Бохоровите и Келевака от село Горски извор , с два камъка. По-късно тази мелница става собственост на Кирчо и Петър Николаеви, съборена към 1948г. от наводнението на реката.

        Долу в парцела на Карювските е ДАРМОНЕВАТА МЕЛНИЦА, с един камък, собственост НА Киро Василев. Построена в съдружие с Кирчо и Петър Николаеви. След построяването братя Николаеви се отказват След девети септември 1944г. е предадена  на ТКЗС, компенсирана със земеделски земи, и превърната във фурна. Сега е реституирана и превърната във фурна и магазин.

ДАРАЦИ: Първият дарак в Сусам е МАНАХИЛОВИЯТ ДАРАК, задействан през 1926г. с конска тяга.Намирал се е на долния край на селото в двора на братя Димитър и Петко Георгеви Демиреви.Затова носи и името Демиревият дарак Работи до 1934г. Георги Въчев Николов, в съдружие с Атанас Петров Кушийков работят в известния НИКОЛОВГЕРГЮВИЯ ДАРАК.Намирал се на площада, пред днешното читалище. След тях дарак има Коста Запрянов - ТОПАЛОВИЯТ ДАРАК По същото време или след тях Запрян и Милю Ваневи – БЕЗБЕЛИЕВИЯ ДАРАК За известно време дарак имат в съдружие Запрян Гиков (Пънтювите) и Петю Ванчев Карев (Карюванчевите). Тези дараци се задвижват с ръце.

Стойко Малчев закупува вълнен и памучен дарак през 1938 г от Христо Пенчев – фабрика “Бъдещност”- Чирпан.. Работи в помещение на Стойко Грозев Теллаков до 1940 г. в Сусам. В Сусам е известен под името СТОЙКОВИЯТ ДАРАК. През 1941 г Стойко се преселва в Хасково и премества дараците на ул.Банска, срещу Черъкчията.Закупува още един дарак с чепкала за обработка на цели и чепкани руна. На 23 дек.1947 г дараците са национализирани и са преместени в кв. Ак бунар – Хасково, по късно в гр..Любимец. В края на дек.1999 г дараците са реституирани на наследницата на Стойко Малчев – Минка Стойкова. Георги Кирев Славов е имал дарак, задвижван на ръце, монтиран в плевнята му.

        Непосредствено след девети септември за две години дарак в Сусам са имали Кирчо и Петър - БРАТЯ НИКОЛАЕВИ, прилепен към мелницата.

        В по-ново време през 80-те години в собствения си парцел инсталира дарак за вълна Георги Нолев Окатев, който и сега действа.

        МАСЛОБОЙНИ (яхнаджийници): В Сусам много години няма маслобойни. Като се има в предвид, че слънчогледа в България навлиза към 1920г. маслобойните са новост. Сусамци ходят в Горски извор и Върбица. По-късно маслобойната във Върбица е закупена от Георги Кръстев - Живконя от Въгларово, затова сусамци ходят и там да цедят шарлан.

        В по-ново време в Сусам се открива нова модерна маслобойна – ОКАТЕВАТА, собственост на Георги Нолев в съдружие с Георги Славчев, която и сега работи.

        ХАЛВАДЖИЙНИЦИ: Халваджия и бозаджия в Сусам е  Найдю Гочев, научава занаята в Горски извор при Теню Георгиев Въчев към 1924г. Димо Лазаров разкрива работилница в Стария магазин, до Парженаковите - Старата ракеяджийница. Имало е още една, но не се знае кой е бил собственика.

        МАНДРИ: В Сусам кооперация “Братство” поддържа мандра дълги години. От частните мандри известни са мандрата на Хубин Вълков Чонков и на Въчо Николов и след него синът му Георги Въчев.

        След 10 ноември 1989 г в Сусам последователно се разкриват пунктове за изкупуване на мляко: Братя Никола и Недялко Христонови, с преработка в с. Брягово, Първомайско, Никола Ванчев Никифоров, Иван Добрев Хубенов - с преработка в кисело мляко, Добри Иванов Хубенов.

        ЛЕДНИЦИ: За охлаждане на лимонада и други напитки, през зимата се събира лед и се нарежда в слама в големи ями, като кладенци, ползва се през лятото. По-значими ледници са: Ледника на кооперация “Братство”, ледници имат Хубин Вълков Чонков и Георги Въчев (Николовгерговите). Някои от Сампуровия род, през време на вършитба, слага стомната на съседа си в ледника, напива се и от рязката температура водата го вледенява и умира.

        БАНЦИГ: В миналото дъски се нарязват от хора на ръце. Те правят предимно хамбари и дъски за други нужди. Пръв бичкиджия е родоначалника на Тоневския род. Услугата е върши със специална голяма бичкия наречена жага. Моторна бичкиджийница в Сусам е имал Хубин Ванчев – Бохора, а електрически банциг в Сусам за рязане на трупи и други дъски, и друг фасониран материал направи Георги Нолев Окатев, който и сега работи и задоволява нуждите на хората.

        Правени са опити през 1936г. да бъде закупена предачна фабрика с 2000 вретена. За целта Малчо Илиев от ръководството на кооперация “Братство” е изпратен в Скобелево за преговори. По същото време или малко по-късно братя Кирчо и Петър Николаеви провеждат преговори с фирма в Хасково за покупка на предачна фабрика, но не осъществяват идеята си.

Към 30-те години се появяват ръчните ЦАРЕВИЧНИ РОНЯЧКИ: Първи в Сусам са имат Вълко Хубенов и кооперация “Братство”. По-късно се появяват и МОТОРНИТЕ ЦАРЕВИЧНИ РОНЯЧКИ. Първата ронячка в Сусам е на Атанас Найдев Начев в съдружие с Борис Костов Кондеров, не след дълго моторните ронячки се намножават: Хубин Вълков, Димитър Ангелов                / да се изредят всички/             

        ВЕЯЛКА: първата веялка закупува Запрян Колев – Хаджията, докарва е от село Дебелец, към 1926г.Много бързо веялките се намножават, като се закупуват в съдружие по две-3 семейства и след това заедно е ползват След образуването на ТКЗС веялките излязат от употреба. Сега отново се чувства нужда от веялки.

        РАКИДЖИЙНИЦИ: Първите ракиджийници, които се помнят в Сусам са: на Атанас Андонов – левака, Хубин Ванев, Пеню Птров. Дълги години сусамци ползват ракиджийниците в Минерални бани с известния сусамски зет - Вълчо ученото – несменяем ракиджия. От по-старо време ракиджийници са имали Въчо Митев Кукурдов и Хубин Ванчев, работели са с пръстени казани. След тях с два бакърени казана открива ракиджийница Георги Въчев от Николовгергевите. Кооперация “Братство” също открива ракиджийница с три казана - до Парженаковите След това е построена нова сграда, която е оборудвана с четири казана и тя засега е единствената, която извършва услуги на населението на ишлеме. Много са казанджиите, които са преминали през нея. С по-дълготрайно присъствие са Пеню Петров, Райко Ванчев, Малчо Атанасов и сега действащия Атанас Тодев.

        ПЕТМЕЗИЛНИЦИ: Петмез се получава от растението тръстика, въведена в производство в Сусам към 20-те години на 20 век. Технологията за получаване на петмез е: Ожънатата тръстика от дъното се почиства от листата, нарязва се на ситно със специален нож, монтиран на въртящо се колело,задвижвано с ръка. Получените ситни изрезки се слагат в казаните и се запарват на огън. Постаят се на преса, от която изтича петмезена течност. Вари се до получаването на петмез. Децата много обичаха да изгребват петмезените кзани с пръсти, преди да бъдат измити.

        Първата петмезилница заработва в двора на Пашелевите. Собственика и е от Горски извор, името му не се знае, но му казвали Царя от Чирпан. След него Димо Ангелов от Горски извор на същото място произвежда петмез. Пръв сусамец, който разкрива петмезилница в двора си е Георги Енчев Ташев. След него се нареждат Теню Вълков Чонков в съдружие с Грозю Въчев в къщата на Теню. В горната махала – Панча махала са разкрити три петмезилници, почти на синур една през друга – Димитър Атгелов, Георги Тенев, Запрян Петров. Петмез в Сусам се получава до 1946г., след това не се сее тръстика.

        ХАЛВАДЖИЙНИЦИ И БОЗОЖИЙНИЦИ: В Сусам е имало халваджийници на три места, но до нас остава името на Найдю Гочев, който произвежда халва и боза, специалист, изучил занаята при Пеню Георгиев Въчев от село Гарваново. Това става към 20-те – 30-те години на ХХ век.

СЛАДКАРСКИ ЦЕХ - С.Сусам. /да се прехвърли в Техника.Промищленост /Преработвещи предприятия/

Сладкарският цех с.Сусам е създаден през 1981 г. по инициатива на Запрян Янев Стойков. Построяването на цеха е осъществено от ОКС-Хасково. Изпълнението е възложено на сусамските майстори Кръстю Ванчев и Въчо Петев, Атанас Ванчев Мазълов, Запрян Петров.Те са вградили в основите писано послание  След построяването сградата е прехвърлена на РКС –с.Мин.бани. Сградата заема 720 кв.м. полезна площ. Обзаведена е с необходимите машини за производство. Вътре е разпределена на 4 халета, и други самостоятелни стаи. В първо хале са машините за вафлените кори, във второ – корите за баници, в трето и четвърто – производството на сухи и сочни пасти и производството на сладоледени кори.

От РПК отговорник на цеха е Запрян Янев.Той осигурява пазар за продукцията. Постоянни клиенти са курортните заведения по черноморието, така също околните градове..В цеха  заедно със сезонните работници работят над 20 души, хора със специалност хлебна промишленост или хора с курсове по сладкарски изделия. В цеха като отговорници работят: Делчо Вълчев-агроном, Киркова и най дълго Димитрийка Добрева Иванова, същевременно и постоянен домакин. В цеха работят още: Колю Пенчев и Цвятко Вълков, като електротехници, Жеко Димов и Георги Христонов - на Вафлените кори, Коста Ванчев, Ана и Добра Желеви, Марийка Филипова, Василка Стойкова – на корите за баници, Лозка Никифорова,Николина Георгиева, Иванка Атанасова, Димка Пасева и още няколко жени, които  работят сезонно. Сладкарският цех преустановява работа през 1996 г.. Сега сградата е приватизирана и разрушена.

ШИВАШКИЯТ ЦЕХ – С.СУСАМ - ФИЛИАЛ НА Ф-КА ТРАКИЯ- ДИМИТОВГРАД

Шивашкият цех в Сусам е открит през април 1980 г.с бригадир Нико Запрянов, финомеханик Запрян Димов и окачествител Грозка Ангелова. Инициатор за това полезно начинание е Кирчо Гочев-кмет и Въчо Нолев-секретар на кметството в Сусам. Цехът започва работа с 10-15 жени, осигурени с нови машини.Не след дълго време съставът се увеличава и достига 28 жени. Те разполагат с 22 шевни машини.От тях 17 праволинейни и 5 специални елечкука,  копчарка, оверлог-3 бр., от тях с наконечник една, двуиглина тунелна една.

Първите шивачки: Атанаска Нолева, Галя рускинята, Делка Христова, Делка Панайотова, Жана Йовчева, Димитрия Пеева, Иванка Кирилова, Иванка Атанасова, Кана Петрова, Лата Христозова, Мария Петрова, Минка Манолова, Митра Станчева, Руска Цветилова и Станка Пенчева. По късно цехът се разширява и приема още работнички, с нов бригадир Тенчо Делчев и техник Янко Стойков. Приети са: Гина Господинова, Виолета Иванова, Димитрия Добрева, Елена Цвяткова, Елена Колева, Иванка Господинова, Ирина Стойкова, Йорданка Гочева, Катя Ганчева, Нела Пасева, Пенка Ташева, Таня Райчева, Тянка Колева, Христина Райчева, Янка Костова. Имало е шивачки ощи и от Татарево, Боян Ботево, Ангел войвода, Гина Пасевя и Гина Костова – метачки.

Цехът работи 11 години. Шият се работни костюми, ръкавици, ватенки, костюми за химическа защита, специални елеци. Месечно се произвеждат по 3000 костюма работно облекло или 15000 специални елеци, останалото производство е по поръчка и по ограничено.

Цехът се помещава във физкултурният салон на училището,бившата къща и дюкян на Бояджиевите/. По време на Нико Запрянов започва строителството на нова сграда.Изградени са 2 етажа на площ 150 кв.м, но сградата не е завършена, оставена е на втора плоча. Днес тя стои като руйна без покрив,без прозорци и врати, с подровени стени. Същински бардак. Дори не се знае кой е собственика на сградата. Фабрика “Тракия “ предоставя бригадата на РПК “Обединение” – Мин.бани с председател Калинова. Цехът е закрит в 1993 г.

        МАШИНИ ЗА БЕЛЕНЕ НА ФЪСТЪЦИ: Първи в Сусам разкрива машина за фъстъци Нолю Райков Нолев, след него Георги Нолев Окатев и след тях Ангел Димитров Ангелов. Производството на фъстъци и нуждата им за чупене се появява преди 20-25 години, на които търговския им износ беше осигурен, сега фъстъци почти не се сеят. Няма износ.

        ЕРМОМЕЛКИ: Преминаването на имотите в частни ръце създава условия за развитие на животновъдството, появява се нуждата от ермомелки за фураж. Пръв в Сусам отворя ермомелка Георги Нолев Окатев, след него Нолю Райков и Ангел Димитров Ангелов.

След образуването на ТКЗС мощна техника навлиза в селското стопанство.Всички горе изброени технически съоръжения, в помощ на селското стопанство през втората половина на 20 век са изместени от тракторите, вършачките, комбайните, тютюносеячките, тютюносушилните, вентилационните уредби, водните помпи, електродвигателите.  Едрата промишленост измести изцяло всички стари съоръжения, свързани с частното дребно земеделско стопанство. Промени се коренно живота на хората. След 10-ти ноември. постепенно започна да се възстановяват капиталистическите пазарни отношения, които връщат и старите съоръжения в помощ на дребния собственик. Построеното при социализма се ликвидира.

ОБЩО ЗАНАЯТЧИЙСКО ЗДРУЖЕНИЕ “ГРАДИЩЕ”

                     –С.СУСАМ.

Занаятчийско сдружение “Градище” е основано през 1928 г. Основното му предназначение е да защитава професионалните интереси на всички занаятчии. В него членуват занаятчии от всички браншове от Сусам и малко по-късно от Татарево,Брястово, Сираково и Спахиево.

Не се намери протокола от който да се разбере кой е предложил името “Градище”на сдружението. Който и да е той, заслужава нашите адмирации.

Първият председател на сдружението е Цветил Димов –ковач – налбантин. В ръководството влизат: Тенчо Лазаров-секретар, Добри Янев Кушков – касиер и член Желю Петров. Сдружението наброява 12 души. След 3 години нараства на 30 души. С всяка измината година членовете му се увеличават През 1938 те са вече 80 души, през 1944 г. ок./100/. През останалите години  до 1950 г липсва Партидната книга със списъка на членовете и не се знае точния брой на членовете. Вероятно ок.150 души, Преобладават членовете от Сусам.

Основната част от занаятчиите са железари - чилингири, ковачи-налбанти, зидари, дограмаджии, колари, бояджии, шивачи, машинни плетачи, калайджии, месари, дърводелци,  бръснари, бъчвари, столар, сиренари, обущари, готвачи и др.

През 1931 година се провежда отчетно  годишно събрание в присъствието на Колю Георгиев от Околийското общо занаятчийско сдружение – Хасково.Възобновяват дружеството с участието на занаятчиите от Брястово и Татарево. За ръководство са избрани: Цветил Димов – председател, Делчо Ванчев /Андонов/-калайджия,- подпредседател, Добри Янчев - касиер и член Колю Христев Замков – месар. Контролев съвет: Коста Митев, Милю Ванчев и АтанасНаидев.

На 30.2.1938 г на годишното събрание ръководството е подменено , но председателят е същия – Цветил Димов, касиер Марин Ванчев, останалите членове са от другите села – Михаил Гочев, Продан Милчев, Г.Йорданов Петров. Подгласници: Пунджиев, Атанас П.Михайлов и Атанас Караколев.. Контролен съвет: Петър Ванчев, Коста Ванчев и Желю Петров. Същата година на едно от заседанията се взема решение да се закрият всички незаконни работилници. Става дума за тези които нямат Майсторско свидетелство окачено в стъклена рамка в работилницата. До тогава, изглежда, е ималро известна търпимост, тъй като на патронния празник на занаятчиите .Димитровден,  на събранията за подготовка на празника присъстват и не членове на сдружението.

През 1943 г. за председател е избран Делчо Славчев Киряков, а касиер Христо Колев Замков. От 1942 г. на касиер-деловодителя се гласува възнаграждение – 550 л.На следващата година  24.12.1944 г. се избира нов касиер – Милю Ванчев.

На 25.3.1943 г ОЗЗ “Градище: – Сусам избира ново ръководство: Председател - Коста Митев, касиер Милю Ванчев и членове Желю Петров, Вълчо Гочев Желев и Делчо Минчев. Контролна Комисия: Делчо Славчев,Ванчо Тотков и Христоз Запрянов Петров. Отпуща се 20000 лв посмъртна помощ на съпругата на Колю Ангелов Дюлгеров, по декларация от 1942 г.

През 1946 г. на общо събрание се обсъжда въпроса за основаването на Занаятчийска кооперация “с различни браншове”. Следващата година има промени в ръководството: Коста Митев – председател, Милю Ванчев-касиер, и членове – Желю Петров, Въчо Гочев, Запрян Колев. Контролна комисия: Съботин Димов, Христоз Запрянов, Коста Ванчев. Определя се дописник за в. “Занаятчийска дума” – Христо Колев Замков. а 21.1.1949 г. ръководството се подновява: Председател – Петър Атанасов, подпредседател Славчо Георгиев и членове Коста Ванчев и Ванчо Кръстев. Контролна комисия: Запрян Колев, Съботин Димов и Христо Колев. Последното събрание е проведено на 26.2.1950. За председател е избран Цветил Димов, касиер Делчо Славчев.

Как е станала ликвидацията на ОЗЗ “Градище” – с.Сусам, сведения в протоколната книга няма. Може да се досетим, занаятчиите се ориентират към образуването на трудово потребителна кооперация, която се учредява на 12.10.1958 г. в Мин.бани, с името  ОТПК “Асен Златаров”.

         ОЗЗ “Градище” в Сусам работи 22 години. Сдружение, което подпомага занаятчиите, професионално ги окриля,създава възможности за браншови социални и културни контакти./ ОДА Х-во, Фонд 56к, оп. 1, а.е. 213 и 214/

                         ПАТРИАРХАЛНОТО СЕМЕЙСТВО

Корегирано 27.5.2014 г.

Включва: Междуродовите отношения в задругата. Жилище. Двор и спомагателни постройки. Мебелировка. Облекло, Храна и хранене. Посуда за хранене.

        В далечното минало, та чак до 30-40 години в Сусам е съществувало старото патриархално семейство, където синовете снахите, неомъжени дъщери и не женени синове, внуци на един баща са живеели заедно в една къща. Ръководството на стопанската работа в ръцете  на най-възрастния от фамилията – дядото, който е бил собственик на имота, Той ръководи цялата работа, извършва всички разходи, събира парите в обща кесия – неговата. В къщи той е на почит, всички членове на семейството му стават на крака, на софрата сяда на лично място, подлива му се да се измие и благославя храната. Пред дядото не се пуши. Нито синовете, нито внуците пушат, докато не се вземе прошка, а тя се дава на специален обред от дядото. Той прави цигарата, подава я на сина си и казва: “Вземи, прощавам ти, можеш да пушиш пред мен”. Синът целува ръка на баща си и започва да пуши свободно. Ако някои от членовете на фамилията иска да си купи нещо, той се обръща към бабата, а тя казва на дядото, отговора се връща по обратен ред.

За по значими задачи в ежедневната работа, дядото провежда семейни съвещания: за покупка или продажба на движими или недвижими имоти, за годеж или сватба. Властта, след дядото се разпростира от големите към по-малките синове. Бабата е глава на жените, тя ръководи женските работи, решава какво ще се преде и тъче, събира приходите от маслото, изварата, яйцата. Бабата е уважавана от всички, тя е посредник между синовете и дядото. Ако бабата е починала, тя се замества от най-старата снаха, но тя няма властта на бабата. Жените в семейството се подчиняват на бабата, а по между си по старшинство.

        Много такива патриархални семейства помня от детството си: Пененцовите, Кукурдовите, Геналовите, Рупковски Делчовине Панчовскиташовите, Падчовскитодоровите, Караколевите, Каратеневите. Образец на патриархално семейство е отразен в повестта на Елин Пелин “Гераците”. Сусамското патриархално семейство не се различава от гераците.

        Днес вече няма такива семейства. След женитбата младото семейство се отделя самостоятелно по бюджет и място – обикновено се настанява в апартамент, работят в града и посещават родното си място. След като наближат преклонна възраст се връщат на село и заместват родителите си в стопанската работа.

ЖИЛИЩЕ: При заселването новодошлите сусамци се настаняват в колиби - квадратни или правоъгълни постройки от едно помещение, в средата на което има огнище със комин. Стените им са плетени с пръти и замазани с кал. Тези “къщи” малко се различават от овчарските колиби, най вече в значително по-големите си размери. Покривът е с четири стрехи или две стрехи, покрит със слама, подът - “на земя”.

        Цялото семейство, с многобройна челяд, на един или двама от синовете, женени с техните деца, братя и сестри, заедно със старите родители, намират подслон в тази “къща”. В м. Ортаклъка е имало 8-12 такива колиби. Край всяка от тях са стопанските им постройки.Колибата представлява една голяма стая – хора и животни заедно. В края на 18 и началото на 19 век тези постройки са изоставени и родовете се пръскат из околните гори. Там лагеруват, докато премине чумата. При завръщането старото място в Oртaклъка е изоставено и новото заселване става край двата бряга на реката, в източна посока. Тук новите жилища се строят не вече върху обща орташка земя, а върху обособени собствени парцели на отделните родове, които по размери са много големи. Обособени като отделни махали, наричат ги на родовите им имена: Чилингирмахле, Рупкамахле, Илчемахле, Кючукмахле, Панчемахле, Узунмахле и др.

През 1852г.къщите в Сусам вече са 68. Постройките на тези къщи, вече, съществено се различават. Стаите се увеличават на две три. Северната и страничните стени се зидат с камък, къщата е ориентирана на юг. Стопанските постройки са в дворното място, което е заградено от челияви плетища. Улиците са “трасирани” според изискванията на терена, без да засягат придобитата собственост на родовото поселение, затова улиците са тесни и криви.

        Има определен прогрес в разположението на стаите: в една от тях се намира огнището с комина, на който на определена височина има напречно дърво, на което се закачва  желязната верига с кука .На нея се закачват съдовете които висят върху огъня. Огнището е заобиколено с таламбас, с закачена на него престилка, която предпазва стаята от пушека. Преди появата на кибрита, огънят в огнището се пази непрекъснато като се покрива жарта с пепел. При угасване, огън се добива с чекмак и кремък, от които при взаимното им удряне изкачат рой искри, които запалват праханта, която започва да дими. Прахан се добива от узряла дървена гъба, която за да стане годна за запалване се държи няколко дни в говежда урина. Изсушената прахън има приятна миризма - след запалването и.Всеки пушач заедно с тютюна си носи и огнивото –чакмак, кремък и прахан. За разравяне на огъня в огнището се използва дилаф, а за хващане на връшника с който се захлупват готвеното в тави се използва маша.

        Отоплението на жилището става от огъня в откритото огнище. В стаята в която няма огнище се носи жарава в пръстени съдове, за да се “отвърне” стаята от студа.

        Тенекиените печки в Сусам се появяват през 20 години на 20 в.. Първи,такава печка  тип “желва” донася Вълчо Ванчев Мазълов. Жените от махалата отиват да видят чудото – “Огън, затворен в тенекия да гори”. Готварската печка в Сусам навлиза през 50 години на 20.

В стаята с огнището се намира и бакърника. Малък прозорец се отваря само на една от стените, обикновено от южната стена Не рядко в тази стая се намира и пеща за печенето на хляба.Тук протича целия живот на семейството, тук се храни, почива и спи.

Втората стая е по-добре осветена и служи за спане на младото семейство, за домашна работа, но най вече за посрещане на гости.Нук се намира мусандрата – специално място за постелята и завивките и др. дрехи, нещо като гардероб,но без врати и вътрешни прегради. Следващия етап в развитието на жилището е построяването на трета стая, известна в Сусам с името занца (задница). Тя служи за склад на хранителни продукти, на облекло и друга покъщнина. Обикновенно тази стая няма таван, а е оставена покрита “на греди”, за да бъде прохладна.

        Първоначално къщите се строят “на земя”. По-късно започват да се строят “на етаж”. По подобие на родопските къщи започват да се появяват двукатни сусамски къщи с обор отдолу, обаче сравнително ниски. Оборът според терена е вкопан в земята. Появяват се и първите чердаци. В началото на 20 век в къщите се строят по план известен като “султан бичим” – две стаи с лице на юг, между тях продълговат салон. По-късно се налага къщата в стил “парабел бичим”. Тя е с три стаи и килер със салон, който осигурява достъп до всички помещения. Строи се на един и два етажа. По-голяма част от къщите в Сусам сега, са строени по този план, на два етажа.

От вътре и от вън къщите са лепени с кал. За първи път с вар е измазана къщата на Георги Николов през 1868г. Съседите често ходели в тази стая да палят свещи за Господа. Покривите са били сламени до 1892г. За първи път с яменски керемиди сусамци си покрили къщите през годината на голямата яма.

До 1950 г. къщите в Сусам са стари, строени на сапъндрък, в повечето случаи “Султан бичим”. След създаването на ТКЗС, към него е изградена зидарска строителна бригада, която срещу трудови дни строи къщи на кооператорите. Отделно, много селяни си построяват нови къщи. За 2-3 десетилетия целия жилищен фонд е обновен Затова спомага подобрения жизнен стандарт на хората.

        С течение на времето строителството на къщите и уреждането на дворовете се изменя и усъвършенства, за да стигне до наши дни, когато двукатната къща е преобладаващата част от къщите в селото, строени по архитектурни планове, обзаведени модерно, преден двор за цветя и градина и заден двор за стопански нужди. Днес в Сусам има къщи които по своята уредба и обзавеждане не отстъпват на тези от града: с холови гарнитури, телевизори, видео, баня и т.н.

ДВОР И СПОМАГАТЕЛНИ ПОСТРОЙКИ. Жилището в Сусам е съчетано със стопанските сгради, свързани със земеделието и скотовъдството. Те се обозначават с общото понятие “Дворът”. Централно място в него заема “Харманът”, предназначен за вършитба, складиране на дърва и дървесна шума на Лисниците, хранене на овцете и козите на открито, правене на тухли и т.н.

        Около хармана са наредени: Плевнята за грубия фураж. Тя е четири стрехи постройка, покрита с керемиди или слама, от трите страни изградена от камък, а от към двора е на “сапъндрък”- плетеница измазана с глина. Плевнята има две врати, за по-удобно вкарване на сламата. Към много плевни има  продължение към едната от стрехите –наречен Плевнелиевия сачак - удобно място за обработка и сушене на тютюна, оставяне под сушина на земеделски сечива. Там наблизо е Даймата - покрита площ за инвентар .По-бедните хора съхраняват сламата в Кюлници, заслони – подобни на кошарата.

        В двора близо до къщата е Хамбарът. В по-старо вреса ме е изплетен от дървени пръти или от сглобени дървени дъстки. След войните 1912-1918 г се построяват, почти типови хамбари на два етажа. Долният е зидан от камък и не е много висок - избено помещение, а горницата е изцяло от дебели дъски. Разпределението е от 3 до 5 Гьоза /клетки/ за съхраняване на различните видове зърнени храни. Покрити са с керемиди.

        Дамът /оборът/ за едрия добитък също се намира близо до къщата и не рядко под стаите на жилището.. Достъпът до него минава зад къщата. Вътре, на една от стените са яслите за хранене на добитъка, който почива върху дървен ОДЕР, покрит със слама. В близост до дама е Боклука/торището/. Изхвърля се през нарочно оставени дупки на стената към торището, или си изхвърля с кош. на гръб.

        На удобно за домакинята място в двора се складира Дръвникът от сухите дърва за готвена на огнището. Пред него е Сечникът с брадвата. Всяка къща си има и Кочина, скована от дъски за отглеждане на едно до 3 прасета или свине майка. много рядко и нерез Като етаж над кочината е Курникът за кокошките. В много къщи те лежат по дърветата, включително и зимно време.

        В страни от къщата се намира Саята/кошарата/ за овцете и козите, изградена от дървета и покрита със слама.

        С неустановено място в двора е Нужникът/клозета/. В повечето случаи отдалечен от къщата, без яма, примитивно устроени под някоя стряха, крайно нехигиенично. Сега картината е коренно променена, Клозета е отделна постройка близо в много случаи и в къщите в съседство с банята.

        Изложението за стопанските сгради в сусамския двор, според възможностите на стопанина, дворното стопанство и др. определят разновидностите и размерите на тези постройки. Те не се подчиняват на някакъв планов ред. Всеки строи в двора си според възможностите и според своите разбирания. След 1938г. се дават линии за построяването на стопански сгради.

        Дворовете в Сусам винаги са били заградени. Първите огради са набити дървени колове с наслагване върху тях на карачалия. Практикува се също каменна суха ограда до 50-80см. и върху нея челия. Входните врати за двора са изплетени от цепени дървени прътове. При каменните огради се строят и солидно зидани двукрилни дъсчени порти, покрити с двустрешен или четиристрешен керемиден покрив.

        Вътрешните преграждения в двора ,за отделяне на градината от стопанските постройки и др. се прави с плет от тънки пръти или каменна суха зидария.

Всички тези заграждения в ново време имат ново измерение: Харманът се превърна в градина, оградите са каменни, зидани с кал или вар. В много случаи, измазани и боядисани. Стопанския двор е отделен с ограда от зеленчуковата и овощна градина.

        Всяка къща, някъде в двора, си има цветна леха. Тя се намира, в повечето случаи, край някоя ограда. Много от цветята са многогодишни и растат сезонно. Други се садят рано на пролет. Тук се срещат натуралната ароматна роза/Трендафилът. Напоследък има голямо разнообразие на сортове рози/ люлякът, брашлянът, тъженът/перониката/, чемширът, латинката, разни видове пелинчета, алдъзите, ружата, шибоя, невенът, рано на пролет кокичето и др. полски цветя минзухар, синчец, теменужката, великденчето, момината сълза, божурът,червените и жълти лалета и др. По прозорците и верандите в саксии се садят зокумите, най различни видоне миловки,

        Осветлението на сусамското жилище в миналото е от вратата, комина и от малки прозорчета. Стъклото се появява в втората половина на 19 век. Закупено, то се залепва със глина на отвора. Рамковите прозорци масово се въвеждат след Освобождението.

        Нощно време стаята се осветява от огнището. Палят се саморъчно направени свещи за предвижване от стая в стая. Основно средство за осветлението е Кандилото обикновена пръстена чаша пълнена с мас, лой или дървено масло, в които се потапя фитил, прокаран през отвор на тенекийка. Газената лампа навлиза в Сусам в началото на 20 век, а електрическата крушка през 1960г.

        МЕБЕЛИРОВКА: В миналото за мебелировка не може въобще да се говори. В къщата е имало трикраки столчета дъска за хляба ß хлебарника под него дървени закачалки за бакърите, в гостната e Мусандрата, край стените полици за сахани, паници, лъйчник за вилиците и лъжиците. По- късно се появяват ниските масички, а Пружинените легла масово навлизат в къщите през 50- 60 г. Спането е на хасър – тъкана постеля от основа памучна прежда и вътък обелки от царевична махалка. Завивките и постелята са домашно тъкани. Върху него се постила козак – тъкана от вълнена или памучна прежда и вътък прежда смес на вълна и козина. Върху козака гола черга –основа памук, вътък вълна. Завивката за зимно време е Кичената черга, а през топлите дни – гола черга. Чаршафите и юрганите в Сусам се появяват през 50-те години.

 ОБЛЕКЛОТО: Сусамското мъжко, женско и детско облекло се различава от облеклото на населението от другите райони, дори и от най-близките съседни села около него. То е специфично сусамско облекло, което запазва своята българска идентичност. Сусамската мъжка носия принадлежи към тъй наречената чернодрешка носия. Мъжете се обличат в гащи (потури) с широко набрана горна част и постепенно стесняване на крачолите, със странично джобни разрези. Нагоре слагат риза с насоска. Яката на ризата е тясна около врата, има отвор отпред, който се закопчава с четири пет копчета. Тя се облича през глава. Насоската обикновено е от стара риза и се слага за пестене на платно. Върху ризата се облича антерия, изтъкана в различни десени. Над антерията, в по студено време, се облича долама. През зимата възрастните обличат кюркове.

        Гащите и доламата са от шаек и са украсени с орнаменти от гайтан. Характерно е, да отбележим, че през 30-40-те години сусамските ергени, носят гащите си с джобовете отпред, украсени в линеарни орнаменти с черен и син гайтан, около джобовете и ръбовете по шевовете. Красиво стояха тези дрехи върху младата снага на ергените.

        Ризите са от бяло памучно платно, собственоръчно предено, тъкано и ушито от стопанката. Антерийте носят материята и цвета на женските саи заедно се предат и тъкат. Широко около кръста мъжете “опасват”, завиват черен пояс, който ги предпазва от студ в областта на кръста, служи за носене на огнестрелно и хладно оръжие, табакерата с тютюн, джобния часовник и др. дребни неща.Върху него опасват по- широка тасма. В Сусам не са познати силяхите.

        За връхна дреха мъжете носят бели гунета (клашник) изработени от вълна, отвътре накичени при тъкането. По краищата черно кантовани. Овчарите носят на полето овчарска япънджа (яморлук) изработен от вълна и козина, тя надеждно пази овчаря от вятър и дъжд.

        На главата си мъжете носят черна капа от астраган, наричат ги още гугли, отличителен белег за принадлежност към българската народност. Известен е случаят от историята, когато Алеко Богориди идва като управител на Източна Румелия в Пловдив, той е принуден от народа да хвърли феса и да сложи черна българска капа. В по ново време мъжете ходят гологлави, или с каскети, при студено време завиват се шалове

        През лятото, мъжете се забулят с бели домашни кърпи и ходят със запретнати ръкави на ризите. Есенно, зимно и пролетно време мъжете и децата се обуват със свински или говежди цървули, с бели навуща (навуе), препасани с черни сукаре. След 50-60-те години всички ходят празнично с обувки, а на работа с гумени цървули.

        Женската носия в Сусам: Риза дълга, кенарлия, с малък разрез отпред, с едно копче на яката, с широки ръкави. Облича се през главата, съблича се през нозете. Върху ризата през топлите дни се облича сая от памучно платно в най различни краски, през зимата, есента и пролетта с аладжа от вълнен плат от домашно тъкан раиран десен, червено обагрено. Нарича се сурма аладжа. Има и други десени, на пътеки, на кръстачка и др. Саята е лятна дреха от памъчен плат. Тъче се лито, в един зъб на гребена, слагат четири жички та става плътна и корава като мушама. Аладжата е зимна дреха. Основата и вътака са вълнени. Тъче се лито с четири жички в един зъб на гребена, затова тъканта е плътна и корава. Над аладжата или саята се запасва домашно тъкан пояс, боядисан  червено или синьо.

        При работа за пояса се завързва престилка. Тя е направена от домашен плат Всяка престилка се тъче отделно. Голямо е разнообразието на десени и цветове на престилките.

        Хутата е по-широка и по-дълга от престилките. Тъче се от вълнена прежда.  Десените са различни от тези на престилките.

        Саята и аладжата се обличат с надяване “на ръкав”. Отпред на гърдите те се закопчават с телени копчета, надолу от кръста са отворени свободно и завършват на крила, които според случая могат да се запрятат назад и нагоре, като покриват бедрата. На кръста се навива пояс от вълнен плат, върху него се запасва престилка, която може да е от памучен плат, хута, или от вълнен плат – шарена. Саята и аладжата са дълги една длан под коляното. Аладжата е украсена на гвися с кадифе, с капаци на ръкавите, също с кадифе, върху които се запрятат ръкавите с дантелени кенета. През зимата жените носят синкаво черни гунета.

        На краката си жените обуват шарени чорапи и кундоре, на главата се превързват на “ключ” с копринено дувале - черно или бяло. Слагат се и други гиздила. На празник момите и младите булки се мажат с белило и червило. В миналото, къдренето не е било познато и всички жени са носели косите си на плитки – на една плитка, на две, на три и на ситни плитки. Момците ценели по своему гъстите коси и дълги плитки. По възрастните жени носели жубета от вълнен шаек.

        За сусамската носия разказа майка ми Марийка Вълкова Рупкова родена 1901г. След нея записах Петра Кирева Нолева родена 1898г. Обобщено те споделиха: “Женската носия в Сусам беше саи и аладжи, по малко фусти, на краката кундоре с токчета, ризите кенерлии. Саите бяха с кърми от гайтан. На главата с черни дувалета, през лятото с бели червета, върху тях накити – кръстчета с ирмилици тройки, закичени с цветя и чемшир. На гвися пендаря – златни и сребърни. Пръстените прости. Народа беше здрав. На работа ходехме обути с цървули, престилки и хути памучни, запасани с пояси черни. Чорапите вълнени и памучни, вълнените шарени. За украса кадифе на пазвата и ръкавите. Мъжете ходеха с гулакли гащи, с гайтани около джобовете и по ръбовете, черни пояси, гайтанлия долами и джемадани, обути с бели навои и черни сукаре, на хорото с кундоре. На главата с черни капи. Старите хора с кюркюве от овча кожа. През зимата жените носят черни гунета, плетени жилетки и жекети.

        Сусам, изглежда е създадено в зодия Близнаци, тъй като както и да го разглеждаш се раздвоява, дори разтроява ту към Родопите, ту към Македония, ту към равна Тракия. Носията му също е белязана с мотиви от тези области. През цялата си позната история сусамската носия се запазва като чисто българска носия.

        Красива е сусамската носия, както мъжката така и женската. Най-добре това се забелязва на сусамското хоро, когато играят заедно, пременени с оргиналната сусамска носия - лъчезарни, омайващо хубави в новите си премени.

ХРАНА И ХРАНЕНЕ: Основната храна на сусамци е хлябът, така както той е и основна храна за всички българи. Към него има явно изразен култ. В миналото, а някой и сега се кръстят, произнасят молитви, трохите не се хвърлят, а се дават на животните.

        Хлябът се приготвя от различни брашна: пшеничено, ръжено, царевично, при гладни години просено, нахудово и др. От замесено брашно, вряла вода и малко сол се прави неквасен хляб – пита, пече се на пепел, под връшник или в пещ. Ако към замесеното брашно, по горния начин, се прибави квас, получава се квасен хляб. Оставя се да втаса до повдигането му и до образуването на мехури. Пече се във фурна.

        В миналото хмелната мая не е била позната, сусамската домакиня си приготвя сама мая. Забърква царевично брашно с отвара. От тестото правят питки, които изсушават и после натрошават по-малко, в замесеното брашно за хляба. Хлябът приготвен от тази мая има специфичен вкус и мирис на домашен хляб. При печене на домашен хляб ароматът му се носи далеч из махлата.

        Доста разпространено тестено изделие е Качамакът. Приготвя се от царевични или пшеничено тесто. Поставя се брашното в съд с малко вряла вода, пробива му се дупка в средата, в която се слага сол и точилка за бъркане. Брашното ври известно време и щом се появят мехури, около точилката, това означава, че то е сварено и трябва да се разбърква. Започва усилено бъркане докато се сгъсти. Изсипва се в тава, разстила се с дървена лъжица на дебелина 2-3см, полива се с свинска мазнина с жорки. Качамакът се яде вместо хляб с течности за пресърбване: самкиш, угуртъ, крушеница, расол (зелева чорба), грозденица, бърканица, ошав, компоти и др.

С тези пресърбващи течности добре се съчетава и друг сусамски специалитет – Смигдаля. Приготвя се от сух натрошен хляб, който се пържи в сгорещена осолена мазнина до зачервяване. Пазлама: Тесто, като за пита се разточва  на 2-3 см, пече се на сач или на печката отгоре.

        Популярно ядене в Сусам е и Дробената каша. Във вода се слага мазнина, която завира на огъня, ръси се по малко брашно и се бърка. Отделно, в тава се надробява сух хляб на залъци, които се заливат с вряла вода. Подобна на дробената каша е и Попарата – дробен сух хляб с натрошено сирене се залива с вряла вода. Яде се за закуска. Друго предпочитано ядене е Траханата. Приготвя се от твърдо замесено тесто, с или без яйца, прибавя се пепелява вода, за да не се разваля. Тестото се прекарва през решето, падналите парченца се сушат на слънце, попарват се отново с пепелява вода и пак се сушат. За ядене се приготвят като се варят и след това се поливат с мазнина. Яде се с хляб и пресърбване. Будленик: Замесено тясто от царенично брашно. Пече се в тава под връшник. Катми:Квасено рядко тесто. Пече се върху сач, намазан със сланина.

        Баницата е традиционно празнично ядене. Сусамската наложена баница се прави от саморъчно токани листа (кори). Пълнежът е сирене или отвара. Пече се на фурна. Яде се за хляб с всякакви гозби. ВИТАТА, бръчкана баница в Сусам се казва Венца (виеница). Корите се надиплят една до друга и се заливат със сироп. Правят се още: пържени филийки, колачета, гушки, кътми, масленици, будленик, тиквеник

        На второ място в сусамската кухня, от старо време, се нарежда растителната храна, която започва с варивата: фасул, леща, булгур, баклата, ориз, след тях плодовете и зеленчуците. На трето място се нареждат месните храни: свинско, овнешко, говеждо, агнешко месо. Сланината се консервира в качета или кюпове чрез осоляване, месото чрез опушване. Надробеното крехко месо от прасето се слага в овче търбуси, сушат се на проветриво място, това се казва “Търбух”. Правят се през зимата, но се запазват за през лятото. Престижно е да се похвалиш “тази коледа напълних три – четири търбуха”.

        От свинско, овче, козе и говеждо месо в Сусам се прави Пъстърма: месото се осолява обилно или се поставя в саламура, за да поеме солта, след което се суши на слънце. Най-много пъстърма се прави от овце и кози.

По традиция, по коледа, всяко семейство си прави Кървавици, от накълцани свински дроб, към които се прибавят ориз, сол, чер пипер, чубрица, лук, чесън. Всичко се пълни в дебелите черва на прасето, вари се и след като изстине се консумира.

        Специфично ядене от месо в Сусам е Домашната луканка/луканчета/.Крехко свинско месо се нарязва на малки парченца, прибавят се сол, черен пипер, чубрица, праз лук, люти чушки, кимион и др. Пълнят се в червата, набоцкват се с игла, притискат се с точилка, сушат се на проветриво място.

        Младите сусамци в компания обичат да консумират печено месо: на жерава - чеверме, на шиш - по хайдушки, в пещ – задушено, гарнирани с бира.

        В миналото сусамци разнообразяват храната си с риба, хващана от месната река. която е била  по-щедра. Имало е мряна, циганка, ерхели, раци и др. От тях са приготвя рибена чорба, рибен тавалък, рибена каша. Рибата се лови с ръце, по-късно със саци и срекмета, но от по-малко рибари. Страстни и постоянни рибари са били децата.

        Към основните храни на сусамци спадат млякото и млечните продукти.Прясното мляко, известно в Сусам като Прясник, се яде винаги преварено. От него се приготвя Млечна каша и Сютляш с ориз. Когато прясно мляко се подкваси без подкваса в Сусам го наричат Самкиш/самоподквасило се/. На подквасеното мляко по този начин  казват Уругут.

        Сусамци от незапомнени времена си правят сами масло и сирене. Маслото се получава чрез биене в Бурило на самкиш или уругут. След обиране на маслото, остава Бърканицата, от нея чрез сваряване се отделя Отварата.

        Сиренето в Сусам се прави като към подквасеното мляко се потапя няколкократно, така нареченото Сиренище. То се взима от стомаха на заклано агне, яре или теле, изсушава се и след това се ползва чрез потапяне в млякото. Чрез такава “мая” векове наред се е правело сиренето. Сега сиренето се прави с купешка мая. След втърдяването на подсиреното мляко, то се прецежда през тензухено платно. Изцедената течност се нарича Суроватка, от която чрез изваряване се получава Извара и се отделя Цвиг.

        Стара практика сред овчарите е да си правят Крокмач: Издоява се овче мляко, през късно лято. Вари се на водна баня до сгъстяване. Най-добрите майстори го правят с нажежени на огън камъни, които се поставят в млякото. Само опитните овчари са умеели да правят вкусен крокмач.

        В миналото сусамци са ползвали повече животинските мазнини – мас, лой, сланина. По-късно, когато в Хасково се откриват яхнаджийници, започват да произвеждат Шерлан от сусамово семе, а още по-късно след 20-те години на 20-ти век и от слънчоглед.

Основни подправки познати в Сусам са чубрицата, гьозума, чер пипер, кимион, а към дразнителните подправки – чесън и кромит лук, парливи пиперки, люти чушки. Към вкусовите подправки – лимонтузу, пелин, сол, оцет, вино.

Традиционно, алкохолни напитки в Сусам са домашната ракия и домашното вино, пелинът. Произвеждат и безалкохолни напитки. Това са чорбите от накладените плодове: крушевица, дряновица, гроздовица, расол, компот от сушени плодове. Бърканицата, която е в изобилие, се ползва като разхладително питие. През лятото, на нивата през горещите дни, обедите не минават без сусамския Таратор, материалите са под ръка – вода, чесън, сол. В паница се надробява чесън, слага се сол и оцет, залива се с вода, получава се чудесно разхладително питие за пресърбване на сухите търбухови дробени или сирене.

        Ястията от зеленчуци, варива и гъби често са употребявани в Сусам. Приготвят се като се прави запръжка със ситно нарязан лук, червен пипер в мазнина и след това се прибавят зеленчуците. Киселото зеле се вари с малко расол. Доматите, картофите, чушките се нарязват ситно. Сините сливи цели, патладжана ситно надробен, насолява се, хвърля се горчивата течност, Към приготвеното се прибавя вода и така врят на огъня.

        Яхнии се приготвят по следния начин: Яхния зелев фасул: Нарязва се на ситно, слага се във вряла вода, след това сол. Прави се запръжка, накрая се слагат подправките гьозум и магданоз. По същия начин се приготвят: яхния зелен грах, пататева, патлажонова, сини сливи, попска яхния и др.

        Някои от зеленчуците се пълнят с ориз: гуши от лозови листа, пълнен патладжан, пълнени пиперки. Най-често зеленчуците се варят на огън. От варивата фасулът е най-употребяваната храна в Сусам. Вари се в гърне или в тенджера. Паница очистен и измит фасул се слага в гърнето, към него се прибавя нарязан кромит лук, една лъжица олио, слага се на огъня и след като се свари се посолява. В Сусам се прави още триен фасул, фасул с лахна и др.

        Варят се картофите/пататету/, царевицата, благия ориз, булгуря, ориза с френци, зарзавата с ориз и др. Някои зеленчуци се пържат в мазнина: патладжани, пипер, патате, домати/френци/ с яйца, пипер с френци, пържен ориз и др. Кашите също са употребявано ядене в сусамската кухня: бобова каша, празова каша, сиренява каша, гъбина каша и др. Други  зеленчуци се ядат печени: картофи, пипер, патладжан, тиква, пуканки, лахут, сурова царевица, фъстъци и др.

        От местните храни по употребявани са: печено агне, печен кебап, чеверме, пържени дробене, дробене от търбух, създърма, пъстърма, капама от полско зайче, курбан и др.

На готово от природата сусамци ползват следните растителни продукти: пролетно зеле /лапътя/ – първа зелена храна, пържи се, готви се като супа или с булгур. Коприва – готви се като лапатя; киселец – яде се в сурово състояние. Подправките в Сусам са: кервиз, магданоз, гьозум. Листата на лозата са за гуши; млечката – от нея се прави дъвка; цветовете на акациите се ядът сурови. Познати на сусамци са: дренките, галагонките, дивите круши, къпините, шипката, дивите ягоди; от гъбите най-ползвани са печурки. Охлювите в Сусам са известни с името шьолмене. За ядене се събират охлювите с тъмна окраска, по-големите и малките шарени охлювчета. Желвите и таралежите също се ползват за ядене в Сусам. Сега вече почти изчезнали.

        С голямо приложение в Сусам са чорбите и сърбалаците. От тях на първо място е фасулената чорба: паничка стар фасул, глава суган, една-две лютиви чушки, чесън – вари се на огън. След сваряването брашното се кавърдисва, слага се чер пипер. Оризова чорба – ври се до сваряване, след запръжката се разбива яйце, слага се и чер пипер. Пататева чорба – прави се като оризовата, но с много картофи и малко ориз. Лапатюва чорба – нарязан лапад се сварява, като заври слага му се малко ориз, запържва се без лук. Празова чорба – нарязан праз се вари във вода и се кавардисва с малко брашно. Лещена чорба – прави се като фасулената. Лахнева чорба – нарязано на ситно зеле се сварява във вода, слага се малко ориз и се запържва с червен пипер. Кокошкина чорба: нарязва се бялото месо и дреболийте, слага се да поврят с малко ориз, прави се запръжка с червен пипер. По същия начин се приготвят чорби и от други домашни животни. Шкембе чорба: прави се по същия начин както птичите чорби, но с нарязано на ситно шкембе и черва.

        ПРЕСЪРБВАЩИ ЧОРБИ: Те се слагат на трапезата за пресърбване, когато ястията са по сухи или по тлъсти. По важни пресърбващи чорби са: крушовата чорба – приготвя се от диви круши накладени със синап във вода; плодова чорба – прави се от сушени плодове, които се варят във вода понякога им слагат и малко захар; таратор – стар чеснов лук нарязан със сол, слага му се оцет, краставица, зелени листа от лук и вода. Прави се набързо на нивите през лятото, утолява жаждата. Бърканица (айрян), Прясно мляко – яде се сварено. Огурть, яде се като храна и пресърбващо на баница.

        В миналото салатите и десертите не са познати. Всичко което е приготвено се слага на синията или на пода и всеки яде от каквото си иска и колкото може да закачи от сложеното, тъй като много са лъжиците, а паницъта е само една. Само при черпене с ракия се слага мезе, обикновено кисело зеле с червен пипер. Салатите са туршии и се слагат наравно с основното ядене. Най-често в Сусам са правени следните салати, които често са служели и като храна: зелен чеснов или кромид лук – нарязани, посолени, поливат се с малко оцет и олио. Ряпа – нарязва се или се настъргва, посолява се и така се яде. Праз лук – нарязва се, посолява се и се яде или слага в сварени нарязани картофи. Краставици – посоляват се и се ядът с оцет и олио. Често от малките доматчета, известни като френци, се приготвя храна, смачкват се в паница френци с нарязан суган и се посоляват. За десерт се слага карпуза (диня) и каун (пъпеш). На трапезата често е слагат накладен пипер, накладени френци, печена тиква или петмез.

ПОСУДА ЗА ХРАНЕНЕ: В началото семейството се храни на пода върху постлан месал, по-късно се появяват Синията – кръгла, наречена Паралия с d-60 см и правоъгълна – масичка с размери 60/80 см И двете са високи ок.12-15 см Върху тях се слагат хляба и гостбите, обикновено в 2 –3 съда. Те могат да бъдат гювеч, паница, пънички – всички пръстени грънчарски. Слагат се сахани и тасове бакърени. Храната се загребва с дървени лъйци/лъжици/ и железни бунелки/вилици/. Течностите се пият с тас и паници. На сватба виното се поднася с бакър или бакърче. Храна на нивата се носи в делви

       

 

ТЪРГОВИЯ

        Търговията по време на Възраждането увеличава обема си, разнообразява стоковия фонд. Оживяват се търговските връзки между отделните области вътре в империята и в другите страни. Търговията протича в две основни насоки – на постоянни търговски средища – пазари и в периодични търговски центрове – панаири. Пазарите са един ден в седмицата, а панаирите се уреждат един два пъти в годината и траят различен брой дни..

        Преди Освобождението, към 50-те години на 19 век известни панаири в близост до Сусам са Узунджовския, Станимашкия, Харманлийския, Старозагорския, Чирпанския, Бабаконак.

         Тези панаири се посещават от инициативни и по заможни хора от Сусам.Търговци от близките градове, предимно българи, идват в Сусам и изкупват селскостопанска и животинска продукция.

        За търговията в Сусам научаваме от някои предания: /Атанас Райков Караколев роден 1937г./

“Христоз Караколев, р. 1840г. е бил юсбашия (водач на сто волски коли) превозвач на стоки, предимно сол от Солун и други градове. Иван Желев Сущов също изтъкна, че пра дядо му Георги, р. 1848г., собственик на Сущовия дюкян, е търгувал със стока докарана от Станимъка, Хасково, Стара-Загора и при него са идвали търговци за стока от далечни места. Хубин Петев Чонков р. 1826г. е ходил до Солун и до Света гора, седем пъти, на поклонение и с търговска цел. Борис Грозев знае от баща си, че житото от Сусам се изкупувало и товарело на камили, по сто камили са идвали наведнъж в Сусам, движели се на керван, “Дядо ми Стойчо Тодю Рупков р. 1841г., 15-16г. е бил кехая при турски търговец за изкупуване, угояване и продаване на еркечи (малки шилета), събирани от околните села и след угояването продавани в Одрин и Цариград. Можем да си представим колко голямо е било стадото обслужвано от десетина овчари с двама кехаи. От преданието на Йордан Генев се запознаваме с Еньовото съище на Гърдевци, намиращо се над село до Св.Неделя,в днешните рупковски ниви, където е имало много стока, от рогат и дребен добитък за угояване с цел търговия. Тези примери показват, че сусамци оживено са търгували преди Освобождението и са имали контаки с големите градове.

        След Освобождението, развиват се седмичните пазари в градовете, увеличава се производството на интензивните култури – тютюн, памук, сусам. Появяват се близки пазари за живата стока – хайван пазарите. Всичко това допринася за развитието на пазарните отношения в новата държава и включване на селското стопанство в търговския обмен.

        Първите магазини в Сусам са бакалниците – смесени магазини. Снабдявани трудно поради липса на оборотен капитал, и затруднен превоз. Тези магазини ги наричат ахтарници, търговците – ахтари, след това дюкяни, а по-късно магазини.

        По известни дюкяни в Сусам след Освобождението са: Сущовият дюкян, намирал се в двора на Петър Сущов, край реката. В долната махала ,в ляво край реката е бил Юруковия дюкян; Теллаковия дюкян е бил в днешния двор на Димка Янчева Въчева, дюкяна на Запрян Георгиев в двора на Безбалиевите. Николовгеоргиевият дюкян е бил на мястото на днешното читалище. Бохоровия дюкян – в двора ва Хубин Щерев. Филиповият – в двора на Атанас Тодев Бояджидобревия дюкян,в двора на училището, той и сега си стои - празен. Други по известни дюкяни са :Запрянкостовия дюкян, Стойкосъботиновия и Гундовкостовия дюкян.

Започва да действа и кредитната кооперация, която набира скорост и открива кръчма, кафене и магазин. Първия магазин на кооперацията е разкрит под наем в Юруковият дюкян.Кредитната. кооперация. поема голяма част от амбулантната търговия и изкупуването на млякото, яйцата, вълната и др. Магазини в Сусам са имали още Парженаковите, Христо Колев Замков, Петър Въчев. Някъде до читалището е имало дюкян на Христоз Маджуров, изселен към 1925г. в село Болярово. Атанас Петров също е имал дюкян. През годините на социализма в Сусам търговията се осъществява само от магазина на селската кооперация.

        По известни търговци на месо (касапи) в Сусам са: Андрей Желязков Тозев, Колю Хр. Замков, Ванчо Гиков, Петър Запрянов (качкажията) , Лозан Христозов, Колю Христев Замков и синовете му Христо и Пеню, Ванчо Никифоров, Колю Генев Коков, Марин Ванчев Гиков, Гочо Станчев, Петър Василев.

        Споменатите касапи в миналото са предлагали два пъти в седмицата, прясно месо за населението на Сусам.

        След 10 ноември, отново се намножоват магазинине и кафенетата: Грозю Стойков, Георги Станчев, Геню Васев, Янко Пенев, Хубин Иванов, Кръстю Цветков, Атанас Атанасов, Запрян Съботинов. Откриха се пунктове за събиране на мляко:.Братя Никола и Недялко Христонови, Иван Добрев Никола В.Никифоров, Хубин Ванчев

        Панаирите и пазарите са играят важна роля за развитието на търговията.Известни панаири и пазари в хасковско през 1867г ., посещавани от сусамци са: В Станимъка – 23 дни, от 15 юли до 8 септември; в Узунджово – 30 дни, от 15 септември до 15 октомври; в Харманли – 15 дни, открива се след Димитровден. Пазарът в Хасково е два дни в седмицата – вторник и четвъртък./Ничев,П.Отечество Гердима /

        През 1906г. панаирите в Хасковско са: В Хасково -  три дни през август; в Малево – три дни за едър и дребен добитък, в Златица – три дни през април за дребен добитък и др. стоки. Гючерлии /                /през август, три дни за едър и дребен добитък. Каяджик /Димитровград/– август 3 дни за едър и дребен добитък. Търново Сеимен – три дни за добитък и колониални стоки; Харманли, през октомври – 3 дни за добитък и 10 дни за колониални стоки и манифактура. /Ничев, П. Отечество Гердима/

                По известни търговци (джамбази) от Сусам в по далечните години са: Филип Басмаджиев- чифликчия и търговец, от Кармакаковският род, Паскал Панайотов /Кел Паскал/, ттърговец от неизвестен род от Сусам,Г. Петров – устабашия на дюлгерите в Хасково, търговец, Паню Манахилов Запрянов зет на Христодор Вълчев Шишманов –чифликчия и търговец, Гиковският род в Хасково от Сусам.Споменатите по-горе развивали своята дейност в Хасково. Делчо, Тодю и Добри Теллакови, Христоз Г. Маджуров, изселен в село Болярово, Йордан Въчев Кадънков, Хубин Ванев, Георги Сущов, Хубин Петев, Стойко Малчев, Желяз Гочев Мажуров, Гочо Станчев.

        От всички панайри, сусамските търговци и не само те , а и селените посещават Узунжовския Панаир

        Узунжовският панаир е учреден 1593г. от Синан паша, закрит е към 1873г.Керван сараят в Узунджово е двуетажна сграда с 350 стаи, с обор за 1000 коне. Имало джамия, хамам/баня/ и имарет /приют за бедни пътници/

        За да се добие престава какви са панаирите и наи-вече Узунджовския панаир в далечното минало ще цитираме пътеписните бележки на накои пътешественици.

Френския пътешедственик Бланки,.посетил панаира през 1841 г. От неговите пътеписни бележки се разбира обстановката на панаира:

“ Ние често срещахме дълги върволици коли теглени от волове или биволе, конници, няколко камили със стока и пешаци…”Най после ни се показа Узунджово. Вече, улиците и околностите бяха захванати от безброй дървени бараки. Театрите под открито небе, карагъозчиите, врачовете, зъбоизваждачите, менажерийните кондуктори и др.подобни.завземаха една част от мястото.Никаква обществена сила, никаква видима полиция не се грижеше за това грамадно стечение на повече от 50 хил. души, където не престава да царува най-съвършен ред. Гърци и българи, молдовци и власи, турци и перси, австрийци и руси, евреи и християни се намираха събрани там и живееха в съвършенна хармония без друга цел, освен да направят добре гешефти и да спечелят пари. Нашите (френските консули) блещяха със своето отсъствие. “

        Тези които бяха дошли на кола, служеха си с тях за жилище, другите разпъваха шатри в поляната, постилаха вътре килими, туреха възглавници и можеха да държат къщно състояние, като в родното си място. От близката гора носеха дърва за печене на месо."

        Професор Николай Генчев представя панаир“ така: През 1857г. на панаира в Узунджово имало 200 дюкана кожарски; 32 дюкяна сукно; 20 магазина с памучни тъкани; 400 магазина колониални стоки – индиго, кафе, захар, опиум и др.; 28 магазина железария ( много вървяло английското желязо и българското от Самоков; аба се продавало в 30 дюкана; дрехи от аба в 26 дюкана, коприна в 19 дюкяна: Козек и кожени въжета в 12 дюкяна: в 6 – килими; гайтан в 60 дюкана; копринени гайтани и ширити в 50 магазина; медни съдове в 5 магазина.”/Николай Генчев/

        Особено голямо е значението на Узонджвския панаир в икономическата сфера. Чрез него в Хасковския край се разпространяват нови непознати селскостопански култури – памука и тютюна /ХV11 в/, допринася за развитието на животновъдството, лозарството и бубарството, Панаирът има голямо значение и в духовната сфера, подпомага формирането на бъргарската нация. /Иван Добрев. У.п., с.13

        Народът (след Кримската война 1854г.) гледа на панаира, като всебългарско сборище. През 1860г. 734 души от 32 града дошли на панаира, подписват до султана апел, час по скоро да бъде разрешен въпроса за независима българска църква.

 Тук в продължение на няколко години Георги Сава Раковски имал своята резиденция като закупчик на митата от панаира. Тук получавал и кореспонденцията са. Това е било през 1849 г и следващите години. Панаират е посещаван редовно от Найден Геров, Константин Фотинов, Петко Р.Славейков, Добри Чинтуло и мн.други възрожденци.

През 1871 г. тук  идва Васил Левски с цел доставка на оръжие, 6-7 години преди това идва и Хаджи Димитър

След освобождението панаирът траел само 3 дни, превърнал се в пазар.и постепенно изчезва.

През 1892г. е открит. Пловдивският панаир – изложение, който става приемник на Узунджовският панаир. При откриването на панаира присъствува Димитър Шищков от с.Брястово, получил специална грамота по случая.

ПОРЪЧВАНЕ, СПАЗАРЯВАНЕ, КУПУВАНЕ, ПРОДАВАНЕ.

        В далечното минало, поръчката и спазаряването става между клиента и майстора в работилницата, без свидетели,  гаранция – думата на майстора, заплащането, според пазарлъка. Дрехи се шият с плат от клиента, взема се мярка веднага, отрязва се от плата толкова колкото е необходимо, останалото се връща. Гайтаните, копчетата и конците са от майстора. При поръчка на кола, материалът е от майстора, но винаги се дава капаро (предплата). Решета, дармони, дилафи, скари, пирустии, свредела, копани, вретена, кошници и др. се правят и продават от пътуващи цигани. Цената се отпределя на място. Стан за тъкане обикновенно се прави при дограмаджия с материали на клиента. Палешници и всякаква друга железария се правят при ковачите. Спазаряването с пари или жито.

        По между си сусамци рядко се търгували.Вземат си и си дават на заем един на друг и го връщат изравнено.

        Спазаряването на добитък става на есенните панаири и на хайван пазарите. Тук търговията е в разгара си. Опитни търговци прилагат своите умения и често селените продават стоката си под костуемата цена.

        Постоянна практика е купуването на вяра. Бакалите продават стоката си на почек, като записват всичко което се купува от магазина в тефтери. Изплащането - когато паднат пари. Но те са били много оскъдни пущините, както и сега.

        ТУДЖАРИН значи търговец на едро,който обикновено живее в града, той има свои доверени хора , наречени МАТРАПАЗИНИ , те са свързват с трета степен купувачи с името КАЛАУЗИН (Комсужие) – купувач в отделното селище. Те се отчитат на Матрапазина, а той на Туджарина В Сусам по-известни калаузи са били Хубин Ванчев Лисейков, братя Тодю, Добри и Йордан Теллакови, Даню Въчев Кадънков и др. но вече с името търговци.

        БОРЧ: Борчлия са тези хора, които вземат стока на вересия. В миналото всяка къща е била борчлия към дюкяните. За не изплатени ботчове се стига до съд.През последните години хората отново обедняха и започнаха да трупат борчове. Появиха се и старите тефтери за  взета стока на заем.

        ТРАМПА: размяна (Бартер) на имущество на двама души. Когато се разменят две неравностойни имущества за изравняване единият плаща ЮСТЕ в пари.

        НАЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО: дребни предмети се вземат на ИДЮНЧ /на заем за ползуване/ и за тях между съседи и близки не се заплаща, но когато се дават ниви, дюкяни, воденици и др. те се дават ПОД НАЕМ с пари или в натура.

КООПЕРАЦИИ:

        КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ “БРАТСТВО – С.СУСАМ

        Кооперативното движение в България възниква след Освобождението. Наченките обаче са от преди Освобождението, когато през 60-те, 70-те години в българските села се създават т. н. ОБЩОПОЛЕЗНИ КАСИ, (менафи омуние съндъклар/, създадени от Митхад паша 1864г.). Те са били кредитни институти, които отпускат заеми с по-ниска лихва на селските стопани. Това се наложило от тежкото положение на населението. Вестник “Македония” в брой 12 1869г. пише: “В България земеделието е в едно за оплакване състояние, не се знае дали има 1/50 от всичката земя да е обработена и какво земеделие Велики Боже. Толкоз плодородна земя, дава толкова малко. Един палешник да се счупи, селянинът трябва да отиде в Цариград, а в България да се направи чакаш 1 месец и ще струва 800 гроша.” /Днес 2000 ГОДИНА, 150 години по-късно, отново половината земя, толкоз плодородна не се обработва. Велики Боже, какво стана? б.а./

        Средства в Общополезните каси се набират по публично–правен път. Касите се намират в околийските центрове. Земеделските стопани от дадена околия са задължени, от 1864г. нататък, да дават по 5% от добитото зърно за попълване средствата на касите. По-късно през 1873г. се въвежда задължението всеки стопанин да предава ежегодно в полза на касите по едно Цариградско кило (20 оки по 1.28 гр.). В навечерието на Освобождението в някои райони давали по една крина жито или 5 оки масло или 40 гр. на чифт волове. Набраните средства се използуват за отпускане на краткосрочни заеми за закупуване на инвентар, добитък и др. цели. Селските стопани имат право да теглят от 100 до 10000 гроша, с гаранция на двама поръчители или срещу залог. Лихвения процент е 9 – 12 % годишно.

        Несъмнено Сусам не прави изключение, що се отнася до даването на зърно в касите, друг е въпросът, и ние нямаме сведение, как се ползуват сусамци от Общополезните каси.

        По време на Руско – Турската война Общополезните каси са ограбени от бягащата турска администрация, затова една от първите грижи на руските военни власти е тяхното възстановяване. Изработва се нов устав, преименуват се на Земеделски каси. Средствата им бързо нарастват, разширява се кредитната им дейност. Земеделските каси се превръщат в опора на дребните производители в борбата срещу лихварството.

        Един от основните фактори за разоряването на дребните производители на село след 1878г. са Лихварството и Зеленичарството. Лихвите са по 300 и повече процента, а при зеленичарството са стигали до 800 и 1000 %. Ето как е ставало това ограбване: Селянин отива при по-заможния стопанин в селото и взема от него царевица, която се задължава за 100 оки да върне 125 кг. жито. Така на 1 юни 100 кг. царевица струва 8.54 лв., а на 15 август се връща 125 кг. жито, което струва 16.25 лв.В този случай лихвата възлиза на 717.56 %. Такива “услуги” на зелено се вършат във всички села през неуражайните 1897г. и 1898г. и годините на икономическата криза 1895 – 1905г.Лихварството и зеленичарството са били постоянно необходимо зло и за населението на сусамци.

        За първи път думата кооперация в България се споменава в книгата на Ст. Костов “Съдружествата в Европа”, издадена 1888г. в Пловдив. Тази книга изиграва важна роля за запознаване на българската общественост със задачите и значението на кооперативното движение.

        През 1894г. се основават Българско земеделско дружество и Българско икономическо дружество. Те заедно издават списание “Орало” В него се третират проблемите за стопанското развитие на страната и подобряване на положението на земеделското население, за евтино снабдяване с кредит./ През 1898г. в Хасковски окръг има 25 железни плуга, 5 триора, 2 веалки, 5 жътварки./ През същата година Васил Манушев в Садово издава брошурата “Земеделски взаимоспомагателни дружественни каси, система “ Райфайзен” В нея той сочи  Райфайзеновите каси като най-сигурното оръжие против лихварството  той сочи. Те трябва да се създават във всяко българско село. За тази работа той приканва интелигенцията – учители, свещеници и др.

        В това време в Сусам има известна интелигенция от учители, писари,в кметството и будни, природно интелигентни селяни. Това са: Атанас Юруков, Гочо Вълков Запрян Пенев и тримата от Сусам, Кръстю Делчев от с. Скобелево, към това дело са съпричастни кмета и седемте съветници.

        В 1907г. Народното събрание приема първия закон за кооперативното движение в България. Тогава се организира и главния съюз на Земеделските кооперации

        През 1907 и 1908 г. в Сусам се провежда трескава разяснителна работа сред селяните. На 10 февруари 1908 г.се провежда общоселско събрание за образуване на кредитна кооперация. Записват се 22 души, съгласни да дадат нужният първоначален капитал. Избира се УС от 5 души и КС от 3 души. избрани са първият председател Кольо х. Попов, и първият касиер деловодител Запрян Пенев /отговорното лице, което притежава 2/3 от капитала който му се поверява/ и членове Кольо Иванов Делчев, Димитър Гочев и Теньо Петров. При основаването участвуват:Петър Колев, Димитър К.Туджаров, Вълчан Лазаров, Христоз Гочев Трампаджиев, Георги Ванев Безбелиев, Кирю Колев /Кехенцето/, Димитър Петров Панчев.Имената на членовете на КС не се откриха.

        На следващата година ръководството е същото, през 1910 г. УС има ново ръководство с председател Кольо В. Мазълов зам. предс. Кольо х. Попов и членове Петър Цветилов и Янчо Ташев. През 1911-1912 г. отново има смяна в ръководството – председатели са Иван Делчев и Теньо Петров. До 1914 г. в УС се изреждат Митьо Янев, Милю Грозев Петър Янев и Марко Лазаров. През следващите 4 години председател е Добри Юруков. През 1920 се приема оставката на Запрян Пенев и се назначава за касиер деловодител Никола Иванов Чилингиров, които работи до 1936 г.- 17 г. За периода 1920 – 1923 г. вкл. председател на кооперацията е Теньо Петров, а членове на УС остават същите, с ново попълнение Радич Колев, Тодьо Колев и Стайко Колев. През 1924 г. преседател е Митьо Янев с нови имена в ръководството – Христон Генев и Никола Колев Кирев. Следващата година председател е Димо Генев, а следващите 1926 и 1927 г. – Иван Георгиев Митев. През 1928 г. отново Димо Генев е председател с нови имена Атанас Найдев и Кольо Христев Ангелов. През 1929 – 1930 г. председател е Делчо Милчев и заместник Атанас Делчев. През 1931 г. председател на кооперацията е Никола Колев, в УС Георги Змияров, в КС Дамян Тончев – учител от Хасково и Коста Митев. През 1932 – 1933 г. председател отново е Никола Колев, с нови имена в ръководството Георги Иванов и Христон Кирев. През 1934 г. председател е Георги Иванов, с нови имена Атанас Янев, Малчо Илиев и Кръстьо Хубенов. През 1936 г.председател отново е Никола Колев, заместник Христо Джангозов – учител от с. Искра Пловдивско и членове Кирчо Николаев, Атанас Найдев и Добри Гиков.

        През 1936 г., по собствено желание, напуска касиер деловодителя Никола Ванев Чилингиров. На негово място е назначен Георги Йорданов Георгиев,който на 15 септември 1937 г. също напуска и за касиер деловодител е назначен Кольо Христев Димов, който работи 8г. до 1945г.

През следващите 7 години 1936 до 1942г.председател на кооперация “Брадство” е Хр. Джангозов – директор на училището в Сусам с нови имена в ръководството: Ангел Петров, Коста Митев, Геню Ванев, Христоз Атанасов, Пасю Найдев, Христон Йорданов, Кирчо Николаев. През 1943г. председател на кооперацията е Малчо Запрянов, а заместник Колю Ванев, членовете на УС са същите, които са били през 1940 – 1942г. През 1944г. за председател е избран Колю Ванев, а за деловодител Георги Змиаров – медецински фелдшер в Мин. бани, временно на мястото на Колю Христев, който е заминал да отбива военната си служба. През 1945г. председател на УС за 5 – ти път е избран Колю Ванев.

През 1945 г. кооперацията има дялов капитал 338300 лв., влогове 652143, но е в упадък. Общите й загоби са 830064 лв.През следващите 1946г.,1947г. до 1949г. председателите са съответно: Христоз Ат. Караколев, Вълчо Ив. Чилингиров и Радич Колев. През 1948г. Колю Христов Димов е назначен за директор на кооперацията, а на следващата година Славчо Стойков става касиер – деловодител.

        От 01.02.1956г. Кооп.” Брадство се слива с кооперация “Аида” с Брястово, уедрявасе в кооп. “Обединение” в с. Мин. бани.

        От основаването си до 1923г. кооп. “Брадство” е фирма на “Земеделска спестовна каса”, до 1944г е кредитна кооперация – до сливането й със кооп. “Обединение”

        От хронологичното извеждане на председателите на кооперацията и членовете на УС напълно се разкрива демократичния характер на изборния процес в кооперацията. Членовете на кооперацията се увеличават от 22 члена при учредяването им до 242 члена през 1949г.

. Годишно се провеждат, задължително, две общи събрания и над 20 заседания на УС. Заседанията на УС и общите събрания са делови, взетите решения се отразяват в протоколите. Това което днес се нарича мениджмънт и се изучава като модерна насока за управление, в кооперация “ Братство” е обичайна практика, която се обвързва с устава, с интересите на кооператорите, с дейността на ръководството и като такава организация се самоуправлява впечатляващо в синхронен порядък.Сусамското дружество по всичко изглежда е прототип на спестовно заемните дружества, създадени в Германия, по образец на Райфайзеновите дружества.

        Към 1920г. дружеството е включено към Българска Земеделска Кооперативна Банка – получава кредит, засилва дейността си. Разполага с една бакалница и една кръчма. До 1923г. Дружеството е фирма на Земеделска спестовна заемна каса, след това се води кредитна кооперация, която постепенно преминава в потребителна.

        Основната дейност в началото е кредитната дейност, насочена предимно за закупуване на имоти, добитък, инвентар,а така също за изплащане на дългове към лихварите.Например през 1929г. Дружеството “разрешава на Филип Ванев нов заем от 1500лв. за изплащане дългове към частни лихвари”. Правят се краткосрочни и дългосрочни спестовни влогове на членовете. Лихвата се определя от УС и е в размер от 4 до 6%. При нужда кредитите се подпомагат от местни средства и най-вече от Българска Земеделска и Кооперативна Банка. Операциите, които се извършват от счетоводството са банкови операции, установяват се твърди, реални срокове на заемите, нарушителите се санкционират, стриктно се спазват задълженията. Като разглеждаме архивната документация на дружеството оставяме с впечетления, че кооперацията е една малка  банка на село, която акуратно си върши работата и практически е помага на своите членове. През 1930 г. Дружеството отпуска кредит за над 1113000 лв, при 2 милиона кредит.

        Успоредно с кредитната дейност, като основна , кооперацшята в Сусам извършва търговска и друга стопанска дейност.

        До 1923 г. канцеларията на дружеството се намира в частна къща,ползувана срещу наем. През 1922 г. УС взема решение да се търси място за постройка на собсвена сграда.Закупено е място от Колю Хр.Стайков за 50000 лв. Това място е същото , където сега се намира кооперативната сграда, без ресторанта.Сградата  е построена много бързо със средства на кооперациата и безплатната помощ но нейните членове.

        На 18 февр.1923 г.кооперативната сграда е открита официално, с литургия в черквата и водосвет. Почерпени са членовете и гостите.Сградата има помещения за  магазин, кръчма-кафеджийница, отдолу избенно  помещение на горния етаж стая за УС и стая зя касиер-дероводителя,с балконче към площада.

        За магазинер е назначен Апостол Митев, за кафеджия Тодю Русев.През 1925 г. Апостол Митев е сменен със Стайко Съботинов,а Тодю Русев напуска  по желание и на негово място се назначава Димо Лазаров.

        Кооперацията разширява дейността си в сферата на услугите.Доставя триор, лозова пръскачка, грапи, плугове които дава под наем.За триора наема е - 1 крина за 50 обработени крини,за пръскачка – за половин ден 10 лв., за цял ден – 20 лв. , такса за търмък – 20 лв.През 1923 г. се назначава кооперативен налбантин с 10000 лв.заплата за подковаване на работния добштък на член кооператорите.На 10 авг. 1924 г. се прави “задружно продажба на тютюна, за да се оттървем от спекулата”. Взема се решение “да се построи наш склад за тютюн и анасон”.

        През 1928 г. за кооперативен налбантин е назначен Станчо Генев “30 лв. на чифт волове, три дни от седмицата да работи за кооперацията, през другите дни няма право да върне членовете.Чираци не. За членове които не си коват воловете при него – глоба”. През същата година за магазинер е назначен Димо Лазаров на мястото на Атанас К.Попов, а за кафеджия Лазар Колев на мястото на Димо Лазаров.

        През 1929 г. УС взема решение за вътрешния ред: “работното време на магазинера е от зори до късно вечер,работи се честно и акуратно.Кафеджията прислужва бързо и без коментар. Касиер – деловодителя работи от 8 до 12 и от 14 до 16 ч., завежда приходно-разхозните операции и дава сведения, води кореспонденцията, назначава всички служители. За неизпълнение на коя да е задача – глоба 1/10 от заплатата, а при повтаряне освобождаване от длъжност.Законът за народното здраве е задължителен за всички”. Такава е била работната атмосфера по онова време.

        УС на кооперацията има пълномощията да определя цените на селскостопанската продукция. За 1929 г. царевицата се изкупува по 480 лв., чурвенката също по 480 лв. УС определя и делегатите за конференции. За 16 редоивен конгрес на Общия съюз на българските земеделски кооперации – София, проведен на 20 ноемв.1929 г. са избрани Дамян Танчев, председател на КС и Никола Иванов Чилингирин касиер-деловодител.

        През 1932 г. в избеното помещение на кооперацията се открива мандра с мандражия Х.Чакъров “за 1300 лв. за сезон, една тенекия сирене и хляба”. За продажба на мляко кисело и сирене се наема бюфета на Г. Змияров в Мин. бани за 7 хил. лв., за една година – бюфета, кухнята, избата и четери стаи. През 1934г. за мандражия е назначен Латун Латунов от с. Тракиец “ за 2 хил. лв., при условие, че разваленото сирене по негова вина е за негова сметка.” Работници при мандрата са Тодю Димов и Трандафил Несторов, маганизер на сиренето е Атанас Делчев. Следващата година мадраджия е Георги Въчев Николов, ценен “ за 8 000 лв., с помощник Съботин Димов”. За капацитета на мандрата разбираме от доставените 600 празни тенекии “ на първо време”. Нека отбележим, че УС е пренуден да вземе драстично решение: “който член на кооперацията не внася млякото в кооперативната мандра да бъде изключен”. Частните мандри, изглежда, доста здраво са конкурирали кооперативната мандра, като са изкупували млякото по 3 лв.

        През 1936г. УС взема решение “да се проучи въпросът за построика на памуко – предачна фабрика в с. Сусам с 2000 вретена. За целта учителят Малчо Илиев е изпратен в Скоблево за проучване на въпроса. Изглежда идеята се е провалила, тъй като по този въпрос по сетне нищо не се споменава в протоколите.

        След назначаването на Колю Христев 1937г. от маганизер за касиер – деловодител на неговото място е назначен за маганизер Христо Делчев Димов, на когото “се забранява изрично да продава стоки на вересия”. Кооперацията развива добра дейност и се ползва с доверието на населението. Снабдява селото със стоки, изкупува селско стопанска продукция. В един протокол четем: “При покупката на тютюна от тютюневите търговци сме подложени на истинска гавра от алчните търговци.

        През 1945г. кооперацията е в упадък, общите й загуби са 830064 лв., с дялов капитал 378 хил. лв. и влогове 652143 лв. Следващите години се организират странични дейности: подковачество, свинеферма с 5 свине майки, месарски отдел, млекопреработване. През 1946г. е изкупено 7064 л. мляко по 25 лв; 1947г. – 10270 л.; 1948г. – 21800 л.; 1949г. – 16754 л. по 45лв. Маганизери и кафеджии в кооперация “Брадство” след 1944г. са били следните лица: Петър Запрянов, Димо Лазаров, Нолю Димов, Тодю Русев Сущов,,Лазар Колев,Георги Ников, Господин Димитров, Вълко ГеоргиевВанчо Борисов, Теню Йорданов и др.

Кооперацията в Сусам се ражда, за да бъде една защитна бариера срещу експлоатацията, грабежите и лихварството. Тя е културно просветно огнище, където се съхранява библиотека, получават се вестници, изнасят се сказки, място където се преобщава младежта и сусамската интелигенция. Кооперацията е средищно място за разпространяване на идеите на новите партии на селото – земеделската и социалдемократическата.

        Днес кооперативното движение отново е в упадък. Кооперацията се представя с един магазин със лошо снабдяване и скъпа реализация, Бъдещето е неизвестно.